На 12 декември в театъра на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – „Алма Алтер“ – се състоя вечер, посветена на Никос Казандзакис и Георги Куфов, преводача с най-голям принос за популяризиране на творчеството на гръцкия писател в България. Тази година се навършват 60 години от смъртта на Критянина със световна известност, в Гърция 2017 г. е обявена за година на Казандзакис. Шейсет години след смъртта на големия писател той продължава да бъде най-превежданият гръцки автор, на все повече – около 40 – езика и диалекти, а старите му преводи са преиздадени, доказвайки световния и продължителен отзвук от мисълта на този уникален гръцки творец.
Събитието бе израз на почит и към българо-гръцките литературни връзки и ролята за тях на художествения превод, а негови съорганизатори бяха Гръцко-българското сдружение „Аристотел-Културен мост“, Посолството на Гърция в София, Съюзът на преводачите в България и Гръцкият бизнес съвет в България. Официални гости бяха председателят на СПБ доц. Иво Панов и Анна Златкова, член на УС на Съюза, а сред публиката – българи и гърци – присъстваха университетски преподаватели, особено от специалностите Новогръцка филология и Класическа филология на Софийския университет и Неоелинистика на Пловдивския университет, студенти, хора от академичната общност, изследователи от Института по балканистика към БАН, журналисти, български дипломати, представители на гръцкото посолство в София, на Фондацията за гръцка култура (Атина). Водещи на вечерта бяха актьорите от Народния театър Яна Титова и Алек Алексиев, които драматизираха откъси от романите на Критянина „Христос отново разпнат“ и „Алексис Зорбас“, докато на екран в залата течаха и кадри от екранизациите на режисьора Михалис Какоянис по тези творби. Синът на Георги Куфов, журналистът Христо Куфов, сподели, че тази вечер за него е по-скоро възкресение, отколкото литературен помен за неговия баща, като подчерта, че той е изживял живота си като свободен човек, каквито са и героите на Казандзакис, чието творчество е претворил на български. И че по аналогия с епитафията на гроба на тристата спартанци, загинали при Термопилите, отбранявайки родината си от персийското нашествие, която гласи: „О, странниче, иди и разкажи на лакедемонците, че верни на техните завети, ний тук сложихме кости“, би написал като посвещение в бъдещи издания на негови преводи, особено тези на Казандзакис, следното: „О, читателю, иди и разкажи на гражданите на Гърция и България, че изпълних честно дълга си към тях“…
Акцент на вечерта бе и връчването на почетна грамота на името на Георги Куфов, която Сдружение „Аристотел“ учредява и с която ще бъдат отличавани млади литературни преводачи от гръцки. Пръв неин носител стана Драгомира Вълчева за превода й на духовния завет на Казандзакис „Аскетика“ (изд. „Сиела“, 2017).
Приветствени думи поднесоха посланикът на Гърция Н.Пр. Григорис Василоконстандакис и Никос Влахакис, представител на Генералния секретариат по печата и информацията на Гърция, възпитаник на Философския факултет на Софийския университет, пристигнал специално за събитието от Атина. Представителите на Гръцката фондация за култура съобщиха, че Фондацията прави дарение от хиляда гръцки книги за Библиотека „Константинос Кавафис“ на специалност Новогръцка филология в Софийския университет, която разполага с най-богатата сбирка от книги на новогръцки език в България.
Литературният преводач от гръцки Здравка Михайлова каза, че преводът означава общуване, че преводачите са като електрическа мрежа, свързваща континенти, страни, институции, индивиди, те са гръбначният стълб на пренасянето на знания, на осмозата между културите. Не се ли стремим именно към това? Да застанем лице в лице и да преодолеем призраците и митовете на миналото – особено ние на Балканите – включително посредством литературното пресътворяване, за да опознаем по-добре духовната нагласа и културния хоризонт на нашите съседи.
Превел повече от петдесет книги, от гръцки и френски език, в едно свое интервю Георги Куфов казва: „Преводачът е един вид атлет, но на духа. Например, застава той срещу Толстой, Балзак или Казандзакис, и геймът започва. Но Толстой не хвърля към него някоя куха като топката за тенис дума, а изпълнено със заряд и смисъл слово и преводачът е призван да му го върне с равностойна сръчност и умение, а и със същия пълнеж. Пребройте тогава, казва Куфов, колко такива паса има във „Война и мир“ или в „Изповед пред Ел Греко“…
Българският интелектуалец и задълбочен познавач и преводач на съвременната гръцка литература Георги Куфов е предал словото на Казандзакис в цялото негово богатство, пълнота и многопластовост, пресътворявайки не само смисловия заряд на думите, а и духа и стила на Критянина. Куфов е познавал Крит само през огледалото на литературата, никога не е имал щастието да посети острова, но той го е „пребродил“ както малцина други, педя по педя, давайки на читателя в трудната партия тенис със словото „пасове“, пълни с искрящо, изпълнено със смисъл слово, както и с мириса на критската земя, откърмила духа на големия гръцки писател.
Здравка Михайлова
На събитието в „Алма Алтер“ бе представен и последният брой на Литературен вестник (№ 39 от 29.11.–5.12.2017), посветен на гръцката литература, с акцент върху Кавафис, по повод издаването на нов превод на стиховете му от Харис Паницидис. В него са поместени рецензия от Георги Гочев за новия превод на Кавафис (изд. „Изток-Запад“), спомен на Стефан Гечев за това, как той е превеждал Александриеца, преводи и на други стихотворения от Кавафис, също преводи на Яна Букова, Айлин Топлиева, Драгомира Вълчева, Пламена Георгиева и Христина Янисова, обзорна статия за преводните издания от гръцки през последните години, откъси от „Тайният дневник на Хитлер“ на Харис Влавианос и от романа на Ерси Сотиропулу за Кавафис „Какво остава от нощта“, които ще се появят на книжния пазар през 2018 г., съответно от „Колибри“ и „Алтера“). Водещи на броя са Георги Гочев и Здравка Михайлова.
ГАЛЕРИЯ
2. Приветствие от Н.Пр. Василоконстандакис
3. Приветствие от г-н Влахакис
4. Награждаване на доц. Вълчева (отляво надясно: Д. Вълчева, З. Михайлова, Х. Куфов)