Още един голям румънски писател проговаря на български
Поезията и драматургията на Марин Сореску в превод на Огнян Стамболиев.
В едно интервю, дадено на българския преводач Огнян Стамболиев няколко месеца преди смъртта си през август 1996 г., известният румънски поет Марин Сореску казва:
„Ние сме всъщност толкова близки, от един корен, разделят ни само езиците, които имат и доста сходни неща, а не се познаваме. И това е т. нар. провинциален комплекс на по-малките народи. Да гледат към т. нар. големи на Запад, а да не виждат онова, което е до тях. А нерядко то е по-интересно и стойностно. Затова мисля, че трябва да се опознаем отблизо, както е било в миналото, през 19 век, когато българи и румънци са били по-близо и реално без граница (делил ни е само Дунава, а не безполезни граничари и алчни митничари!).”
Слава богу, през последните години работа в тази посока се върши, но тя не е организирана в рамките на някаква междунационална програма, както предлага в същия разговор самият Марин Сореску, а лежи изцяло върху раменете на отделни ентусиасти, посветили живота си на една толкова значителна, но всъщност лична кауза.
Сред тези радетели на между литературните връзки със северната ни съседка е преводачът и критикът Огнян Стамболиев. На него дължим вълнуващите си срещи с някои от най-видните представители на съвременната румънска литература, между които изпъкват големите писатели- мислители Мирча Елиаде и Емил Чоран, поетите Никита Станеску, Матей Вишниек, Мирча Динеску и др. Той не само поднася текстовете на тези автори в отличен превод на грижливо култивиран и изразителен български език, но ги и контекстуализира за читателската публика в компетентни критически статии.
Най-новият принос на Огнян Стамболиев е издаденият от „Авангард принт” сборник „Стълба до Небето” със стихотворения и пиеси на Марин Сореску (1936-1996), много добре отпечатан и красиво оформен с картина от живописеца Николай Караджов. Той съдържа широка представителна подборка от двайсетината поетични книги на писателя и пет драми, както и няколко есета, свързани със собственото му творчество. Целият този жанрово разнообразен материал, побран на около 400 страници, е обрамчен от аналитичния предговор на Огнян Стамболиев и по-горе цитираното му интервю с Марин Сореску.
Както отбелязва Огнян Стамболиев, стиховете на поета „напомнят за неговите велики предшественици и сънародници Йожен Йонеско и Тристан Цара“. Те са изпълнени с иронични съпоставки, с парадокси на мисълта, с разколебана притчовост, често и с прекъсвания на логичните връзки, които предизвикват паметта и въображението, ангажират читателя в непрекъснато напрегнато взаимодействие с автора. Една модерна поезия, която разчита на алюзивната недоизказаност, на лаконизма и волтовите дъги на вътрешната противоречивост. „Една образована, просветена подсъзнателност“, както накратко формулира своята поетика самият Марин Сореску. Преводачът оценява по достойнство тези характерни черти на оригинала и ги съблюдава в своята работа.
Пиесите на поета са просто разгърнати стихотворения – и както немалко от тях също са по същество философски притчи. Техни герои могат да се окажат някой си съвременен Йона, озовал се в корема на мултиплициран до безкрайност кит, или дори митичният влашки княз Влад Дракула. Самият автор мисли за драмите си като за трактати. Една от тях дори има едно- единствено (макар и двугласо) действащо лице. В корените на този жанр пак стои архиабсурдистът Йонеско. Дали не можем да мислим театъра на абсурда въобще като явление, зародено и развито в периферията на Европа – Румъния, Ирландия... По стъпките на Йонеско и Бекет в източните краища на континента в едно трудно време вървеше не само Марин Сореску, но и Славомир Мрожек, и рано емигриралият на запад Том Стопард, а и нашите Радичков и Стратиев, за които светът би трябвало да знае повече и сигурно щеше да знае повече, ако всички ние, балканците, поне в културната област вървяхме заедно.
Ето къде трябва да се възстановяват регионалните връзки! Сигурен съм, че и нататък ще можем да разчитаме за това важно дело на Огнян Стамболиев, а и на по-младите, които той с примера си ще запали да тръгнат по стъпките му. Иска ми се да вярвам, че така ще стане. Имаме нужда от такива хора. И трябва да разчистваме пътищата им – и от натрупаните исторически боклуци, и от нашенската немара.
Марин Сореску, „Стълба до Небето”, 133 стихотворения , „Дракула или Третия кол”,
5 есета, 5 пиеси”, подбор, предговор и превод: Огнян Стамболиев, изд. „Авангардпринт”