На 31 октомври 2016 г. ни напусна видната българска литературна критичка, прозаистка, преводачка и журналистка Наташа Манолова.
Родена в с. Мошино, сега квартал в гр. Перник, в семейство на интелектуалци. Завършва Първа девическа гимназия в София и Московския държавен университет. Била е старши преподавател във Военнополитическата академия в София, български редактор в списанието на АПН – Днес и утре, последователно редактор и зав.-отдел „Критика” на в-к Литературен фронт, първи зам.-главен редактор на сп. Пламък и секретар на Съюза на българските писатели по международната дейност.
Наташа Манолова е автор на над двадесет книги, сред които романите Любовно досие (в съавторство с Димитър Шумналиев), Любов в години на склероза, Мъжете на Александра, сборниците с лирическа проза Сантиментален мемоар, Споменът, наречен любов, Жестока проза, Силуети зад епизода, сборниците с литературна критика Критически записки, Критика и есеистика. Нейни текстове са превеждани на няколко чужди езика.
Наташа Манолова пише предговори към съчинения на видни представители на руската литература. Превежда книги от руски, литовски, украински и молдовски писатели, сред които Повест за преживяното от Б. Дяков; Пеленг 307 от П. Халов; Нюйоркски вечери от Б. Стрелников; Любовта побеждава всичко от О. Гончар; Човекът от задния двор от Д. Тарасенков; Степни балади от Йон Друца; Островът на надеждата от А. Первенцев; Стълба към небето от М. Слуцкис, както и разкази и новели от А. Платонов, Ю. Нагибин, В. Белов, Д. Гранин, Ф. Искандер, Е. Доброволски и др.
Участва в престижни литературни форуми в Москва, Киев, Берлин, Минск, Прага, Делхи, Будапеща, Кипър, Улан Батор, Белград, Тунис и Мюнхен.
Удостоявана е многократно с български и чуждестранни отличия.
Член е на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти.
Поклон пред паметта й!
СЪЮЗ НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Поклонението се ще състои на 08 ноември (вторник) от 11.00 ч. в ритуалната зала на Централните софийски гробища.