Вчера, 05.10.2023 г., в Чешкия център в София се състоя Литературна вечер, посветена на 80-годишнината на скъпия ни колега Атанас Звездинов, който получи поздравителен адрес и от СПБ. По този радостен повод представяме и кратък материал, подготвен от Емил Басат.
АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ: „ЧЕХИЯ Е В СЪРЦЕТО МИ“
Атанас Звездинов (псевдоним на Атанас Василев Атанасов) е роден на 5.VІІІ.1943 г. в София. Завършил е „Славянска филология“ – чешки и български език и литература в Софийския Университет „Св. Климент Охридски”.
Автор е на 36 автроски книги, поезия и проза, съставител е на 14 антологии, както и на четири книги с преразказани от него български народни приказки и една – с приказки от цял свят . Редактирал е над 100 книги за деца. Превежда стихове за възрастни и деца от чешки, словашки и руски.
Негови стихове са превеждани на руски, чешки, словашки и испански език.
Удостоен е с едни от най-престижните награди за личното си творчество и преводите си, сред които Паметен медал на Министерството на външните работи на Чешката република за развитие на българо-чешките културни отношения и Награда на СПБ за цялостна преводаческа дейност от чешки, словашки и руски език.
Атанас Звездинов е сред изтъкнатите преводачи на чешка и словашка поезия, наред с Вътьо Раковски, Димитър Стефанов и Григор Ленков. Затова и се обърнах към него с въпроси, свързани с неговата преводаческа дейност, за възгледите му за превода, за това как се е „влюбил“ в чешкия език и култура, кои са приятелствата му с чешки творци, за българските преводачи на чешка поезия и др. Той ми изпрати един свой текст, излязъл в авторитетното електронно списание „Литературен свят“, където, а също в книгата „С ЧЕХИЯ В СЪРЦЕТО“, издателство Авангард-Прима, 2015, и в автобиографичната си книга „ДУХОВНА КРЪВ“, 2018, е разказал за своята любов – Чехия.
Емил Басат
Пишех, превеждах, годините минаваха...
И тъкмо когато мислех, че вече съвсем са ме забравили, получих една покана. През 2011 г. в родното място на К. Я. Ербен Милетин щеше да се чества неговата 200-годишнина. Нали тъкмо аз за първи път в България бях превел и издал неговите балади от знаменитата му книга „Китице“. Всичките. И то не в едно, а в две (дотогава) издания. Поканиха ме. Говорих на конференцията. Но най-хубавото за мен беше, че няколко дни живях в неговото родно място, посетих родния му дом, местата, които го бяха вдъхновили за нетленните му балади. Всичко беше толкова обикновено и скромно, че имах чувството, че съм си го представял увеличено през лупа. Но така е – времето и признанието са лупата, през която потомците трябва да видят значимите неща.
През годините превеждах редица съвременни чешки поети по различни поводи, за различни издания. Някои от тях издадох и в книги. Но след успеха на „Китка“ ми се искаше да направя още една голяма стъпка, да преведа цялостно още един голям поет от световна величина… Така се захванах със знаменитата поема „Май“ от Карел Хинек Маха.
Всеки превод на художествено произведение е предизвикателство. Но преводът на поезия е особено предизвикателство. При него освен всичко, което се изисква при сполучливия превод на проза, се изисква и поетическо майсторство. Ако един превод на поезия е илюстративен, ако в него на пръв поглед се казва същото, но липсва художественото внушение на поета, това не е неговото произведение. Преводът на поезия не може да бъде илюстративен, той трябва да е органичен. Това се отнася в още по-голяма степен за превода на гениален поет, който вече е изключително предизвикателство.
Ето с това съзнание и с тази отговорност преди доста години започнах да превеждам „Май“. От собствен опит знам (и съм го вградил в творческия си метод на преводач), че верен на автора преводачът на поезия може да бъде само тогава, когато максимално точно следва и спазва освен неговите идейни и художествени възгледи и внушения и формата, в която те са поднесени, авторовите изразни средства. Когато най-близко се придържа до образната система, към ритмичната и музикална структура, към римната схема. (Самото майсторство на римуването е цяло изкуство). Когато спазва и добавените към тях специфични особености на авторовите изразни средства. Казвал съм си (и още си казвам), че това е почти невъзможно. И все пак е задължително усилие.
Знаех, че Карел Хинек Маха е върхът на чешката романтична поезия. Че е владетел на душевните контрасти. Че е създател на нов стих и език.
Всичко това ме изпълваше с изключителен респект. Искаше ми се това внушение да бъде постигнато и на български. Затова и усилията ми траяха с години. Превеждах я само, когато бях на градуса на поета и поемата. И през май на 2004 година, стигнах до последния ѝ акорд.
Чувствах за свой поетичен и бохемистичен дълг да преведа изцяло двамата най-големи чешки поети: Карел Яромир Ербен и Карел Хинек Маха. Но диаметралната противоположност на техните гениални същности – единият, автор на майсторски балади на фолклорна основа, възрожденски пазител на традицията, а другият – космически философски поет – връх на чешката романтична поезия и първият чешки европейски поет, явно изискваше освен всичко друго и време на зреене, което се оказа десетилетия. После излязоха книгите им – първо издание, второ издание, трето... И това ако не е „С Чехия в сърцето“...
Атанас Звездинов