Днес ще бъде представен фтф фтф тфт тфт фттффтфрфт фтфтфтф т фт фтфттфтфтф фт фтфтф фтф тф тфтфт фт фтфтфг фтф тттфттф фтхххххххххххххххххххххххххххххххх йнйнйнфйф цхсб бъ бх бб бжгх бхбххб б хб хбх бхб б
новият превод на...
В трета и четвърта песен е показано пътуването на Телемах, една ретардация (забавяне), която има своя смисъл. Младият мъж се среща с герои, участвали в Троянската война. Премеждията на Одисей придобиват по-общ смисъл на фона на представените преживявания и мъки на другите, тръгнали по пътя към дома. Телемах изслушва историята за премеждията на Менелай и разбира какво може да се случи на баща му. В крайна сметка научава, че Одисей е жив и се завръща в Итака подсилен от това знание, а Атина му помага във всичко, все едно е самият Одисей.[1] Истината е достъпна само за него.[2] Поради последните две отново можем да отбележим наличието на една по-дълбока връзка между Одисей и Телемах от чисто родствената. При всяко следващо оприличаване на Телемах с Одисей, или с изтъкването на доброто усвояване на изпълняваните от него функции, израстването на Телемах напредва все повече и все повече се издига до личността на Одисей.
Още в първа песен Атина, преобразена на Ментес, оприличава Телемах на Одисей:
Толкова снажен, нали си рожденият син Одисеев?
Чудно приличаш на него в лицето, в очите искрящи.
(I песен, 207-208 стих)
Направихме вече уточнението, че израстването на Телемах се посочва чрез оприличаването му с Одисей. Тук се усеща намек, че освен на външен вид – можем да приемем, че това е родствената прилика, Атина споменава и приликата в „очите искрящи“. Доколкото в онова време може да се говори за идеята на очите като прозорец към душата, улавяме намек за сходния начин на мислене у бащата и сина или поне перспективата синът да достигне величините на бащиния си разсъдък. Едни от постоянните епитети на Одисей са находчив, хитроумен, многоумен – все неща, свързани с неговия ум и разсъдливост.
[1] Богдан Богданов, „Мит и действителност в Омировата „Одисея“, към изданието на „Одисея“ от 1971 г., стр. 14
[2] Богдан Богданов, „Омировият епос“, Трето електронно издание, 2006 г., стр. 98