Представяме откъс от сборника стихотворения „Не умирай днес“ на естонския писател Арво Валтон (1935) в превод на нашата колега Дора Янева-Медникарова. Книгата е под печат в издателство Авангард Принт,
Арво Валтон е познат на българския читател от периодичния печат и участието си в много антологии на съвременния разказ.
В самостоятелни издания авторът мощно е представен в последното десетилетие от издателство Авангард Принт: „Скритият смисъл“ – поезия в превод на Здравко Кисьов и белетристика в превод на Дора Янева-Медникарова: „Изгората на Дявола“ – новели и разкази; „Самотни във времето“ – три повести; „Пътешествие до другия край на безкрайността“ – роман за живота и делото на Чингиз хан, един от десетте в световната литература.
Накратко
Един от историците отсече с две думи
но и те бяха предостатъчни
друг заразказва надълго и нашироко
просто нямаше какво да ни каже
третият пък като пиле се оплете
но храбро остави някакво впечатление
умълча се там четвърти тайнствено умислен
и защо ли думите да мъчи щом за него те нямат смисъл
петият – затрогнат взе да пише нова поема
*
Какво ли очаквах от тази нощ,
като моите чоглави мисли сива.
Лошото настроение не просветлява ума.
Ето, насреща ми изскочи доминиканец,
монах, божие кученце,
с качулка и тъмен халат.
Притисна ме до зида, наду ми главата –
живеел съм бил в смъртен грях.
„Инквизицията я няма!“ – озъбих се на мига.
„Но не и кладите!“ – изръмжа заплашително той.
„Вашият Шеф е изнурен, дори
и кучета не му останаха, изядени са.
Бих целувал кръста, заедно с вас, монасите.“
Излъгах го без да ми мигне окото.
Монахът удари на пазарлък:
„Чудесно!“ – зарадва се на драго сърце той. –
„Ще си сътрудничим, светът е наш!
Половината е мой, половината – твой!“
... Каква кошмарна нощ изживях!
На теб
Древната книга разгръщам сам
в нея съзирам самата теб
с туника бяла с пъстър колан
а в очите – все онзи завет
на древния автор – неволен пророк
прозрял живота ни много напред
от небесата изпросил оброк
все да си същата – жило и мед
ах тази пленителна красота
тя и днес ни оставя без глас
единствена като светостта
времето няма над нея власт
От векове в нас младостта
възхвалява все този свят
и пилее сред нас светлина
затрогнати вековете мълчат
Пазарно
Моят приятел музикант
свири произведения на Моцарт
на площада в стария град
Той е образован висшист
отдалеч му личи
Положил е шапка в нозете си
надява се слушателите да го оценят
Всички ние сме в същото положение
застояваме се на някакви площади
с някакви шапки в нозе
Трябва ли някой да оцени самия Моцарт
Зареждане
Над разтворените устица
на цветовете истинско чудо
осъзнаваш едвам прелестта
благослов се развихря лудо
Душата в потрес кротко замира
по този свят пътувала дълго
четвърт век с кръвта си платила
надежда достигнала билото стръмно
Даже насън омагьосва мечтата
под аромата й нежно въздъхваш
насред бял ден те застига Съдбата
през сивотата забързан
И притваряш очи неволно уверен
че щастие нейде напред проблясва
за всички нас светът е безбрежен
с неуловима Божия ласка
Жулиета
В двора на Жулиета тълпа
любопитни са тия хора
във Верона искат да проверят
влюбени своите чувства отскоро
Шест века – отминал миг
сега оживява отново
страсти и гордост вопъл и вик
драма всевечна исконна
Но истинско чудо случи се там
възрастна двойка прегърнати спряха
жената – с усмивка и радостен плам
пот по челото избърса съпругът обаче
приближи ги един фотограф
заеха те поза най-символична
горкият Ромео застинал в захлас
с бабичка влюбена като момиче
Вярна сянка на човешкия род
любовта е немирно птиче
по петите ни следва в тоя живот
неизменен инстинкт за мъж и девица
*
Подарих естонските ръкавици на познат
разказах му и историята им
kак ги оплете моята баба
защото разбра че тръгвам за Франция
помоли ме да ги оставя на някого
когото съм си харесал
така и тя ще можела да се сближи с Европата
и преди да затвори очи да прати поздрав
на някакъв си французин
воювал срещу прадядо й
но къде ти...
Вярвам че тази история е не по-малко важна
от естонските плетени ръкавици
*
Когато бирниците ме измамят
и до шушка
ме оберат
когато всичките ми парцали
в заложна къща се озоват
когато телесните ми органи
на кантар сложат
за да преценят
кому кое на кого да присадят
остава ми най-скъпият дар
който дори не забелязвах преди
чиято ценност дълго остана тайна за мен
моето будно въображение
спасение мое единствено
*
Птицата вдигна врява насред тръстиката
да уплаши неканените гости по брега.
Обясних й, че никога на яйце не посягам,
дори да са с хиляди пред мен.
Не чуваше горкото глупаче,
не разбираше от добро.
Грабнах пушката, стрелях във въздуха
на сляпо, без цел –
обяснение възможно най-ласкаво,
знак за невинност от моя страна.
Виж ти, умълча се птичето.
*
Поканиха в Дания балтийски писатели
изясни се напълно, докрай
защо не можем да издаваме книги там
окаяхме се вкупом
олекна ни на душата
от братското разбиране за всичко,
което тежи на сърцето
само дето не се разбра как да принудим
читателят да купува нашите книги.
Влакът
Опитвам и опитвам да седна във влака
който пътува през историята
надявам се да ми се удаде
да прелетя насън през тунелите
нейде под Алпите
или по-добре през вековете
историята се почесва по темето
гледа ме как се усмихвам
и забравя за себе си
блъсва се в стъклото като пеперуда
когато влакът изпълзява навън
аха, и ще я хвана
но се случва така
че вече погледът ми се рее надалеч
към старинните гробници
скрили древни съкровища и премъдрост
като живителен сок застинала
в сълзи от смола по дърветата
затрептяват моите болни вени
натежават клепачите
Не е въпрос
Да бъдеш или да не бъдеш
това не е въпрос
а трудно изпитание от три века насам
и вярвам че има дълбок смисъл
Не всеки ще го отгатне
но се налага да бъдеш, да бъдеш, да бъдеш