АННА ЛИЛОВА
(1935 – 2022)
Съюзът на преводачите в България с дълбока скръб и тъга се прекланя пред паметта на човека, учения и преводача Анна Лилова, която е не само един от първите учредители на нашата организация, а и двигател и главна опора за нейното основаване и творческо изграждане през годините.
Благодарение на Анна Лилова, германистка и самата тя талантлив преводач на висока немска литература, българската читателска публика се запознава често за пръв път с творби на Стефан Цвайг, Герхард Хауптман, Юри Брезан, Франц Фюман, Ана Зегерс, Еберхард Паниц, Иоханес Р. Бехер, Ханс Носак, Хелмут Айсенде и др.
Своята богата литературна култура и задълбочени новаторски проучвания в областта на теорията и практиката на превода А. Лилова систематизира в монографията си „Увод в общата теория на превода“ (1981).
Неспрестанният ѝ стремеж да споделя знанието с четящите хора в полза на културния обмен в света доведе до основаната от нея дисциплина по теория и практика на превода в Софийския университет. Поколения български преводачи и българската преводаческа наука получиха от Анна Лилова изключително ценната 6-томна поредица „Изкуството на превода“.
Приносни за българската наука и преводно дело, за европейското културно наследство остава и нейното участие (1979 – 1990) като редактор по въпросите на теорията на превода в редколегията на авторитетното международно специализирано списание Babel, издание на ЮНЕСКО.
Анна Лилова беше високо ценена и от своите колеги във ФИТ и остави с мъдрото си ръководене на тази авторитетна международна организация (1979 – 1990) човешки и културни следи, запомнени до днес.
Знаем, че Анчето, както я наричаме ние, колегите ѝ от СПБ, с неудобство и притеснение би се усмихнала на тези редове, за да ни насочи само да осмислим онова, което ни остави в своите книги, научни разработки и в своите преводи.
С признателност към съдбата, че общувахме с Анна Лилова и с много обич се прекланяме пред паметта ѝ!
От колегите в СПБ