Съюзът на преводачите в България се прекланя пред живота и творческия път на проф. дфн Емилия Стайчева.
На 23 декември 2020 година проф. Стайчева (род. 1936 г. в София) се пресели в небесните полета на духа. В нейно лице българската германистика, съпоставителното литертурознание и преводното дело загубиха един от най-вдъхновените изследователи на двустранните българско-немски културни контакти. Нашата преводаческа общност загуби своя учител, който по неповторим начин – ненатрапчиво, етично, с лекота и редица културни препратки умееше в обсъжданията на преводачески проблеми да ни подтикне към по-широк поглед върху езиковите проблеми при превод като общи принципи и като подходи, базирани не само на знанията за езиците, но и на отражението на културите в тях.
Двата последователин мандата на Емилия Стайчева като председател на Съюза на преводачите в България (2010 – 2016) разшириха кръга на представяне и популяризиране на работата на преводача. Като дълбоко уважаван член на Съюза на германистите в България и на Научния съвет на Института за литература, както и чрез поколенията свои студенти, днес вече водещи германисти, проф. Стайчева съумя да създаде творческа атмосфера и отношения за тясно сътрудничество със Съюза на преводачите, за взаимната им подкрепа и съвместни творчески и научни прояви, които събудиха интереса на широката ни културна общественост.
Дълбоките познания на немската и австрийската литуратура и култура, плод на разбирането на Емилия Стайчева, че „литературата не може да бъде затворена в границите само на един език“, а тя е образователно средище и общоевропейско място за културен диалог, бележат доста рядко срещан подход в научните анализи, дискусии и в преподаването – търсене на аналози на новаторското и на непреходното от чуждото в нашата българска култура. Брилянтни и в научно, и в езиково отношение за този подход са не само преводите на проф. Стайчева на Лесинг и Шилер, но и нейните съпоставителни изследвания като „Емилия Галоти“ от Лесинг между сюжета на Тит Ливий и първия български превод“ или „В царството на самодивите“ от Вазов и стихотворният епос на Хайне „Германия. Зимна приказка“.
За безспорните постижения в своята богата професионална дейност проф. Стайчева е получила най-високи отличия. През 1997 г. тя е наградена с Австрийския почетен кръст за наука и изкуство I-ва степен, през 2007 г. получава Почетния знак на Софийския университет със синя лента. През 2009 г. ѝ е връчена Почетна грамота на Министерството на културата за заслуги към културното развитие на България, а през 2016 г. с указ на Федералния президент на Австрия Хайнц Фишер тя е удостоена с Голям сребърен почетен знак за заслуги към Република Австрия.
Поклон пред светлата ѝ памет!