Дора Янева-Медникарова: „Съдбата на малките народи е да раждат таланти...”

Преводачът Огнян Стамболиев разговаря с преводачката Дора Янева-Медникарова по повод 70- годишния й юбилей

Дора Янева- Медникарова е нашият водещ преводач от естонски език. Досега е превела повече от 30 книги с поезия, проза и драматургия от класически и съвременни естонски и финландски и автори. Сред големите естонски автори, които е представила у нас, са класикът Антон Хансен Тамсааре, Бети Алвер или „естонската Ана Ахматова”, Арво Валтон, Рейн Салури, Матс Траат, Мари Саат, Оскар Лутс, Юри Туулик, Паул Куусберг, Раймонд Каугвер, от Финландия – академиците на финландската литература – Вейо Мери, Тойво Пекканен, Айно Калас, неин е първият превод на български на Мика Валтари (Нобел, 1965г.)

Нейният превод на класическия детски роман-тетралогия „Маншон, Полуобувка и мъхеста брада” от Ено Рауд, вписан в списъка на Ханс Кристиан Андерсен за съвременни разказвачи, отдавна е в българските читанки и претърпя четири издания от 1980 година насам.

Член е на Съюза на преводачите в България, който през 2014 г. я удостои с награда за цялостна творческа дейност за преводите ѝ на поезия, проза и драматургия от естонски, фински и руски и за дейността й като заклет преводач.

Дора Янева е и поетеса и журналистка, автор на шест стихосбирки и много стихове в печата, а също и на две пиеси.

- Уважаема Дора Янева, да започнем с началото. Учихте в русенското земеделско училище в „Образцов чифлик”, първото у нас, после икономика в Свищовската академия, работихте като програмист в родния Русе, а станахте преводач, при това известен и ценен.

- Всичко е любов към труда и човека. имах много благородни учители и изключително човечни колеги. Човекът никога не е сам. Изкуството ни дава сили да живеем смислено. А любовта към природата е неизчерпаем извор на висши помисли и вселенска мъдрост.

- И в Естония по време на кратките си творчески командировки бях обкръжена от великолепни творци, високо морални хуманисти, влюбени в словото и молива. Не питай какъв е човекът, виж го с кого се събира.

- С какво ви привлече естонската литература и култура?

- Като член на кабинета на младия преводач, наред с много други, просто ми се възложи естонския език по програмата за превод от оригиналните езици на съюзните републики в СССР – 1975 година.

Бях се запознала с материалите по факултативно изучаване на финландски език в курса на СУ „Климент Охридски”, а преводите ми се оказаха много добри, по преценка на Светлозар Игов – при прегледа на преводите (1975г.).

Двата езика са угрофински, в Хелзинки работеха много хора, а в Талин – никой! По-после станахме трима – с Георги Вълчев и Лилия Величкова!

- Преведохте доста книги, но сигурно имате „свои” автори, към които се връщате.

- Всеки автор е отделна вселена! Навличаш кожата му, сядаш на масата и се задълбочаваш в изследването на неподозирани далнини, височини и бездни на човешката душа.

- С какво естонската литература се отличава от останалите в Европа и по-конкретно от българската?

- Щом е литература, отговаря на единственият и най-висш критерий – хуманността. предмет на словото е човекът – тази най-висша материя, венец на природните дадености. Националният език е творение на много поколения и отвежда в дълбока древност.

- На почит ли са писателите в малка, но европейска Естония?

- Съдбата на малките народи, като естонския и българския, е да раждат таланти, които са редом до тези на големите народи, но водени от любовта към родна стряха и език, сътворен и предаден им от деди и прадеди. Естонците ценят своята литература и са внимателни към тези, които я превеждат.

Поддържат фонд за подпомагане на изкуството – „Култууркапитал”, както и информационен център за литература, към Министерство на културата на Естонската република.

- Кое ви импонира най-много от тази култура, от естонския дух?

- Живея на север в България, на брега на великата река Дунав. Чувствам се в свои води там, като представител на друг малък народ, при това от града на Елиас Канети (писател, Нобел 1981г.).

- Посещавате ли често Естония и красивия Талин?

- Имам покани – на два пъти през тази година. Трябва да приключа превода на два романа и през следващата година, живот и здраве – там съм, в Народната библиотека с молива. Естонският епос „Калевипоег” ме чака от десетилетия.

- Какво можем да научим от днешна Естония? Тя върви уверено напред....

- Да запазим собствените си високо квалифицирани IT специалисти, да служат с таланта си на България, а не да слугуват из ресторантите и хотелите по чужбина.

- Какво мечтаете още да пресътворите на български?

- Както казах вече, да наредя естонския епос „Калевипоег” до преводите на „Калевала” на Нино Николов, епос на Финландия, и „Хайуата” на Сидер Флорин, епос на индианците от Северна Америка. Това, надявам се, ще бъде принос към фонда на българската литература и лична благодарност към моята малка, но тъй достойна България.