Информация във връзка с приключилото наказателно дело от частен характер № 1120/2018 срещу Иво Панов (председател на СПБ за периода 2016–2019), Анна Златкова (председател на Комисията по професионална етика за периода 2016–2019) и Гергана Фъркова (германист, изготвил експертните становища за заимстване на текстове от чужди преводи на произведения от Йозеф Рот и Артур Шницлер)
На 15 декември 2017 г. в съобщение за медиите Българската национална телевизия информира, че след постъпило писмо от езиковеда проф. Владко Мурдаров в БНТ, обществената медия временно спира неговата авторска рубрика „Език мой“ в предаването „Денят започва с култура“.
Пълният текст на писмото, публикуван на сайта на БНТ, гласи:
Уважаеми господа,
В отговор на публикации от Съюза на преводачите, които уронват престижа ми като преводач и езиковед и вредят на моето име, заявявам, че въпросът ще бъде решен в съда. До излизане на съдебното решение прекратявам авторската си рубрика „Език мой“ на предаването „Денят започва с култура“.
11 декември 2017 г. Проф. д.ф.н. Владко Мурдаров
Информацията на БНТ и текстът на писмото са публикувани в редица печатни и електронни издания.
На 22.01.2018 г. по тъжба, депозирана от Владко Мурдаров, е образувано наказателно дело от частен характер. В тъжбата се излагат твърдения за разпространяване от Съюза на преводачите и от членове на неговото ръководство на неверни преценки и клеветнически квалификации относно професионалната дейност на частния тъжител, засягащи доброто име, честта и достойнството му.
Делото е разпределено на 15‑и съдебен състав от Наказателното отделение при Софийския районен съд. След редица указания, дадени от Съда на частния тъжител, на 29.06.2018 г. се дава ход на тъжбата с обвинения срещу всяко от трите лица за обида и клевета в условията на продължавано престъпление, както и срещу Съюза на преводачите в България. Насроченото за 11.09.2018 г. открито съдебно заседание не се провежда поради излизане на съдията в дългосрочен отпуск.
Делото е преразпределено на 131-ви съдебен състав от Наказателното отделение при Софийския районен съд. С определение от 23.10.2018 г. съдията отменя разпореждането от 29.06.2018 г. за даване ход на тъжбата и насрочване на делото в открито заседание, прекратява производството в частта, с която се иска осъждане на Съюза на преводачите в България, и дава указания на частния тъжител за отстраняване на нередовности в тъжбата.
Накрая, с разпореждане от 10.12.2018 г., Съдът дава ход на тъжбата и насрочва делото за разглеждане в открито заседание на 15.01.2019 г. В него е оставено без уважение искането на тъжителя за приемане на съвместно разглеждане на граждански иск, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 85, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Делото се докладва с прочитане на частната тъжба и разпореждането на Съда, с което се очертават фактическите и правните рамки на предмета на производството. Процесуалните представители на тъжителя молят да бъде допуснато извършването на съдебна експертиза, която да даде ясен отговор дали при преводите на техния доверител е налице заимстване от труда на други преводачи, като в случай че такава бъде допусната, държат определеното вещо лице да не е член на Съюза на преводачите.
В следващото открито заседание, проведено на 19.02.2019 г., Съдът допуска исканата експертиза, разпорежда се да бъде изпратено писмо до СУ „Св. Климент Охридски“ за определяне на вещо лице, с указания същото да не е член на Съюза на преводачите в България, и насрочва делото за 02.04.2019 г.
Катедра „Германистика и скандинавистика“, на която е възложено да избере вещо лице, посочва гл. ас. д‑р Иван Попов. Необходимостта от по-дълъг срок за изготвяне на експертното заключение налага делото да се отложи и насрочи за 14.05.2019 г.
Поради неявяване на частния тъжител или на негов процесуален представител на насроченото за 14.05 открито заседание, на основание чл. 24 и чл. 250 от Наказателно-процесуалния кодекс Съдът прекратява наказателното производство.
В законовия срок процесуалният представител на частния тъжител обжалва пред Софийски градски съд постановеното прекратително определение. „Прекратяването на делото е неправилно и неоснователно. Нито частният тъжител, нито неговите повереници са демонстрирали пред съда тенденциозна и трайна липса на интерес от воденето на наказателното производство“, се изтъква в подадената жалба.
Защитниците на подсъдимите излагат възражения и молят градските съдии да оставят без уважение частната жалба като неоснователна и потвърдят прекратителното определение на първоинстанционния съд.
На 27.09.2019 г. подсъдимите са призовани да се явят в съда за въззивна проверка на постановеното от първоинстанционния съд прекратително определение.
С решение от 07.10.2019 г. Софийски градски съд, Наказателно отделение, ІІ въззивен състав отменя определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото и го връща на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Делото е върнато за доразглеждане от същия състав на първоинстанционния съд.
На 13.12.2019 г. се провежда открито заседание, на което е призовано и вещото лице, за да представи експертното заключение. Още преди да се даде ход на делото, процесуалният представител на частния тъжител заявява, че доверителят желае да оттегли тъжбата и предлага извънсъдебно споразумение. Подсъдимите и техните защитници настояват да се даде ход на делото. Съдията насрочва следващото открито заседание за 31.01.2020 г. На него трябва да се разгледа предаденото през май 2019 г. заключение на вещото лице.
На 31.01, непосредствено след даване ход на делото, процесуалният представител на тъжителя депозира от негово име писмено изявление за оттегляне на тъжбата. На основание чл. 24 от НПК с определение на Съда е прекратено наказателното производство, като частният тъжител е осъден да заплати направените от подсъдимите разноски, възнаграждение за вещото лице и съответните съдебни такси. След изтичане на двуседмичния срок за обжалване на присъдените разноски съдебният акт влиза в сила.
В изключително добре аргументираното Заключение вещото лице д‑р Иван Попов потвърждава правилността на подхода, възприет от д‑р Гергана Фъркова, като прилага и друг, който допълва избрания от нея. Същественото при този подход е, че той дава възможност „освен извършването на сравнение в лексикален и синтактичен план“, прилагащият го да се фокусира и „върху типографските особености на подлежащите на сравнение преводи“ и да установи „изключително необичайни сходства, състоящи се в повтарянето на едни и същи правописни и печатни грешки“.
Поради оттегляне на тъжбата и прекратяване на наказателното производство експертизата, поискана от частния тъжител, остава неразгледана в открито заседание на съда.
Съюзът на преводачите в България държи да подчертае, че изнесените факти за заимстване на чужд текст визират конкретни преводи, а не цялостната преводаческа и научна дейност на уважавания учен българист, поради което е неоснователно да се твърди, че с публичното им оповестяване е извършено „посегателство върху образа му на преводач, преподавател, редактор, пазител на българския език и културтрегер“.
Съюзът на преводачите в България уверява обществеността, че като сдружение в обществена полза, извършващо дейността си в рамките на закона и в съответствие със своя Устав, и занапред ще защитава труда на своите членове и на цялото преводаческо съсловие и ще реагира на всяко посегателство срещу авторските права на преводачите.
Приложения:
Становище на Съюза на преводачите по повод още един случай на литературно плагиатство
Становище на Съюза на преводачите в БЪлгария във връзка с плагиатство на драматургичен превод
29 февруари 2020 г.
СЪЮЗ НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ