Годишни награди на СПБ в областта на превода на
ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА
Награди за ярки постижения:
- Ана Димова – за превода от немски език на романа „Изповед на един убиец, направена за една нощ“ от Йозеф Рот, изд. „Лист”;
„Изповед на един убиец, направена за една нощ“ е един от последните романи на австрийския писател Йозеф Рот, издаден през 1936 година. Както подсказва заглавието, в него един човек разказва за престъплението си, но както може да се очаква от произведение, излязло под перото на голям писател, не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Рот пише с почти кинематографична образност, когато героят разказва историята, не само на убийството, но и на собствения си живот, като същевременно умело са вплетени разсъждения за човешката природа, морала, греховността, любовта и неизбежната слабост. Макар и австриец, Рот избира за главен герой на повествованието руснак и така пренася читателя в последните дни на Руската империя, а също и в Париж, където той се озовава впоследствие и завършва дните си. Рот пише с лекота, като същевременно успява да постигне задълбоченост на внушенията и образите, и именно в това привидно леко, четивно, но в същото време психологично писане проличават уменията на Ана Димова като преводач. Тя безпроблемно се справя с разказа на история за една чужда за немскоговорящия действителност, но от друга страна по-близка до нас, като запазва емоционалния изказ и богатството на палитрата от чувства и мисли, описани в романа. На моменти читателят дори забравя, че чете превод от немски, което свидетелства за лекотата, с която е предаден оригиналът. Богатството на езика, с което борави Рот, е също толкова пълнокръвно и старателно предадено и на български, Ана Димова вещо преминава през различните теми, разгърнати в романа, като демонстрира безспорен професионализъм. Преводът ѝ определено е сред забележителните постижения в тази област през изминалата година.
- Иглика Василева – за превода от английски език на „Синята китара“ от Джон Банвил, изд. „Лист”;
„Синята китара“ е роман на носителя на „Букър“ Джон Банвил, издаден през 2015 година. Той представлява разказ от първо лице на художника на средна възраст Оливър Орме, който разсъждава за живота си, изкуството и собствената си неспособност да му се отдаде напълно, различните видове кражба (на него самия тази слабост не му е чужда) и последната извършена от него – прелъстяването на съпругата на близък приятел. Романът се отличава с тънък психологизъм, философска задълбоченост и нестандартен прочит на различни ситуации и събития в човешкия живот. Оливър е разказвач, който едновременно възхвалява и осмива себе си, като в същото време се опитва да достигне дълбочина на мисълта и прозрения, които да му обяснят собствения му живот и съдба. Преводачката Иглика Василева е предала майсторски този монолог, изпъстрен с увлекателни разкази на случки, разсъждения за изкуството и препратки към големи художници, описания на природни картини и душевни състояния. Тя е успяла да вникне в материята на текста и да го пресъздаде така, че да достигне до читателя в пълната си сложност и богатство на изказа. Самоиронията и хуморът на Оливър не губят нищо от очарованието си в превода, а са находчиво пригодени към „,ухото“ на българския читател. Преводът на „Синята китара“ на Иглика Василева е най-стойностното постижение в областта на превода от английски език през изминалата година, при което се взема предвид сложността на изходния текст и уменията при предаването му.
- Калоян Игнатовски – за превода от английски език на романа „Шъги Бейн“ от Дъглас Стюарт, изд. „Лабиринт”;
Шъги Бейн“ е удостоеният с наградата „Букър“ за 2020 година дебютен роман на Дъглас Стюарт, написан на основата на собственото му детство в Глазгоу през 80-те години. Това е един много личен разказ за живота на едно дете с майка алкохоличка, изоставено от баща си, тормозено от връстниците си, неприемано заради своята хомосексуалност, но заедно с това романът е своеобразен портрет на времето на тачъризма в Шотландия, на живота на работническите семейства. „Шъги Бейн“ е книга, както тежка със своята тематика за бедност, зависимости, насилие, така и нелека за превод, с богат и разнообразен език, със свой особен стил. Тя изисква от преводача задълбочено познаване на историческите и културните особености на епохата, на реалиите, на всекидневния език. Благодарение на Калоян Игнатовски, претворен на български език, романът е запазил всички свои достойнства, езикът е жив, богат, образен, диалозите звучат естествено. Много добре е отразен емоционалният регистър на текста, предадено е умението на Стюарт да изгради разказа от името на третоличен повествовател, който същевременно сякаш вижда света през очите на персонажите, всеки със своите силни преживявания, със своите мисли и своя език.
- Меглена Боденска – за превода от шведски език на романа „Коларят на Смъртта“ от Селма Лагерльоф, изд. „Лист”;
„Коларят на Смъртта“ на шведската писателка и нобелова лауреатка Селма Лагерльоф е публикуван през 1915 г. – любопитното е, че е написан по молба от Шведското национално дружество за борба с туберкулозата, но в него по нищо не личи да е поръчкова творба, тъй като темата е близка до авторката (загубила е свои близки от болестта) и тя я включва в по-общата рамка на дълбоко хуманното си творчество. Романът може да се разглежда като притча, приказка, готическа история, в която социалното, представено от болестите, бедността, пиянството, е преплетено с вечните теми за опрощението, безсмъртието на душата и изцелителната сила на любовта, която надмогва всички трудности и прегради. Именно неговата многоплановост представлява предизвикателство за преводача и Меглена Боденска демонстрира не само талант и усет към езика, но и задълбочено познаване на авторката, нейното творчество и теми. Сложността на оригинала идва и от необичайната структура, тип „китайска кутия“, в която разказите са поместени един в друг. Меглена Боденска отваря вещо за читателя тези кутии и повествованието се „лее“ непринудено и изтънчено, като предизвиква емоционална реакция и дава множество поводи за размисъл. Разказът за покаялия се грешник е наситен с окултни препратки, за които самата Лагерльоф признава, че я вълнуват, и преводачката ги предава умело и с нужните познания. По превода си личи допълнителната преводаческа работа, която е свършила Боденска, за да може този ключов роман от творчеството на великата писателка (тя самата го определя като любимата си творба) да достигне до читателя в превод от оригинала, тъй като до момента е бил познат в превод, най-вероятно направен от немски. Работата на Меглена Боденска отговаря на най-високите критерии за качество и показва, че тя е достоен продължител на голямата школа на превода от скандинавски езици у нас.
Специална награда за изключително високи постижения:
- Кирил Кадийски - за превода на „Ад“ от Данте Алигиери, издателство „Колибри“;
От гледна точка на българския текст преводът е на брилянтен, изключително богат съвременен български език, с плавност и звучност на римите и спазен размер на терцините, с огромно поетическо въображение и находчивост, с майсторски строеж на стиховете, при които в значителна степен са избегнати анжамбманите, които са много капризен похват и понякога силно накъсват ритъма, а понякога, съчетани с причастия, водят до неразбираемост на текста, но при Кирил Кадийски там, където ги има, са използвани намясто и допринасят за богатството и въздействието на стиха. Изобщо поетическата сила и красота на българския текст се доближават, а може би и са съставна част от шедьоврите (оригинални и преводни) на поезията, написана на български език.
Ето защо настоящият превод представлява блестящо пресъздаване на авторовия текст и по конгениалност се родее с преводите на „Илиада“ от Блага Димитрова по подстрочника на проф. Александър Милев, и с тези на Шекспир, осъществени от Валери Петров в активни консултации с проф. Марко Минков. Въпросните преводи на Омир и Шекспир бяха колосални събития в културния живот през 70-те („Илиада“) и 80-те години (Шекспир). И оставят незаличима диря в духовното израстване на поколения читатели.
Книгата е истински шедьовър на книгоиздателското майсторство – с рисунки на Сандро Ботичели, с блестящ предговор на проф. Клео Протохристова и нейни уводни обяснителни думи преди всяка песен, с кратка бележка за автора, с великолепно оформление както на корицата, така и на вътрешността на книгата, с калиграфски изписани номера на песните от Костадин Кокаланов, с твърди корици, отпечатана на великолепна хартия…
- Любомир Илиев – за превода от немски език на романа „Избраникът“ от Томас Ман, изд. „Лист”;
Романът „Избраникът“ от Томас Ман е публикуван през 1951 г. и е последната завършена книга на автора. Той представлява пародия на средновековния текст „Грегориус, или Добрият грешник“ от Хартман фон Ауе, в която се разказва историята на Грегорий, заченат от кръвосмесителната връзка на брат и сестра, а в последствие станал съпруг на собствената си майка. След дългогодишно покаяние той е опростен от Бог и въздигнат до папа. Редица специалисти отбелязват, че забележителното, дори уникалното за немската литература в романа е сътворяването на оригинален език, в който се преплитат архаично и модерно, старите варианти на редица европейски езици, както и древни езици като гръцкия и латинския. Ман описва средновековна история, но я пресъздава модерно, дръзко, разширявайки възможностите на езика до краен предел със словотворчество и архаизиране, „патиниране“, както го нарича в следговора си преводачът Любомир Илиев. Преводът на подобна сложна торба е изключително тежка и отговорна задача, с която Любомир Илиев се е справил блестящо. Не само е открил „залежи“ от съответстваща лексика, но често и сам е прибягвал към словотворчество, което звучи напълно естествено и пълнозначно в контекста на романа. Следва да се отбележи виртуозното предаване на стихотворните части, вплетени в текста, които отговарят на поетиката, търсена от самия автор. Същевременно хуморът, залегнал в основата на пародийността на книгата, е предаден елегантно, ненатрапчиво и остроумно. Личи си доброто познаване и на средновековната епоха и нейната словесност, както и съвестното проучване на християнския канон и терминология, включването на обяснителни бележки, когато е необходимо, но с мярка и уважение към читателя. Отново в следговора Любомир Илиев нарича книгата „празник на езика“ и българската публика би следвало да е благодарна на преводача за таланта и себеотрицанието, с което е претворил романа, за да достигне до нас. С право може да се каже, че това е събитие в българския превод, което заслужава Специална награда за изключително високи постижения.
Награда на СПБ „Елена Мутева“ за ярко постижение на млад преводач на художествена литература:
- Димитър Атанасов - за превода от португалски език на романа „Лудите от улица „Мазур”“ от Жоао Пинто Коелю, издателство „Лемур“;
Още един роман за Холокоста, който вече толкова десетилетия не спира да изкушава писатели от различни националности и различни поколения. Португалският писател Жоао Пинто Коелю е особено пристрастен към тази тема, близо трийсет години я е проучвал, посещавал е концлагерите и се е запознавал с оцелелите. И трите негови романа, посветени на Холокоста, претворяват художествено част от огромния документален материал, който е натрупал. „Лудите от улица „Мазур” е необикновена и вълнуваща човешка история за този период. Двама възрастни мъже – слепият книжар Янкел и известният писател Ерик в залеза на своя живот, в Париж, се връщат към спомените от своето детство в малко провинциално полско градче и трагичните събития, случили се там и поставили на изпитание приятелството, любовта и съвестта им. Преводачът Димитър Атанасов е успял да предаде тази невероятна човешка история и да постигне вълнението, с което е заредена.
Преводът на книгата е направен професионално и добросъвестно; с верен усет за българския език и неговите регистри е постигната емоционалната атмосфера на повествованието, пластичността и релефността на описанията. Постигнато е внушението на романа и посланията на писателя. Изобщо се усеща увереният преводачески почерк и е трудно да се познае, че става дума за дебют.
Годишни награди на СПБ в областта на превода на
ХУМАНИТАРИСТИКА
Награди за ярки постижения:
- Албена Бакрачева - за превода от английски език на книгата „Кейп Код“ от Хенри Дейвид Торо, издателство „Кръг“;
Както пише самата преводачка в послеписа си: „Кейп Код“ е последната книга на Хенри Дейвид Торо (1817-1862). Първите две – „Седмица по реките Конкорд и Меримак“ (1849) и „Уолдън“ (1854) животът му позволява да види публикувани; вторите две – „Мейнските гори“ и „Кейп Код“ – излизат посмъртно, съответно през 1864 и 1865 г.“
Това не са пътеписи, а философско пресъздаване на природата сама по себе си. Природа, притежаваща самостойна ценност, а също своя динамика, красота, многообразност на формите и вътрешен живот, обикновено недостъпен за множеството хора. Книгите на Хенри Торо са природоцентрични (не наричаме този жанр „натурализъм“, както би подхождало, защото терминът означава нещо съвсем друго), и се родеят с такъв своеобразен жанр като анималистиката. За този жанр поне имаме български постижения със световно измерение – произведенията на Емилиан Станев. Но едно е да описваш животинския свят, който като че ли носи душа, близка до човешката, друго – природата, която като че ли няма такава. Всъщност връзката е в антропоцентризма на автора, който неизменно присъства и който осмисля многобройните пейзажи и движещата се природа.
Хенри Дейвид Торо пресъздава един свят, изискващ наличието на други сетива или най-малкото – на изключително развити сетива. Без подобна сетивност всеки превод би бил тромав и скучен. Дали Албена Бакрачева е по природа с такива сетива, или ги е придобила с продължително вглеждане в текстовете на Хенри Торо, не знаем, но фактът е, че преводът ѝ е адекватен на оригинала. При това трябва да се има предвид времевото отстояние от век и половина, че дори повече, съвършено различните реалии в сравнение с нашите, и все пак книгата не се усеща като чужда и далечна. Антропоцентризмът е неразривно свързан с природоцентризма. Наистина отлична преводаческа работа!
- Катя Диманова - за превода от испански език на автобиографичния роман „Зовът на племето“ от Марио Варгас Льоса, издателство „Колибри“;
Варгас Льоса е Нобелов медалист, удостоен с тази най-престижна награда през 2010 г., един от най-талантливите писатели на Латинска Америка наравно с Габриел Гарсия Маркес и Карлос Фуентес. „Зовът на времето“ действително е интелектуалната автобиография на автора, в която той честно и безкомпромисно проследява десетилетното криволичене на своите убеждения, издаващо душа, жадна за истината. От революционното левичарство и кубинската революция той преживява огромно развитие благодарение текстовете на такива колоси като Адам Смит, Хосе Ортега-и-Гасет, Фридрих фон Хайек, Реймон Арон, Карл Попър и др., за да навлезе в друга мисловна сфера, където властва индивидът, а не групата или народът. Става дума, както казва самият автор, за преминаването от „пропитите с марксизъм и Сартриански екзистенциализъм младежки години към либерализма в зрялата възраст.“
За да преведе подобен текст, преводачът трябва да притежава адекватни знания, понятиен апарат и мисловна широта. Нишката на текста, преминаваща през различни епохи, теории, страни и свързаните с тях политически и интелектуални страсти, изисква подобна страст и от нагърбилия се да предаде всичко това на български. За щастие преводът е адекватен, професионален и отговорен към оригиналния разказ и стила на автора. Той има и допълнителното качество да е достъпен и разбираем за българския читател. Имаме пред себе си увлекателно четиво, което звучи като написано на български, а не като превод – едно безспорно забележително постижение на преводачката.
- Крум Крумов - за превода от полски език на книгата с философски есета „Чувствителният разказвач“ от Олга Токарчук, издателство ICU;
- Силвия Борисова - за превода от полски език на Нобеловата лекция на авторката в книгата с философски есета „Чувствителният разказвач“ от Олга Токарчук, издателство ICU;
Олга Токарчук е носителка на Нобеловата награда за литература през 2018 г. Творчеството ѝ е богато и разнообразно: разкази, романи, есета, критически текстове, сценарии, поезия. Книгата „Чувствителният разказвач“ включва 11 философски есета и Нобеловата лекция на авторката, на която е кръстена и самата книга.
Произведението на Олга Токарчук е много сложно и разнопланово, изисква задълбочен прочит и активно вникване в материята. Това е дълбока, интелектуална и модерна философия. Както казва Георги Господинов в своя предговор, озаглавен „Да разказваш другия“, „това е книга цялостна и свързана, която те хваща от първата страница и те води до последната. Усещането накрая е наистина за прекосяване на времена и пространства, за перипатетическо изживяване…“
Задълбочавайки се в тези наистина необикновени текстове, журито единодушно реши, че преводът се отличава с богат арсенал от изразни средства, удачни преводни трансформации, предава смисъла и запазва духа на оригинала. Преводачите показват отлично познаване на културните понятия, които са предадени адекватно и логично на български език, справят се с многозначността на посланията, намират точните думи за отразяване на незнаещата граници мисъл на авторката.
Специална награда за изключително високи постижения:
- Дейвид Мосъп - за превода от български на английски език на книгата „България и Македония. История и политика. Първа част“ от авторски колектив на български учени с научен ръководител акад. Георги Марков, издателство „ТАНГРА“;
Ако за предишните книги от изключително значение е било съпреживяването и богатият арсенал от артистични изразни средства, то тук най-важното е било максимално точното предаване на строго научния стил.
Авторът се е справил отлично с това. Предал е адекватно цялата научна терминология на оригинала, постарал се е да предаде точно всички имена (лични, топоними и др.), както и българските, балканските и европейските реалии. Макар книгата да излиза в момент на много обтегнати отношения между България и Македония и на големи национални страсти, тя се характеризира с научна почтеност и сдържаност. Какъвто е и преводът.
НАГРАДИ ЗА ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ:
- Иван Димитров Тотоманов - за обогатяването на българската култура с превода на значими произведения на руската и рускоезичната проза от ХХ и ХХІ век;
Името на Иван Тотоманов е познато от десетилетия на всички, които се интересуват от рускоезичната литература, неговата работа е образец за преводаческо майсторство. Той е задълбочен познавач на съветската и руската действителност и литература от втората половина на ХХ и началото на ХХІ век и претворява значими и многопластови произведения прецизно, с езиково въображение, навлизайки в дълбините на родния ни език и разширявайки неговите хоризонти.
Благодарение на вдъхновените преводи на Иван Тотоманов българската култура се обогатява с произведения на Константин Балмонт, Владимир Войнович, Велимир Хлебников. Йосиф Бродски, Виктор Ерофеев, Виктор Пелевин, Владимир Сорокин и много други. Иван Тотоманов е известен и работата си като редактор, с неизменната си подкрепа и разбиране към всички преводачи, с които работи, и особено – към по-младите. Смятаме, че колегата ни Иван Тотоманов по достойнство е заслужил наградата за цялостна дейност на Съюза на преводачите в България като признание за големия му талант и дългогодишната му работа в полето на превода.
- Нейчо Иванов Тодоров - за неговия професионализъм и за дългогодишната му висококвалифицирана работа като синхронен преводач и по повод неговия юбилей.
- Олга Костова Стоянова - за нейната дългогодишна висококвалифицирана работа като синхронен преводач и като преводач в ефир и по повод нейния юбилей.
- Прокопи Прокопиев Андреев - за цялостната му преводаческа дейност на специализирана научна и техническа литература на английски език и по повод неговия 80-годишен юбилей.
ПОЧЕТНА ГРАМОТА на Съюза на преводачите в България:
- Людмила Григорова (посмъртно) - за особено големи заслуги за развитието на теорията, историята и критиката на превода в България.
За обективната и проникновена оценка на високата българска литература, отразена в огледалото на западноевропейските литератури; за изграждане на образа на българския и чуждия писател в областта на сравнителното литературознание; за нейните статии, монографии и книги като: „Творецът и неговият двойник (Проблеми на творческата личност в западноевропейската литература през ХІХ и ХХ в.)“, „Автобиографизъм и творчество“, „Драма на парадокса (Оскар Уайлд в българския контекст)“, „Димитър Димов: La femme moderne (Български и европейски паралели)“, посветени на авторството, превеждането и голямото вписване на чуждата литература в тъканта на родната; за нейната академична преподавателска дейност на англицист.