Миналата седмица издателство 'Бард' пусна от печат изследването 'Шекспир, нашият съвременник' от Ян Кот (1914-2001), известен полски критик и театровед. Предговорът е от проф. д-р Калина Стефанова, редактор е д-р Светлана Панчева, преводач е нашата колега Аглика Маркова. Предлагаме откъс, подбран от преводачката.Шекспир е като света, като самия живот. Всеки исторически период намира в него онова, което търси или онова, което желае да види. В средата на XX в. и читателят, и зрителят тълкуват „Ричард III“ според собствения си опит. Иначе не може и да бъде. Тъкмо за това човекът на ХХ в. не е ужасен – бихме казали, дори не е смаян – от Шекспировата жестокост. Той разглежда борбата за власт и взаимното изтребление на действащите лица далеч по-спокойно, отколкото много поколения зрители и критици през XIX в., по-равнодушно или, във всеки случай, по-рационално. Жестоката смърт, сполетяла повечето действащи лица в пиесата, днес вече не се разглежда като естетическа необходимост, нито като неизбежно правило в трагедията, нужно, за да предизвика катарзис, не се възприема дори като конкретна характеристика на Шекспировия гений. Насилствената смърт на главните герои днес се смята по-скоро за историческа необходимост, или за нещо, общо взето, естествено. Дори в „Тит Андроник“ – пиеса, писана или преработена от Шекспир по всяка вероятност през същата година, когато е писана и „Ричард III“ - съвременните зрители, за разлика от критиката през XIX в., прозират далеч отвъд нелепото и гротескно струпване на ненужни ужаси. А когато постановката на „Тит Андроник“ е дело на творец като Питър Брук, днешните зрители са готови да аплодират общата касапница в пето действие не по-малко възторжено от ковачите, шивачите, месарите и войниците, съставящи публиката по Шекспирово време. Тогава пиесата е била един от най-големите театрални успехи. Откривайки в Шекспировите пиеси проблемите на нашето време, съвременната публика често и напълно неочаквано открива, че е близко до хората от Елизабетинската епоха, или най-малкото, че е в състояние да ги разбира добре. Това особено важи за историческите драми.