На 25 март 2019 г. в Институт Балаши – Унгарския културен институт, София, се проведе вечер, посветена на изявената българистка и преводачка Шара Кариг (1914 – 1999), на която присъстваха и членове на СПБ. Предлагаме Ви текста на доц. д-р Джени Маджаров за Шара Кариг, както и две нейни стихотворения, също прочетени на събитието.
Шара Кариг
Свободен
Заселвам се сега в онази пустош,
по хълмовете само зверове,
но за живота ми един не ще се бори,
защото той не е човек и не убива,
ако не е гладен, не показва остри нокти,
не събира и не споделя,
не взема и не дава,
защото е звяр, а не човек,
при това ‒ свободен.
(Воркута, 1951 г.)
Пейзаж
Къщичка за птици. Две сребърни елхи.
Край прозореца розов храст.
Птици няма, само хранилка.
През есента две рози разцъфтели.
Лястовиците ги няма вече.
Само заскрежени сиви листа.
Бавно се поклащат тръстики в полето.
Между руините не грее луна.
Някъде далече глухо часовникът бие.
На стената картина: езеро, лодка и лед.
Луната огрява спящото зимно езеро.
А в него ледена птица живее.
Превод от унгарски: Нина Маджарова