От 13 до 20 февруари 2019 г. в Унгарската преводаческа къща в Балатонфюред се проведе Второто ателие за превод за унгарска литература с млади български преводачи под ръководството на нашата колега Светла Кьосева. Гост-лектор бе младата писателка и преводачка Велина Минкова. В работата на ателието се включиха Моника Гълъбова (носителка на първа награда в Конкурса за млади преводачи на съвременна унгарска литература, организиран от СПБ), Елица Климентиева, Зорница Виденова, Виктория Андонова и Лилия Дулева.Участниците в ателието превеждаха цикъл разкази на съвременния унгарски писател Иван Манди от сборника “Киното на старото време”. С тънък усет към детайла, вниманието на Манди се насочва към незначителни на пръв поглед неща: менюто в гостилницата, антракт по време на прожекция, разпоредителката в киното, и изгражда от тях невероятен свят, в който се преплитат сън и действителност. И всичко това с много тънък хумор и ирония.
Втората им задача бе превод на стихотворение от големия унгарски писател, поет и преводач Янош Аран, чиято 200-годишнина бе оттбелязана през 2018 г. Аран е една от най-значителните фигури на унгарския ХІХ век. Неговите преводи на Шекспир се четат и днес. Тук предлагаме превода на Елица Климентиева, студентка ІV курс по специалността унгарска филология в СУ 'Св. Климент Охридски'.Ателието бе осъществено с подкрепата на Фондация 'Унгарска преводаческа къща', Балатонфюред.
Янош Аран
НАДОЛУ
Пада нощ. Крило на гарван
по прозореца трепти.
Каца моят дух печален,
търси миналите дни.
Взорът ми назад зареян –
облак прелетял земи.
Онзи мрак днес вече блян е,
ведра светлина струи.
Ти, щастливо мое време!
Утре по-добро бъди.
Замечтавам се по тебе,
тучните ти равнини.
Бе по-леко мойто бреме,
а сега тежи, тежи.
Вяра бе посяла семе,
не покълна то, уви.
Няма боязън, невяра
спъва пътя ми сега.
Мрачината се сгъстява,
приближавам пропастта.
Полетът ми мъчен става,
долу води ориста.
Някой посреднощ минава,
Плахо гази във вода.
(1857)
Превод от унгарски: Елица Климентиева