Как гледа на българската литература един „чужд”, външен поглед? Как българската литература живее извън границите на страната, кой се грижи за това тя да звучи адекватно на чужд език, да бъде усетена, разбрана, оценена? И още – за отговорността пред словото, за изкуството на превода и за „множествения” български език. Всичко това в „Намерени в превода” от Митко Новков ( „Жанет 45”).