Илюстрация към 'Ходене на пръсти'. Художник: Капка Кънева[/caption]Представяме две стихотворения от най-новото издание на 'Панорама' - стихосбирката на херцеговинския поет Желко Иванкович 'Ходене на пръсти' в превод на нашия колега Христо Попов. Корица и илюстрации: Капка Кънева.
ХОДЕНЕ НА ПРЪСТИ
В детството ми нямаше
нищо толкова голямо и
тежко колкото вратата на черквата,
нищо по-недостижимо
от дръжката на бравата й,
този път до Бога в
далечната му крепост, където
трептеше светлинка.
И колкото и да се мъчех,
тук винаги ми трябваше
ръката на мама.
Освен ръката й спомням си още и
нейния глас
снишен на входа
на църквата, а също и нейното
ходене на пръсти.
Толкова тиха беше
само когато влизаше
в стаята, където
изморен от тежка работа,
баща ми спеше.
ИЗЛЕЗ В НОЩТА
Излез в нощта
Позлати се в светлината на луната
С вятъра прекоси улицата
Дръзка в младостта си
На звездите голотата си
Покажи
Любовта си дари на
Поета винопиец
Или на вятъра на тишината
Който спомените
В косите ти вплита
Излез в нощта
Тиха като тази или
Пияна от май
И дъха на акациите
Каквито бяха
Нашите нощи
И целувай всеки
А мен остави на забравата
Дай да умра
С пролетта в кръвта си
И не носи
На гроба ми цветя
И не плачи
Очите ти сини
Да не избледнеят