Представяме романа 'Лейди Сузан' на Джейн Остин в превод на нашата колега Аглика Маркова. Книгата е скорошно издание на Фама +.„Лейди Сузан е (....) привлекателна, изтънчена, сладкодумна и забавна (....) лицемерна, пресметлива, цинична, манипулаторка и кокетка със студено сърце“.
Тази преценка ще намерим в почти всички рецензии за епистоларния роман на Джейн Остин „Лейди Сузан“. Вярно, епитетите прилягат на героинята, чийто борбен характерец застава на гърлото на стагнираното, сковано обществено мнение в края на осемнадесетия век. Но като се замисли човек, защо да се обвинява млада жена, окована в прангите на вдовица, майка и стожер на пристойността, за желанието й да си гарантира житейска сигурност? Джейн Остин, проницателната писателка, чиито героини до една се стремят да разбият условностите, е създала чрез лейди Сузан образ на еманципирана, макар и егоистична жена, която ще бъде характерна през идващия, деветнадесети век и ще проправи пътя към съществуването на героините например на един Мопасан.
Предлагаме откъс от романа, подбран и предоставен от преводачката.
Писмо VIII
МИСИС ВЪРНЪН ДО ЛЕЙДИ ДЬО КУРСИ
Чърчхил.
Мила майко, известно време не бива да очаквате завръщането на Реджиналд. Той пожела да ви уведомя, че настъпилото топло време го примамва да приеме поканата на мистър Върнън да продължи гостуването си в Съсекс, така че двамата да имат възможност да идат на лов заедно. Много вероятно е той незабавно да изпрати да докарат конете му, поради което е невъзможно да се каже кога отново ще го видите в Кент. Няма да крия, мила майко, своето обяснение за промяната в решението му, макар да смятам, че е най-добре да не го споделяш с баща ми, който и така прекомерно се притеснява за Реджиналд и сега може да започне да се тревожи за него, а това би се отразило сериозно на здравето му и на настроението му. Няма съмнение, че за две седмици лейди Сузан е успяла да накара брат ми да я хареса. Накратко, убедена съм, че решението му да продължи гостуването си у нас след уговорения срок е взето колкото поради желанието да иде на лов с мистър Върнън, толкова и от заслеплението му по лейди Сузан и при тези обстоятелства аз, естествено, не бих могла да изпитам онова удоволствие от продължения престой, което в други случаи би ми доставило братовото ми присъствие. Направо съм стресната от изобретателността на тази безскрупулна жена; какво по-убедително доказателство за опасните й способности от това преобръщане на мнението на Реджиналд, който при влизането си в дома ни беше така решително настроен срещу нея! В последното си писмо той дори ми съобщи някои подробности за поведението й в Лангфорд, така, както ги бил научил от един джентълмен, познаващ идеално лейди Сузан - подробности, които, ако са верни, трябва да накарат всички да настръхнат срещу нея от отвращение и в които самият Реджиналд беше напълно склонен да вярва!
Сигурна съм, че първоначално оценката му за нея беше също толкова пренебрежителна, колкото за и всяка друга жена в Англия; когато пристигна у нас беше очевидно, че не я смята достойна за снизхождение или почит и по убеждение очакваше тя да се ласкае от вниманието на всеки мъж, склонен да флиртува с нея. Признавам, тя беше обмислила поведението си така, че да опровергае подобна идея; в държанието й не успях да открия и най-малкия белег на непристойност: никаква суета, никакви фасони, никаква фриволност; и тъй като е толкова чаровна, естествено беше той да се увлече, след като преди това им първо запознанство изобщо не знаеше нищо за нея. Но да хлътне толкова много – както съм сигурна, че стана - противно на всякакъв разум, на всякакви доводи – ето кое ме смайва. В началото възторгът му беше много силен, но нищо повече от естествена реакция и аз дори не се питах защо толкова го е поразило нейното изискано и деликатно държание; но напоследък всяко споменаване на името й е всъщност изключителна възхвала; вчера например той направо призна, че не е учуден от въздействието на нейното обаяние и нейните качества върху мъжкото сърце; и когато в отговор се оплаках от неприятния й нрав, той отбеляза, че каквито и грешки да е допуснала, те трябва да бъдат обяснени със занемареното й образование и с ранния й брак и че тя е всъщност чудесна жена. Дразни ме тази склонност да извинява поведението й или да не му обръща внимание поради горещия си възторг; и ако не ми беше ясно, че Реджиналд се чувства в Чърчхил напълно у дома си, поради което не му е необходима покана да удължи престоя си в дома ни, щях да съжалявам, че мистър Върнън изобщо го е поканил. Разбира се, намеренията на лейди Сузан са намерения на завършена кокетка и са продиктувани от желанието да предизвика всеобща възхита; не мога и за секунда да си представя, че има на ум нещо по-сериозно; но се усещам унизена, когато виждам как млад мъж, разумен като Реджиналд, може толкова да се заплесне по нея.
Твоя,
КАТЪРИН ВЪРНЪН
Писмо IX
МИСИС ДЖОНСЪН ДО ЛЕЙДИ С. ВЪРНЪН
Едуард стрийт.
Скъпа ми приятелко, поздравления по случай присъствието на мистър Дьо Курси; съветвам те да направиш всичко възможно да се омъжиш за него; известно е, че бащиното му имение е значително и доколкото знам наследникът е Реджиналд. Сър Реджиналд е доста болен и не е много вероятно да ти се пречка дълго. Чувам, че младежът се радва на добра репутация; и макар никой да не те заслужава всъщност, скъпа ми Сузан, може би си струва да пипнеш младия Дьо Курси. Разбира се, Мейнуеъринг ще беснее, но ти лесно го умиротворяваш; да не говорим, че дори при най-дълбока добросъвестност от теб не може да се иска да чакаш той да разтрогне брака си. Видях се със сър Джеймс; пристигна в Лондон за няколко дни миналата седмица и няколко пъти ме посети на Едуард стрийт. Разговарях с него за теб и дъщеря ти и той не само че изобщо не ви е забравил, но и с голямо удоволствие е готов, убедена съм, да се ожени или за едната, или за другата. Дадох му известна надежда Фредрика да се умилостиви спрямо него и дълго му разказвах колко се е развила. Нахоках го, задето е ухажвал Мария Мейнуеъринг; той започна да се оправдава, че е било на шега и двамата от сърце се посмяхме на разочарованието й; с една дума, прекарахме си много приятно. Глупав е както винаги.
Твоя Алисия
Писмо X
ЛЕЙДИ СУЗАН ВЪРНЪН ДО МИСИС ДЖОНСЪН
Чърчхил.
Много съм ти задължена, мила ми приятелко, за съветите ти относно мистър Дьо Курси, които, знам, ми се дават с пълното убеждение, че са навременни, макар още да не съм убедена, че ще ги последвам. Не мога да се реша лесно да предприема нещо толкова сериозно като брак; особено, след като понастоящем нямам нужда от пари, а и по всяка вероятност до кончината на стария господин бих извлякла твърде малко облага от подобна женитба. Вярно е, достатъчно съм суетна, за да смятам събитието за лесно осъществимо. Накарах Реджиналд да осъзнае властта ми и сега съм в състояние да се наслаждавам на удоволствието да тържествувам над съзнание, първоначално подготвено да не ме харесва и предварително предубедено срещу всички мои досегашни действия. Надявам се вече и сестра му да е проумяла, че очернянето е безполезно и наврежда точно на този, на когото цели да помогне, щом той е изправен срещу интелект и възпитание. Ясно виждам колко я притеснява все по-доброто мнение на брат й за мен и това ме навежда на заключението, че тя няма да се спре пред нищо, за да ми се противопостави; но понеже вече има причина той да се съмнява в преценката й за мен, смятам, че мога да й надвия. Наслаждавах се на стремежа му към по-голяма близост, особено когато наблюдавах как се променя поведението му. В началото с хладно достойнство отблъснах наглия му опит да фамилиарничи без увъртане. Поведението ми беше извънредно сдържано от първия момент; през целия си живот не съм кокетничила толкова малко, макар определено да желаех да наложа превъзходството си. Подчиних го чрез деликатност и задълбоченост в разговора и смея да кажа, го заставих да се влюби в мен поне донякъде, без да прибягна дори до най-обикновен флирт. Мисис Върнън твърде добре съзнава, че си заслужава отмъщението, което е по силите ми да й нанеса за всичките преднамерени злини и че развоят на събитията се дължи на моето тъй внимателно и естествено поведение. Но – да я оставим да мисли и действа, както желае. До сега не знам случай, в който сестрински съвети са успели да попречат на млад мъж да се влюби, стига да иска. В момента в отношенията с него съм нещо като негова довереница, с една дума – по всяка вероятност ще започнем платонично приятелство. От моя страна, можеш да бъдеш сигурна, по-далеч няма да се стигне, защото дори ако не бях вече привързана към друг дотолкова, доколкото човек изобщо се привързва към някого, пак не бих отдала чувствата си на мъж, дръзнал да храни толкова долни мисли за мен. Реджиналд е угледен, не е недостоен за възхвалите, които ти изсипа по негов адрес, но далеч не може да се сравнява с нашия приятел в Лангфорд. Не е толкова рафиниран, по-малко убедителен е от Мейнуеъринг и не му достига дарбата да изрича всички онези сладостни думи, които ни карат да сме доволни от себе си и от целия свят. Все пак е достатъчно приятен, опитва се да ме забавлява и да превръща в удоволствие онези часове, през които иначе бих се мъчила да понасям резервите на етърва си и невзрачните приказки на съпруга й.
Това, което ми пишеш за сър Джеймс, е извънредно задоволително и съвсем скоро възнамерявам да загатна намеренията си пред мис Фредрика.
Твоя,
С. ВЪРНЪН