1947 г. - Комисия по художествен превод към Съюза на българските писатели (СБП)
(председател Христо Радевски)
1949 г. - Кабинет на преводача - приемник на Комисията
(ръководител Любомир Огнянов-Ризор)
1963 г. - Обединение на преводачите на художествена литература към СБП -
приемник на Комисията
(председател Любомир Огнянов-Ризор и подпредсед. Елена Николова-Руж).
Обединението създава свой Устав.
Обхваща най-активните и изтъкнати преводачи на художествена литература.
Поощрява развитието на критиката и теорията на превода.
Инициира издаване на теоретичен сборник „Изкуството на превода”.
Законова пречка за дейността на Обединението е: не е самостоятелно юридическо лице.
1966 г. - Преводачите на научно-техническа литература се организират в група.
Обединението на преводачите на художествена литература предлага
съвместни усилия за създаване на общ съюз на преводачите от всички видове превод. Формира се Инициативен комитет в състав – Борис Дамянов, Тодор Нейков, Сидер Флорин и др. за основаване на самостоятелен Съюз на преводачите в България.
Институциите за култура от това време: Комитетът за изкуство и култура, Комитетът за печата, както и БАН и СПБ одобряват и подпомагат инициативата.
1967-1974 г. – Години, изпълнени с действия за законово утвърждаване на една от малкото по онова време в света самостоятелни преводачески организации, обединяващи всички жанрове превод.