85 години от рождението и 25 години от смъртта на големия румънски и световен поет МАРИН СОРЕСКУ
ПОЛЕМИЧНА ПОЕЗИЯ
Марин Сореску (1936- 1996) е сред най- интересните румънски поети. Лауреат на редица национални и международни награди (сред тях от Румънската академия, „Хердер”, Виена и „Струга”), превеждан почти в цял свят – от Чили до Япония, той бе и блестящ драматург, есеист и критик с голяма ерудиция и оригинална мисъл. Някои от критическите му книги – „Трактат за поезията”, „Безсъници”, „Леко, с пианото по стълбите” - достигнаха забележителния успех на поетичните му сборници: „Единствен сред поетите”, „Смъртта на часовете”, „Облаци”, „Въглища”, „Кладенци в морето”, „Смъртта на Дон Кихот”, „В Лилиеч”.Освен това, Сореску бе и много силен драматург. Много от пиесите му: „Рибарят Йона”, „Клисарят”, „Нерви”, „Лоно или Жаждата на солената планина”, „Третият кол или Дракула” бяха поставени на редица европейски сцени, стигнаха и до Бродуей.
Поезията на Марин Сореску е съвременна в пълния смисъл на думата – асоциативна, с много оригинални, неочаквани метафори. Метафоричността на богатото румънско народно поетично творчество е повлияло силно на тази на пръв поглед делнична и семпла поезия. Често той търси неподозирани гледни точки, за да ни провокира, да постигне живост, конкретност на изображението. Повечето от тези стихове са скрити под маската на сатирата и иронията, но в тях откриваме и трагичната гримаса на поета, който наблюдава и коментира съвременния свят, човешките отношения, търси измеренията на живота и смъртта, на съдбата, на саможертвата в името на другия…
Огнян СТАМБОЛИЕВ
13 СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ МАРИН СОРЕСКУ, ПОДБРАНИ И ПРЕВЕДЕНИ ОТ ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
ТЪРЖЕСТВЕНО
Всички мои ръкописи
отнесох на полето.
Изорах го дълбоко с плуга,
а после ги посях.
Зачаках какво ще поникне
от тези мои мисли,
радости, скърби, надежди.
Мина цяла година.
Сега бродя по черното поле,
неспокоен, очакващ –
поне една буква
да покаже стръкче.
Вярвам:
някой ден полето
ще запламти, ще грейне!
Ще закрача и аз по него –
с венец окичен – като Нерон!
КАТО СЕ ВСЛУШВАМ В ХОРАТА
Като се вслушвам в хората
Които минават край мен,
малко по малко се опитвам
да натрупвам запаси от знания.
Но като че ли твърде много са:
съюзите, междуметията, предлозите,
за да могат тези връзки
здраво да ни свържат.
АДАМ
Макар да живеел в рая,
Адам бил доста притеснен –
разбирал, че нещо му липсва,
но не знаел точно какво.
Тогава Бог взел едно от ребрата му
и сътворил Ева.
Чудото се харесало толкова на Адам,
че той веднага започнал да опипва
съседното ребро
и да си представя колко нежни са гърдите,
как прелестно са закръглени бедрата.
Така пред него се явила новата Ева.
В същия миг тя започнала да черви устните си,
сякаш се намирала пред огледало.
„Какво да се прави, животът е такъв!” –
въздъхнал Адам
и си сътворил още една Ева,
после втора, трета, четвърта...
Само за миг да се махнела
последната Ева
(да отидела на пазар или разходка),
и той изваждал от междуребрения си харем
нова Ева.
Накрая Господ забелязал
това разюздано и нагло творчество
и призовал Адам при себе си,
наругал го здравата
и го изгонил от Рая –
за привързаност
към сюрреализма.
ДВУКРАТНО
Аз гледам на всичко в света –
двукратно.
Най-напред, за да се радвам,
после, за да тъгувам.
Чувам как короните
на дърветата
се смеят,
а корените им
плачат горчиво.
В своя изгрев
слънцето
е все тъй жизнено
и младо.
По залез –
бързо загива.
В тези две корици
светът е безупречно подвързан.
А там се събира всичко,
което обичам и чета
двукратно.
ЕДИН ДЕН
Един ден
ще стана от масата,
за да избягам от думите
и от вас.
Изобщо от всичко и всички
на този свят.
Очите ми ще стигнат чак до планината,
но аз ще продължа отвъд нея,
за да остане зад мене тя.
След облаците ще тръгна,
додето и те не останат зад мен.
И на слънцето ще обърна гръб,
на звездите, дори и на Вселената...
СЕНЕКА
По залез слънце, каза ми Нерон,
трябвало да си срежа вените,
но още е обяд
и ми остават четири- пет часа.
Какво да правя?
Писмо прощално да напиша
на моя верен Лукулус?
Нямам желание...
На цирк да ида в Колизеума?
Не се нуждая нито от хляб,
нито от зрелища.
Ето, че мина час.
Остават близо четири.
Водата вече пълни ваната,
прозявам се и гледам през прозореца –
ето го слънцето,
последният за мене залез
наближава.
Ах, колко ми е скучно.
ЛАОКООН
Синът е застанал зад бащата
и го дърпа с всички сили,
а костите им пращят
до спукване.
Бащата се е хванал за брадата си,
а може би за шията си,
напрегнал е мишци
и тегли нещо
с титанични усилия.
Само дядото
няма за какво да се хване.
Пред него –
празно пространство,
няма и друго тяло.
Започва да плаче,
стиснал здраво в ръце –
топка,
почти кръгла.
ХИМН
Корените на дърветата
всъщност са светци,
слезли под земята,
където се молят на колене.
Отвън остава
ореолът им -
листата, цветята...
Ще дойде и нашият ред
да станем светци
и да се молим на колене -
да остане тази Земя -
вечно кръгла и благословена!
ЧАС
Час,
в който нещата,
уморени от премного смисъл,
заспиват
като страж,
подпрял се на копието си.
Стени и тавани,
Небе и Вселена,
не отпускайте цялата си тежест
върху мен.
Държа се за една- едничка
дума,
а тя вече променя
смисъла си.
ШВЕЙК
Преди да ги подбере
Смъртта изпрати всички от набора
на щателен медицински преглед.
Провери коленете им с дървено чукче,
накара ги да кажат „тридесет и три”,
попита ги имат ли кариеси по зъбите
и от какво биха искали да умрат:
от сабя или от рак?
После им зададе и други въпроси.
А Швейк отговори на всичките
с неговото: „Целуни ме отзад!”
На всеки преминал прегледа,
Смъртта поръча да се яви
за Оня свят –
свежо избръснат
и да си носи суха храна за три дни.
Там щяла да им даде дрехи и оръжие.
После им дръпна дълга реч
за жизнените интереси на мъртвите
и призова да се сражават за тях.
Само храбрият войник Швейк
стоеше настрана,
опрян на ръждясалата си пушка
(от Първата световна!),
и на всички аргументи на Смъртта
отвръщаше неизменно:
„Целуни ме отзад!”
КОМПАС
Морето е огромен компас.
Изнервени риби плават в него
и сочат Север.
Всяко от тях – това е сигурно –
има своя полюс.
Копнее да го укрепи
и гълта
/ само когато Нептун е разсеян!/
по- малките полюси.
Говорят, идвал денят
на единния, научно установения Север,
когато всички рибки –
от първата
чак до последната –
ще заплуват заедно,
в редица,
една подир друга –
към Север – по корем,
към Юг – по гръб.
Тогава морските съдове няма
да объркват пътя си.
Ще изчезнат водовъртежите
и с този надежден компас
Земята
ще се ориентира още по- добре
в своето ежедневие.
АРХЕОЛОГИЯ
Изкопавам един пласт –
най- горния.
Под него някаква сянка
копае друг,
отдолу трети,
под него четвърти...
И все така –
всичките мъртви и живи копаят,
трескаво търсят
все по- надолу.
Удари на лопата
се носят дотук чак
от другата страна на Земята.
Човечеството копае
неуморно –
археология!
Аз пък намерих
само един камък.
И това е всичко –
под това Небе.
ОХЛЮВ
Охлювът залепи очите си
с восък,
скри глава в гръдта си,
сви се в себе си.
Над него остана
черупката –
съвършена материя,
опротивяла му отдавна.
Около черупката
дебне останалият свят,
създаден по закони,
които също са му опротивели.
А в края на тая
Вселенска скука –
той,
охлювът,
е сам на себе си опротивял.
АД
Най- непоносимото
в Ада е туй,
че трябва да понасяш
всички страдания –
в най- пълна тишина,
за да се чува
как тлъстеят
праведниците
в Рая.