На 20 януари почитаме светлата памет на св. Евтимий, Патриарх Търновски (1320–1330 – вер. 1402), патрон на българските преводачи.
... А каква бе работата на ръцете му? Дали прогонване на унинието, дали припечелване на нещо малоценно, дали доставяне на всекидневна храна? Нито едно от тия неща: защото и унинието беше прогонил, и смятаното за печалба на този свят считаше за подхвърлена дрипа, и за храната не се грижеше. А трупаше за братята полза, която е от царските съкровища по-ценна и която превъзхожда житниците на оня хранител в Египет. Защото Господните слова са слова чисти — сребро разплавено, от пръст очистено и седмократно изпитано: „Колко са сладки на гърлото ми Твоите слова! По-сладки от меда на устата ми!“ Но какво вършеше? Превеждаше божествените книги от еладски език на български. И някой, като ме слуша да говоря тези неща, нека не сметне, че съм излязъл вън от истината, понеже българските книги са с много години по-стари и са от самото начало на покръстването на народа, пък и защото са именно книгите, които е изучавал и този велик между светците човек, доживял дори до наши дни...
Григорий Цамблак, из „Похвално слово за св. Евтимий“ (прев. А. Давидов, Г. Данчев и П. Русев.)