Етичен кодекс на СПБ

ЕТИЧЕН КОДЕКС НА СПБ

ВЪВЕДЕНИЕ

1. Етичният кодекс на СПБ се създава за членовете на този съюз и съдържа етични норми за професионално поведение именно за тази общност, а не за цялата преводаческа гилдия.
2. СПБ представлява, защитава и подкрепя членовете си, а членовете доброволно поемат задължението да са лоялни към Съюза и да подпомагат неговите дейности.
3. Основният закон на организацията е Уставът на СПБ, който определя целите и задачите на организацията и правата и задълженията на членовете й. Етичният кодекс уточнява и доразвива някои положения, залегнали в Устава.
4. С цялата своя дейност и поведение членовете на СПБ трябва да работят за авторитета на професията.

ОБЩИ ПРИНЦИПИ

1. Професионално поведение

1.1. Членовете на СПБ имат както права, така и отговорности. Те трябва във всички случаи да действат в съответствие с високите стандарти на професионалната организация, да не уронват престижа на Съюза и неговите членове и да се въздържат от публични атаки срещу компетентността, репутацията и честта на други членове на Съюза или професионални организации с подобен статут.

1.2. Преводачите трябва по всяко време да действат в съответствие със стандартите на поведение и професионална етика, отговарящи на целите на СПБ, националната професионална организация на българските преводачи. Те трябва винаги да се изявяват като професионалисти, етично ангажирани и независими личности.

1.3. Преводачите трябва да предприемат необходимите подготвителни действия за постигане на най-доброто изпълнение на съответните задания за превод на най-високо професионално равнище.

1.4. Преводачите не бива да допускат непрофесионално поведение. Те трябва непрекъснато да издигат престижа на своята професионална организация.

1.5. Взаимоотношенията между членовете на Съюза трябва да се градят на принципа на взаимопомощ, честни работни отношения и климат на приемственост.

1.6. Преводачите трябва да проявяват отзивчивост към своите колеги, толерантност към всички преводачи в света без оглед на раса, пол, религия и националност.

2. Етично поведение

2.1. Членовете на Съюза уважават авторските права и интелектуалната собственост, спазват авторскоправните споразумения и не допускат каквато и да е форма на плагиатство.

2.2. Етиката на СПБ не допуска действия при конфликт на интереси. Членовете на СПБ доброволно поемат задължението стриктно да съблюдават този принцип.

2.3. Преводачите не трябва да препоръчват на възложителите фирми и агенции или да предлагат посредничество при разрешаването на процесуални, същностни и материални въпроси, ако имат личен или финансов интерес, без да са разкрили напълно пред възложителите този интерес.

2.4. В своята дейност преводачите работят от собствено име, не вземат отношение по темата на превода и не ангажират името на СПБ.

3. Компетентност и професионално развитие

3.1. Преводачите трябва да приемат задания за устен и писмен превод, за които притежават необходимата компетентност, като полагат особени грижи за качеството на превода.

3.2. Преводачите трябва непрекъснато да подобряват своята професионална квалификация и да усъвършенстват своите умения за устен и писмен превод.

4. Достоверност

4.1. Преводачите трябва да предават достоверно пълния смисъл, съдържание и стил на оригинала.

4.2. Преводачите трябва да признават и своевременно да коригират своите грешки и пропуски в процеса на превода.

5. Безпристрастност

5.1. Във всички ситуации при извършване на устни и писмени преводи се изисква професионална безпристрастност, обективност и точност.

5.2. Преводачите не поемат отговорност за казаното или написаното от възложителите.

6. Договорни отношения

6.1. Членовете на СПБ имат свободата да определят своите хонорари и условия за превод и редакция. Професионалната етика изисква членовете на СПБ да се придържат към Защитни тарифи за заплащане на преводаческия труд, предлагани и разпространявани от УС на СПБ веднъж годишно.

6.2. Преводачите не трябва да приемат хонорари,  услуги, комисионни и подобни лични облаги от лица, фирми или правителствени организации, включително и от други преводачи, за препоръчване на възложителя на определени лица, фирми, дейности и услуги.

6.3. Членовете на СПБ, обвързани с договор за преводачески услуги, трябва да предоставят на своя работодател съответната услуга с готовност, усърдие и лоялност; да имат почтено отношение към неговата собственост; да не приемат работа, с която се нарушават договорните условия.

6.4. СПБ осъжда практиката да се използват преводачи-подизпълнители. Членовете на Съюза следва да се водят от същия принцип в действията си.

7. Професионална солидарност

7.1. Преводачите защитават интересите на професията и следва винаги да подкрепят своите колеги в техните професионални изяви.

7.2. Преводачите се въздържат от коментари, които биха накърнили репутацията на даден колега.

7.3. Преводачите не подбиват исканията за хонорар на свои колеги с цел да получат поръчката за превод.

8. Арбитраж

8.1. При всеки възникнал спор, който не може да бъде разрешен по взаимно споразумение между спорещите страни, една от които може да не е член на СПБ, въпросът се отнася до Комисията по етика на Съюза, която решава всички спорове в рамките на настоящия кодекс и съгласно действащите закони в страната.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1. Разпоредбите на настоящия Кодекс могат да бъдат изменяни и допълвани с решение на най-малко 2/3 квалифицирано мнозинство от присъстващите членове на Общото събрание на СПБ.
2. Предложенията за изменения и допълнения се предават предварително в писмен вид на УС на СПБ и се представят на годишно или извънредно Общо събрание на СПБ.

 Този Етичен кодекс е приет от Общото събрание на членовете на Съюза на преводачите в България на 20 май 2008 година.