
Участниците в ателието превеждаха цикъл разкази на съвременния унгарски писател Иван Манди от сборника “Киното на старото време”. С тънък усет към детайла, вниманието на Манди се насочва към незначителни на пръв поглед неща: менюто в гостилницата, антракт по време на прожекция, разпоредителката в киното, и изгражда от тях невероятен свят, в който се преплитат сън и действителност. И всичко това с много тънък хумор и ирония.

Ателието бе осъществено с подкрепата на Фондация 'Унгарска преводаческа къща', Балатонфюред.
Янош Аран
НАДОЛУ
Пада нощ. Крило на гарван
по прозореца трепти.
Каца моят дух печален,
търси миналите дни.
Взорът ми назад зареян –
облак прелетял земи.
Онзи мрак днес вече блян е,
ведра светлина струи.
Ти, щастливо мое време!
Утре по-добро бъди.
Замечтавам се по тебе,
тучните ти равнини.
Бе по-леко мойто бреме,
а сега тежи, тежи.
Вяра бе посяла семе,
не покълна то, уви.
Няма боязън, невяра
спъва пътя ми сега.
Мрачината се сгъстява,
приближавам пропастта.
Полетът ми мъчен става,
долу води ориста.
Някой посреднощ минава,
Плахо гази във вода.
(1857)
Превод от унгарски: Елица Климентиева