Посолство на Република Аржентина в София, Институт Сервантес в София и Издателство „Проксима-РП“
Ви канят на представянето на книгата
Поетическа антология 1923 – 1977 от Хорхе Луис Борхес
по повод 30-та годишнина от кончината му
Ще вземат участие:
Лиляна Табакова, преподавател по латиноамериканска литература, Катедра „Испанистика и португалистика“, СУ,
Д-р Ангел Игов, Катедра по английски и американски изследвания, СУ, преводач на Това изкуство на поезията от Х. Л. Борхес,
Боряна Дукова, преподавател в Институт Сервантес в София, преводачка на Седем разговора с Хорхе Луис Борхес от Ф. Сорентино,
Рада Панчовска, поет, преводач и издател на книгата.
Ще се прочетат стихотворения на испански и на български.
17 юни (петък) 2016, 18:00 часа
Национален дворец на културата, Книжарница „Перото“, Площад „България“ 1.
Предлагаме няколко стихотворения от антологията, подбрани и предоставени от преводачката.
Дъждът
Ненадейно вечерта се прояснява,
щом дъждецът дребен заваля стаено.
Заваля, валя. Дъждът е несъмнено
нещото, което в миналото става.
Който слуша как вали си припознава
времето, в което участта блажена
му откри цвета на яркото червено
или цветето, което роза назовават.
Този дъжд, стъклата ослепяващ,
из изгубени квартали пак ще оживява
гроздовете черни на лозница мирна
в патио, което днес го няма. Чувам
глас сред влагата вечерна, глас жадуван,
на баща ми, който се завръща и не е умирал.
Един войник на Урбина
Подозирайки се недостоен за друг подвиг,
като онзи сред морето, засега войникът,
към нечисти службици така и не привикнал,
скиташе се чужд из своята Испания сурова.
За да изличи или отслаби своето роптание
пред реалното, мечтаното подири
и вълшебно минало пред него ширна
епосът Роландов или пък Британски.
Сигурно полето съзерцавал е на заник,
ширнато, където тлее блясък меден;
мислел се е свършен, сам и беден,
без да знае на каква е музика владетел;
тръгнали от дъното на някой сън заплетен,
вече идваха през него дон Кихот и Санчо.
На един дребен поет от 1899
Да оставиш стих един за този час потискащ,
който на предела на деня причаква вероятно,
да си свържеш името с унилата му дата
от мъглява сянка и позлата. Ти това поиска.
С колко страст, додето вечерта минава,
ще си обработвал своя стих чудесен,
който, чак до свършека вселенски,
на чудесно синьото часа ще утвърждава!
Аз не знам дали успял си, нито даже
имало ли те е, неизвестен старши брате,
но съм сам, и искам от забравата обратно
да възвърне в дните твоята миражна
сянка, зарад този вече уморен парад на
няколко слова, в които вечерта припада.
Буенос Айрес
И градът, сега, е като някой план на
всички мои унижения и несполуки;
залезите съм изпращал от вратата тук и
пред онази колонада чакал съм напразно.
Тук уклончивото вчера или днес улисан
са ми отредили обичайните постъпки
на човешката съдба; тук мои стъпки
изтъкават своя лабиринт безчислен.
Тук дрезгавината пепелива се надява
на зародиша, от утрото дължим ѝ;
леката ми сянка сред не по-значимата
сетна сянка пак тук ще се разпилява.
Не ни свързва любовта, а страховете;
затова ми е тъй свиден на сърцето.
Г. А. Бюргер
Не успявам да разбера
защо ме трогват по пози начин нещата,
които се случиха на Бюргер
(двете му дати са в енциклопедията)
в един от градовете на равнината,
край реката, която има единствен бряг,
на който расте палмата, не борът.
Също като всички хора,
чу и каза лъжи,
бе предаден и бе предател,
агонизира от любов много пъти
и, след нощта на безсънието,
видя сивите кристали на зората,
но заслужи великия глас на Шекспир,
(в който звучат другите)
и този на Ангелус Силезиус от Бреслау,
и с престорена небрежност изглади някой стих,
в стила на своята епоха.
Знаеше, че настоящето не е друго,
освен мимолетна частица от миналото
и че сме направени от забрава:
толкова ненужна мъдрост
като следствията на Спиноза
или магиите на страха.
В града край неподвижната река,
две хиляди години след смъртта на един бог
(историята, която описвам, е стара),
Бюргер е сам и сега,
именно сега, изглажда няколко стиха.