По повод 200 години от рождението на голямата английска писателка Джордж Елиът (1819-1880) имаме удоволствието да представим нейния роман „Сайлъс Марнър“ в превод на Весела Кацарова. Романът беше издаден през 2018 г. от „Колибри' в един том с новелата „Повдигнатият воал“ на същата авторка.
Предлагаме няколко думи от преводачката за романа и кратък откъс.
Големият британски критик Уолтър Алън определя романа на Джордж Елиът „Сайлъс Марнър“ (1861) като „истинско вълшебство, умело съчетаващо очарованието на вълшебната приказка с убедително изградения материален свят”. С високия си поетичен заряд творбата се доближава до легендата и притчата. Реалистичните детайли се примесват с мистичното, непонятното, всяващото ужас.
В основата на романа изцяло е залегнал контрастът. Местните жители в селището са загорели, снажни хора, а Сайлъс – блед, дребен, прегърбен, късоглед и страдащ от необясними припадъци. Тъкачът се описва като „паяк”, който неуморно работи на стана си. Единствената радост в живота му е да брои вечер жълтиците си, спечелени с усилен труд. Когато те безследно изчезват, Сайлъс е напълно съкрушен, докато една зимна вечер невръстно златокосо момиченце, изплъзнало се от обятията на мъртвата си майка, долазва полуголо в снега до къщурката му и изцяло променя живота на самотника.
Сцената от глава 12, представена по-долу, заема централно място в творбата.
Сайлъс се отправи към огнището,… седна на столчето край огъня, наведе се да разрови въглените, когато изведнъж със слабото си зрение сякаш съзря злато на пода. Злато! Собствените му жълтици! Върнали се при него така загадъчно, както бяха изчезнали! Усети как сърцето му заблъска силно и в продължение на няколко мига не бе способен да помръдне ръка и да докосне възвърналото се съкровище. Купчината злато сякаш грееше и се уголемяваше пред възбудения му поглед. Ала най-сетне той се наклони напред и протегна ръка, но вместо твърди монети с познатите остри контури пръстите му докоснаха меки топли къдрици. Изпаднал в пълно изумление, Сайлъс се свлече на колене и сведе ниско глава, за да огледа появилото се чудо - заспало детенце, закръглено, прелестно създание с меки златни къдри… Марнър се наведе, повдигна го и го сложи на коленете си. То веднага се вкопчи във врата му и избухна в още по-силни писъци, накъсани от думичката „мама”… Сайлъс го притисна до себе си и почти несъзнателно издаде успокоителни нежни звуци, когато изведнъж си спомни, че кашичката, изстинала върху гаснещото огнище, би била подходяща, за да нахрани детенцето, ако само леко я постопли.
През следващия час трябваше да свърши куп неща. Кашичката, подсладена с малко захар, доста втвърдена поради дългото й стоене в шкафа, тъй като тъкачът се бе въздържал да я ползва често, преустанови писъците на момиченцето, което сега се взря кротко в Сайлъс със сините си очички, докато той пъхаше лъжичката в устата му.