Каталог

Преводна рецепция на европейските литератури в България в 8 тома. Съвместен проект на СПБ и Института за литература при БАН. Издание на Института за литература при БАН.

Том 1. Английска литература. Съставители: Александър Шурбанов, Владимир Трендафилов. София, 2000, 436 с.

Том. 2. Руска литература. Съставители: Илиана Владова, Евдокия Метева, Любен Любенов. София, 2001, 445 с.

Том. 3. Класическа литература. Съставител: Анна Николова. София, 2002, 197 с.

Том. 4. Славянски литератури. Съставители: Иван Павлов, Боян Биолчев, Величко Тодоров, Лидия Терзийска, Христина Балабанова. София, 2002, 475 с.

Том. 5. Скандинавски и прибалтийски литератури. Съставители: Вера Ганчева, Георги Вълчев, Иван Троянски. София, 2003, 271 с.

Том. 6. Балкански литератури. Съставители: Първа част: Боян Ничев, Ганчо Савов, Катя Йорданова. Втора част: Марин Жечев, Румяна Л. Станчева. София, 2004, 711с.

За последните броеве на списание "Панорама" вижте по-долу!

Aliz Mosonyi. SMALL STORES STORIES. 

Aliz Mosonyi. BOLTOSMESÉK.

Translated from Hungarian by Andrea Dragov, Viktoria Andonova, Elitsa Klimentieva, Claudia Georgieva, Monika Galabova, Nikolaj P. Bojkov (BG-conductor).

Ализ Мошони. ПРИКАЗКИ ЗА МАГАЗИНЧЕТА

Превод от унгарски Андреа Драгов, Виктория Андонова, Елица Климентиева, Клаудия Георгиева, Моника Гълъбова, Николай П. Бойков (BG-кондуктор)

Ализ Мошони е родена през 1944 г. в Кестхей. Следва в Консерваторията, след което започва работа като журналист. От 1973 г. публикува книги с приказки за деца и възрастни („Гладен съм!“, „Плащът на Пимпалин“, „Приказки за Будапеща“, „Приказки за шкафове“, „Приказки за магазинчета“, „Автомобилните приказки на старата госпожица“). Пише още стихове, пиеси, радиопиеси, сценарии за анимационни филмиНа български е позната с книгата си „Маджарщини. Приказки по унгарски“ (2016, прев. Николай П. Бойков). А сега „Панорама“ предлага на своите читатели „Приказки за магазинчета“ – издание, което поставя начало на възстановяването на преводаческата работилница BG-кондуктор. В 79-те може би най-кратки на света приказки действието се развива в може би най-чудатите на света магазинчета, но всъщност през също кратките, моментни ситуации, в които попадат купувачите и магазинерите при срещата си, виждаме може би най-широкото всекидневно човешко общуване, което може да се превърне и в малко приключение; четем за чувствата, скръбни и радостни, на всеки един от нас. Към кое магазинче се насочвате, драги читатели?

Konstantin Balmont. UNDER THE NEW SICKLE.

Konstantin Balmont. ПОД НОВЫМ СЕРПОМ.

Translated from Russian by Ivan Totomanov.

Константин Балмонт. ПОД НОВИЯ СЪРП.

Превод от руски Иван Тотоманов.

„Под новия сърп“ (1923) е интелектуален роман – мащабно платно, на което авторът изследва своята гранична епоха.
Константин Балмонт (1867 – 1942) многократно е сочен като един от най-изтъкнатите руски символисти. Бележит поет и прозаик, преводач от множество езици, той оставя подир себе си огромно книжовно наследство. Въпреки ексцентричността си писателят си спечелва уважението и приятелството на видни свои съвременници, между които са В. Брюсов, А. Бели, В. Иванов, М. Волошин, М. Цветаева. През 1920 г. Балмонт напуска Русия за последен път. Той цял живот се бори с лошото здраве и недоимъка, но не губи вяра във великата приказка на живота и нейната свята неприкосновеност. През късните си години Балмонт все по-често намира отдушник в мемоаристиката. Плод на тези опити е и настоящата творба, излязла в годината, в която писателят е номиниран за Нобелова награда, редом с Иван Бунин.

Eugene Vodolazkin. LAURUS.

Eugene Vodolazkin. ЛАВР.

Translated from Russian by Antoniya Pencheva.

Евгений Водолазкин. ЛАВЪР.

Превод от руски Антония Пенчева.

„Лавър“ на Евгени Водолазкин е една от на-успешните руски книги на десетилетието. Романът е преведен на повече от тридесет езика. „Гардиан“ го поставя наравно с произведенията на Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, а „Хъфингтън Поуст“ го определя като „трудно и блестящо четиво, несъмнен шедьовър“. Някои критици сравняват Е. Водолазкин с Умберто Еко, а „Лавър“ – с „Името на розата“.

Времето в този „неисторически роман“ е накъсано, дори низвергнато, включително чрез езика. Органично са преплетени различни езикови пластове и епохи: църковнославянският език с езика на днешния ден, жаргонният с канцеларския език – и всички те съществуват едновременно. За да се постигне свободата на вечността. Главният герой Арсений е средновековен лекар. Лекува болните от чума и ранените, бедните и страдащите и колкото повече жертва себе си, толкова по-силно се изявява дарбата му. Животът му се превръща в житие. Но възможно ли е любовта и саможертвата да спасят душата на човека?

Ana Blandiana. IMITAȚIE DE COȘMAR. 

Ana Blandiana. IMITATION OF A NIGHTMARE.

Translated from Romanian by Roumiana L. Stantcheva.

Ана Бландиана. ИМИТАЦИЯ НА КОШМАР.

Превод от румънски Румяна Л. Станчева.

„Фантастичното не е обратното на действителното, то е само по-изпълнено със значения представяне на реалността“. Така световно известната румънска писателка Ана Бландиана (род. 1942) тълкува разказите си от книгата „Имитация на кошмар“. Тези съноподобни текстове отвеждат в годините на политически произвол, забрани и лишения. Репресиите на  комунистическия режим получават тук силна, стилна и стряскаща художествена присъда от голямата майсторка на словото, чието творчество от втората половина на миналия век до днес е жалон в европейската литература и исторически ориентир за няколко поколения източноевропейци.

Чувство за вина и за отговорност, поетичен тембър в проза, сериозност и строгост на прорицател, парадоксална дилема за избор между чистота-бездействие и ангажиране-омърсяване, пресъздадени чрез онирични състояния, психологическо напрежение и фантастични видения очертават абсурда и сюрреалното на едно скоро отминало историческо време. Неукротим и неподчиняем дух, смайващо въображение, остро писателско перо, осъзнаващо своята мощ.

 Federico García Lorca. THE PUBLIC. WHEN FIVE YEARS PASS. COMEDY WITHOUT A TITLE: PLAYS.

 Federico García Lorca. EL PÚBLICO. ASÍ QUE PASEN CINCO AÑOS. COMEDIA SIN TÍTULO: TEATRO.

Translated from Spanish by Stephan Tanev.

Федерико Гарсия Лорка. ПУБЛИКАТА. СЛЕД ПЕТ ГОДИНИ. КОМЕДИЯ БЕЗ ИМЕ: ПИЕСИ.

Превод от испански Стефан Танев. 

Във включените в този сборник пиеси, писани в края на 20-те и първата половина на 30-те години на ХХ в., с интересна и все още не съвсем ясна история на ръкописите, и публикувани едва след смъртта на автора си, се забелязва по-слабо внимание към обосноваване на конкретните сюжетни ходове и засилен интерес при разработване на дълбоките основания на човешките действия. Лорка никога не е заявявал принадлежността си към строго определена естетическа школа, пък била тя и сюрреализмът. Държал е на правото си на собствен избор във всеки един момент.

В края на „След пет години“ Лорка отбелязва датата на нейното завършване: Гранада, 19 август 1931. След преврата през юли Федерико Гарсия Лорка е бил арестуван от франкистите и убит, без съд и присъда, на 19 август 1936. Точно пет години по-късно! Какво може да означава това? Случайно съвпадение… Дълбоко проникновение…

Svetislav Basara. ANGEL OF ASSASSIONATION.

Svetislav Basara. ANDEO ATENTATA.

Translated from Serbian by Rada Sharlandzhieva.

Светислав Басара. АНГЕЛЪТ НА АТЕНТАТА.

Превод от сръбски Рада Шарланджиева.

Отвъд гроба два безплътни образа наблюдават и коментират европейската история от последните няколко столетия –
австро-унгарският престолонаследник Франц Фердинанд, който диктува своя мемоар за собствената смърт в Сараевския
атентат, и отвъдният му посмъртен секретар Фердинанд Бертолд. Недостижимият сръбски майстор на пародията и
гротеската Светислав Басара (р. 1953) виртуозно, сатирично, иронично, политически некоректно и убийствено
духовито доказва, че истинският владетел на ХХ век е Абсурдът. Но главозамайващата парадоксалност в невъобразимия
диалог между двамата протагонисти e само обратната страна на един медал, чийто материал е магма от трагизъм, провал и падение…

Иво Панов. ЕНИГМАТА ОМАР ХАЙЯМ.

Монографията „Енигмата Омар Хайям“ ни запознава с живота, научната и литературната дейност на най-четения, най-изучавания, най-спорния и най-магнетичния източен поет в Европа и Америка: Омар Хайям (1048 – 1131). Тя предлага ориентири, с чиято помощ читателят да навлезе в многопластовата източна философия и поетика, в многообразието от рационалистични философско-религиозни учения, повлияли върху възприятията на поета и намерили отражение в творбите му. Авторът на книгата – ориенталистът-иранист Иво Панов (р. 1958), е учредител и ръководител на специалност „Иранистика“ в СУ „Климент Охридски“. Собствените му преводи на четиристишията на Хайям от персийски оригинали са публикувани за първи път в Иран през 1998 г., имат и няколко издания в България. Автор е на монографиите „Омар Хайям в България“ (2000) и „Персийска класическа литература IX – XV век“ (2018).

Jean-Marc Lovay. SOLAR NOON. 

Jean-Marc Lovay. MIDI SOLAIRE.

Translated from French by Krasimir Kavaldjiev.

Жан-Марк Лове. ПЛАДНЕ.

Превод от френски Красимир Кавалджиев.

Жан-Марк Лове е определян често като труден и елитарен автор, през 2013 г. получава Голямата швейцарска литературна награда за цялостно творчество. Най-известните му творби са: „Послание до марсианците“ (1969), „Конвоят на полковник Фюрст“ (1985), „Нито една моя кост не ще бъде пробита, за да послужи за вълшебна флейта“ (1998), „Падането на една земна пчела“ (2012). Сборникът разкази „Пладне“ е публикуван през 1993 г. Шестте разказа, написани от първо лице, най-често в минало несвършено време, напомнят позабравения жанр на летописа. Те ни разкриват един митичен свят, населен с парадокси, неочаквани обрати, насилие и нежност. А крайният им смисъл постоянно набъбва и ни се изплъзва, допускайки най-различни интерпретации.

Undinė Radzevičiūtė. FISHES AND DRAGONS.

Undinė Radzevičiūtė. ŽUVYS IR DRAKONAI.

Translated from Lithuanian by Antonia Pencheva.

Ундине Радзявичуте. РИБИ И ДРАКОНИ.

Превод от литовски Антония Пенчева.

Ундине Радзявичуте е родена през 1967 г. Завършва Вилнюската Академия по изкуствата. Над десет години работи за престижни рекламни агенции, сред които Saachi & Saatchi и Leo Burnett. Дебютира през 2003 г. с повестта Strekaza, която Институтът за литовска литература включва в десетката на най-значимите книги, издадени през годината. През 2015 г. нейната четвърта книга, романът „Риби и дракони", е удостоен с Европейската награда за литература.

Писането на Радзявичуте се отличава с лаконичния си стил, финия си черен хумор и широкия културен контекст, изграждащ пространството, в което може да пътува неговото възприятие. Връзките между източната и западната култури - например връзките между черния хумор и дзен - представляват един от най-важните източници на смисъл и игра в нейните текстове. Абсурдните, често безсмислени и винаги крехки връзки на „човешкото" и човечеството са фокусът, удържащ неустоимото обаяние на естетиката на Ундине Радзявичуте.

Alaine Polcz. A WOMAN ON THE FRONT.

Polcz Alaine. ASSZONY A FRONTON.

Translated from Hungarian by Jonka Najdenova.

Ален Полц. ЖЕНА НА ФРОНТА. 

Превод от унгарски Йонка Найденова.

Романът „Жена на фронта“ от унгарската писателка Ален Полц разказва за ужасите на Втората световна война. В него на преден план излизат масовото насилие над човешките индивиди, но и изостреният им инстинкт за самосъхранение; поруганата духовна същност на битието; грубите посегателства върху най-интимните сфери на живота – най-вече върху любовта като еманация на вътрешната свобода и отговорности на жената и мъжа; превръщането на смъртта в банален епизод от ежедневието. Творбата е публикувана на унгарски през 1991 г., когато е обявена за „Книга на годината”, преведена е на множество европейски езици.

Ален Полц (1922–2007) е родена в трансилванския град Коложвар, днес Клуж-Напока в Румъния. След войната се установява в Будапеща, където през 1949 г. завършва психология. Работи в детска клиника, занимавайки се и с научна работа; пионер е в изследванията за детските представи за смъртта. Наред с научните публикации, обнародва и художествени книги.

 Juan José Saer. LA PESQUISA.

Translated from French by Ventzеslav Nikolov.

Хуан Хосе Саер. РАЗСЛЕДВАНЕТО.

Превод от испански Венцeслав Николов.

Мнозина критици определят структурата на романа „Разследването" на хуан Хосе Саер (1937–2005) като лабиринт, в който вървят успоредно две сюжетни линии, завършващи с многоточие и въпросителна. Едната, криминалната, протича в Париж. Сериен убиец отнема зверски живота на трийсетина старици. По другата линия трима приятели разследват в Аржентина авторството на един роман за Троянската война, написан вероятно от техен починал близък. И върху този вътък на романа се наслагват исторически реминисценции, философски разсъждения, психологически експерименти, онирични видения и препратки към други романи на аржентинския писател.

Witold Gombrowicz. COSMOS.

Translated from Polish by Katerina Kokinova.

Витолд Гомбрович. КОСМОС.

Превод от полски Катерина Кокинова.

„Космос“ (1965) може да бъде представен като пародия на детективски роман, кратък курс по логика в девет глави и 150 страници, роман за невъзможността на разказването, типология на хаотичното и безредното, роман за случайното, свръхизобилното и излишното, пътеводител из земни, небесни и словесни констелации... Приключенията и разследванията на двама млади мъже край Закопане, в Татрите, носят на Гомбрович (1904–1965) Международната награда на издателите (1967).

Kader Abdolah. SALAM EUROPA!

Translated from Dutch by Nina Sirakova.

Кадер Абдолах. SALAM, ЕВРОПА!

Превод от нидерландски Нина Сиракова.

„Salam, Европа!“ на Кадер Абдолах ни среща със „Стария континент", видян с очите на чужденец, който се сблъсква постоянно с другостта и се стреми да открие смисъла на непознатото. Поглед и към Лев Толстой, Анна Ахматова, Ото фон Бисмарк, Ернст фон Сименс, Алфред Круп, Зигмунд Фройд, Ашил-Клод Дебюси, Виктор Юго, Феликс Надар, Клод Моне, Пол Сезан, и към владетели като Александър II, Леополд II, Вилхелм III, кралица Виктория... Всичко това присъства в този многопластов и увлекателен роман, написан с много хумор, който не само забавлява, но и предлага възможност за размисъл върху приликите и разликите между Изтока и Запада в миналото и днес.

Antonio Di Benedetto. ZAMA.

Translated from Spanish by Anna Zlatkova.

Антонио ди Бенедето. СÀМА.

Превод от испански Анна Златкова.

Посветен на жертвите на очакването, романът „Сàма“ разказва историята на креола Диего де Сàма, чиновник на Испанската корона, временно изпълняващ длъжността правен съветник в отдалечен малък град във вицекралство Рио де ла Плата. Сàма чака да бъде преместен на престижна служба в някой от големите колониални градове – Буенос Айрес, Сантяго, Лима, или в примамливата метрополия, чака по всеки от пристигащите кораби вест от семейството си, чака вечно закъсняващата си заплата... Това е разказ за човека, пленник на разрушителното очакване, и за късно прозряната идентичност. С публикуването на „Сàма“ на български се запълва една необяснима празнина и се слага край на едно несправедливо полувековно мълчание.

Ricardo Piglia. THE JEWELLER.

Marek Bieńczyk. TWORKI. 

Translated from Polish by Desislava Nedyalkova.

Марек Биенчик. ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА „ТВОРКИ“.

Превод от полски Десислава Недялкова.

Марек Биенчик (р. 1956), писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран, е познат на българския читател с есеистичните си творби „Меланхолия” и „Книга на лицето”, която му носи най-високата полска литературна награда „Нике”. Биенчик пише „Психиатрична болница „Творки” през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от Историята е разгледан от неочакван ъгъл – голяма психиатрична болница в района на Варшава, където протагонистите – неколцина млади хора, намират убежище от околния ад. С изострена чувствителност авторът ни разкрива техния необичаен тип съпротива: любовта.

Volker Weidermann. OSTEND.

Volker Weidermann. OSTENDE.

Translated from German by Darya Haralanova.

Фолкер Вайдерман. ОСТЕНДЕ.

Превод от немски Даря Хараланова.

Фолкeр Baйдeрмaн (1969) рaзкaзвa живо и увлeкaтeлно историятa нa едно лято нeпосрeдствeно прeди избуxвaнeто нa Bторaтa свeтовнa войнa. Лято, в коeто рeдицa изтъкнaти имeнa нa нeмскоeзичнaтa литeрaтурa щe сe нaслaждaвaт нa животa тaкa, кaкто сaмо отчaянитe умeят. Годинaтa e 1936. Cтeфaн Цвaйг e дошъл в бeлгийския курорт Oстeндe с любовницaтa си Лотe, Йозeф Рот също пристигa, въпрeки нaложeнaтa му зaбрaнa дa пиe aлкоxол, зa дa прeкaрa извeстно врeмe със своя нaй-добър приятeл и дa пишe. Прeдстои му дa сe влюби зa послeдeн път в млaдaтa Ирмгaрд Койн, която подобно нa остaнaлитe бягa от „стрaнaтa, в която горят книги”. Колкото e спeциaлно приятeлството мeжду милионeрa Цвaйг и гeниaлния пияницa Рот, толковa e изнeнaдвaщa любовнaтa връзкa мeжду Рот и жизнeнaта Койн.

Linda Lê. GROUND-SWELL.

 Edo Popovic. EYES.

Translated from Croatian by Rusanka Lyapova.

Едо Попович. ОЧИ.
Превод от хърватски Русанка Ляпова.

„Очи“ е роман за живота на фотографа Иван Калда, маргинален типаж от загребското предградие Дубрава, който в момент на физическа и психическа криза се опитва да сглоби от разпокъсаните си спомени, мисли и чувства някаква цялост, която да му позволи да продължи напред. Своята самота и непригодност да се справи в живота героят прикрива с непукистката поза на безразличен наблюдател. Едо Попович ни поднася интелигентно и невероятно увлекателно и ефектно четиво благодарение преди всичко на изповедния жаргонен език и стил, характеризиращ се с аскетизъм, лаконичност и афористичност, с ирония, но и със своеобразна поетичност.

Milenko Jergovic. BUICK RIVERA.
Translated from Croation by Zhela Georgieva.

Миленко Ергович. БУИК РИВЕРА.
Превод от хърватски Жела Георгиева.

Шофирайки в мразовит зимен ден по магистрала в щата Орегон, Хасан Хайдур, унесен в мисли, заспива на волана на своята любима кола Буик Ривера и се забива в снежна пряспа. Съдбата пожелава от срещуположната посока да се появи със своя мерцедес последен модел Вуко Шалипур. Така, от тази неочаквана и случайна среща между един мюсюлманин и един сърбин, и двамата от Босна, насред Америка се разгръща един необичаен разказ за войната и нейните последици, за човешката обреченост на самота и за същинската невъзможност за искрени отношения между хората.

Miguel de Unamuno. LOVE AND PEDAGOGICS.
Translated from Spanish by Anna Zlatkova.

Мигел де Унамуно. ЛЮБОВ И ПЕДАГОГИКА.
Превод от испански Анна Златкова.

Почитател на всякакъв прогрес, влюбен в социологията, Авито Караскал си е поставил за цел да създаде от сина си гений чрез системно възпитание по правилата на социологическата педагогика. „Любов и педагогика“ е трагикомичната история на един провал, причинен от сляпата вяра във всемогъществото на позитивната наука и доведената до абсурд рационализация на живота. Книгата заема особено място в романното творчество на Мигел де Унамуно. Тя не само поставя началото на нови естетически търсения, които ще изкристализират в оригиналната романна форма, наречена от писателя „нивола“, но и залага онези екзистенциални въпроси, които ще занимават неспокойния дух на испанския мислител през целия му живот и ще намерят своя завършен израз в неговото философско съчинение „Трагичното чувство за живота“.

Tatyana Gromaca. NEGRO.
Translated from Croatian by Rusanka Lyapova.

Татяна Громача. НЕГЪР.
Превод от хърватски Русанка Ляпова.

Татяна Громача (1971) е писател, заявил решително присъствието си на хърватската литературна сцена. „Негър“ е втората книга на авторката, дебютирала със стихосбирката „Нещо не е наред ли?“. Вниманието на критици и читатели е привлечено от нетрадиционния повествувателен маниер на Татяна Громача и от нестандартната й героиня. Нейната наглед непретенциозна история е разказана в 138 прозаични фрагмента, в които безгрижното до вчера наивно момиченце се превръща в студентка, девойка, любовница, наемателка, учителка, познала смъртта и многобройните абсурди в света на възрастните – от бюрокрацията до национално-политическия идиотизъм. Силата на романа е в автентичния и искрен разказ за войната, превърнала се в неотменна част от съзряването на цяло поколение хървати, но и в индивидуалната рецепта за това как може да се живее без национални и верски предразсъдъци, с дръзкото и крехко упорство на себеотстояването.

Mile Stojic. HEAVENLY BOARDING-HOUSE. Book of Poetry.
Translated from Croation by Hristo Popov.

Миле Стоич. НЕБЕСЕН ПАНСИОН.
Превод от хърватски Христо Попов.

Избраните стихотворения в тази книга са биография на един човек. Би могло да се каже – романизирана биография. Започва почти по флоберовски, сред света, на който всички важни неща отдавна са се случили и чието попътно богатство са книгите и знанията, музиката и меланхолията като форма на цивилизационна зрелост, а завършва в катастрофата и катаклизма на една земя, нашата Босна.
Миленко Йергович

David Albahary. BROTHER.
Translated from Serbian by Rada Sharlandzhieva.

Давид Албахари. БРАТ.
Превод от сръбски Рада Шарланджиева.

Филип. Средно известен писател на превала на житейския си път. Самотник, интроверт и особняк, изгубил семейството си. Води живот на отшелник в наследствен апартамент, задръстен с вещи. В сърцето на Земун – градец с гордо минало, а днес – бохемско убежище на Белград... Но... пристига слисващо писмо. От някой си Роберт, който известява, че е негов брат от Аржентина, тоест напоследък от Австралия, и изглежда също e писател, или поне литератор... Оттук насетне нищо вече не е както преди. Жестоки тайни излизат на светло. В лавина от откровения, подозрения, страхове и ревност, от състрадание, омраза, милост и безсърдечие всяка истина се преобръща. Живот и персонажи се сплитат в трагедия – интимна, съвременно абсурдна, парадоксално универсална, която се разгръща в пряк и косвен, ироничен и сериозен пункт/контрапункт с постулатите на Аристотел за трагическия жанр.

Fadila Nura Haver. SO THAT I LAUGH WHEN I’M DEAD.
Translated fr om Bosnian b y Danail Stefanov and Simeon Stefanov.

Фадила Нура Хавер. ДА СЕ СМЕЯ, КАТО УМРА.
Превод от босненски Данаил Сефанов и Симеон Стефанов.

Босна и босненци – близки, но далечни, познати, а непознати, загадъчни и тайнствени. В тази смесица, вплитаща в себе си мистерията Босна и босненци, допълнена от последната катастрофа на тази земя и тези хора, по неповторим начин ни въвлича една талантлива, красива и харизматична босненка – ярка представителка на новата босненско-херцеговинска литература Фадила Нура Хавер.

Josip Osti. THE APPLE OF CEZANNE.
Translated from Slovenian and Croatian by Lyudmila Mindova.

Йосип Ости. ЯБЪЛКА ТА НА СЕЗАН.
Превод от словенски и хърватски Людмила Миндова.

След „Сараевска книга на мъртвите“ (Балкани, 2003) и „Къща от език“ (Алтера, 2009) „Ябълката на Сезан“ е следващата българска книга на Йосип Ости, която го представя като истински майстор на кратките лирически форми, появяващи се в срещата на чистота, талант и проницателност. Тази ябълка, бавно узрявала под чудесата на любовта и непрежалимите загуби, не пита „защо се раждаме“ и „защо умираме“. Тя просто назовава живота с удивление и естественост. Без поза. Във ведрите детски бели на думите. В играта на светлосенките. Назовава с тих глас, стих по стих.

Laura Sintija Cerniauskaite. BENEDICT‘S MILES TONES.
Translated from Lithuanian by Antoniya Pencheva.

Лаура-Синтия Черняускайте. ПРАГОВЕТЕ НА БЕНЕДИКТ.
Превод от литовски Антония Пенчева.

В „Праговете на Бенедикт“ Лаура-Синтия Черняускайте отново се обръща към болезнения, но и изпълнен с надежда период на съзряването на младата личност. В горещ летен ден малкият Бен слиза с майка си от автобуса на непознато място. Тя му посочва стръмна пътека, която води към малко селце, с думите: „Там живее баща ти“ и го подканя да продължи сам. Оттук нататък Бен – Бенедикт, поема своя път по праговете на живота, преодолявайки трудности и лишения, загуби и предизвикателства, люшкайки се между крайни душевни състояния и търсейки себе си.

Ivo Andrich. SIGNS BY THE ROADSIDE.
Translated from Serbian by Rada Sharlandzhieva and Svetlozar Igov.

Иво Андрич. ЗНАЦИ КРАЙ ПЪТЯ.
Превод от сръбски Рада Шарланджиева и Светлозар Игов.

Този том съдържа първото у нас интегрално издание на наследството от записки на Иво Андрич – есеистичните миниатюри, известни в историята на литературата като „духовните завещания“ на големия балкански разказвач. Създавани през целия творчески път на писателя,подреждани и подготвяни за печат от автора в края на живота му, тези записки са и единствената книга, озаглавена от Андрич „Знаци край пътя“. Кратките текстове с отворена структура образуват цялостна творба, мироздание от размисли и наблюдения за хора, градове, пейзажи; за предмети и състояния; за видяно и преживяно; за творчеството и изкуството; за „тъмните вилаети“ на историята; за кръста и красотата на живеенето... Светогледът, поетиката, метафизиката и изстраданата мъдрост на един трагик, стоик и оптимист, но преди всичко на един велик хуманист.

Marin Bodakov. TRANSLATED FROM... Intreviews with Translators.

Марин Бодаков. ПРЕВЕДЕ ОТ... Разговори с преводачи.

Преводачите са свързващото звено между скромния ни, свидно ухаещ на кухня и спалня национален дом, избродим в рамките на броени крачки, и огромния свят на идеите оттатък прозореца с все пъстроцветните му житейски цикли, далечните му хоризонти, небесните му тела и музиката на сферите. Те са хората на мястото на събитието, все едно колко отдалечено във времето и географията е то, които влагат живота, таланта и мъдростта си, за да ни приобщят към пулсиращия живот на планетата. Голямото достойнство на „Преведе от...“ е, че очертава не само личностите на група от забележителни професионалисти, но и широкия социален и културен контекст около тях. Тази книга представлява – волно или не – разрез на най-солидната част от българския интелектуален живот, изтъкан от богати познания и жива мисъл.

Igor Stiks. ELIJAH‘S CHAIR.
Translated from Croatian by Zhela Georgieva.

Игор Щикс. ЕЛИЯХОВИЯТ СТОЛ.
Превод от хърватски Жела Георгиева.

Съдбата или случайността направлява човешкия живот? На този въпрос главната героиня на романа „Елияховият стол“ фриволно отговаря, че съдбата всъщност е най-голямата от всички случайности, без дори да подозира и без до сетния си миг да разбере каква трагична жертва на съдбата и на случайността ще се окаже тя самата. За разлика от нея главният герой изпива горчивата чаша на познанието до дъно. Този петдесетгодишен известен европейски писател, изживяващ житейска и творческа криза, при ремонт на жилището си изненадващо открива тайната на своя произход. Потресен, че досега е живял под фалшива самоличност, в лъжа и пълна заблуда, в търсене на своите корени той се отправя към Града, който дотогава е бил за него само мъгляво географско понятие. Тук, в обсаденото Сараево съдбата и случайността се преплитат по мистериозен начин в неговия живот.

Roberto Arlt. THE SEVEN MAD MEN.
Novel. Translated from Spanish by Maria Georgieva-Montero.

Роберто Арлт. ЛУДАТА СЕДМОРКА.
Роман. Превод от испански Мария Георгиева-Монтеро.

Романът улавя по много фин начин конфликта на аржентинското общество в един от решаващите моменти в историята му. Действието се развива в един аще потаен и мистериозен Буенос Айрес, изпълнен с улична глъчка, пренаселени жилищни сградир невероятни случки и трудни условия за живот. В този кипящ и враждебен град Ердосаин скита по улиците, опитвайки се да дешифрира живота, който тече зад мрачните външни врати на домовете. „Лудата седморка“ е остра антиутопия, в която факт и фикция често сменят местата си. Тъмното въображение на Роберто Арлт подсказва политическото развитие на Аржентина 15 години преди някой дори да е чул за Хуан Перон.

Bernardo Atxaga. OB ABAKOAK.
Novel. Translated from Spanish by Maria Pachkova.

Бернардо Ачага. ОБАБАКОАК.
Роман. Превод от испански Мария Пачкова.

Романът „Обабакоак“ е награден с най-високите отличия за художествена литература на Испания, сред които и Националната награда за литература с награден фонд 20 000 евро. Преведен е на над 30 езика. След „Синът на акордеониста“, издадена от изд. Панорама през 2009 година, „Обабакоак“ е втората книга на Бернардо Ачага на български език. В нея той е събрал множество кратки и по-дълги разкази, обединени около фиктивното баско селище Обаба, където живее едно твърде шарено общество от разбойници, интелектуалци, пастири, ловци, идиоти и същества, създадени на основата на суеверни вярвания и митологични истории. Ачага свързва различните разкази по брилянтен начин, обединявайки ги в едно общо звено, наречено „Хора и неща от Обаба“, както би следвало да се преведе заглавието на книгата.

Kapka K aneva. THE GAME AS A BOOK.

Капка Кънева. ИГРАТА КАТО КНИГА.

„Играта като книга“ е посветена на нетрадиционните книжни тела за деца – издания, които навлизат в реалното пространство по специфичен начин и променят своя пространствен силует, посредством издърпване на езичета, отваряне на капачета, или при отгръщане на страницата. Книгата прави кратък исторически преглед на историята на възникване и развитие на феномена „детска книга – пространствен обект“ от Средновековието до наши дни. Текстът обръща също така поглед върху някои психологически теории и изследвания, които свидетелстват за важната роля на този тип издания за емоционалното и интелектуално развитие на най-малките. Коментирани и представени са редица примери за постиженията на световни и български специалисти в областта на пространствения книжен дизайн.

David Albahary. GÖTZ AND MEYER.
Translated from Serbian by Rada Sharlandzhieva.

Давид Албахари. ГЬОЦ И МАЙЕР.
Превод от сръбски Рада Шарланджиева.

Един самотен петдесетгодишен гимназиален учител по литература, изгубил почти всички свои близки в месомелачката на Холокоста, издирва днес следи от събития, за които паметта се губи. Опитва се да реконструира във въображението си едно историческо злодеяние, за да си обясни кой всъщност е неговият извършител, да съгледа реалните черти в празнотата на обобщената представа. За идейните помрачения и вождовете на онази епоха отдавна всичко е известно. Но какво е направило Гьоц и Майер хладнокръвни убийци? Трагичен, сатиричен, лиричен, комичен, миражен и документален – роман, художествена биография, история, метаразказ. Творба за въображението като дълбинна човечност и за липсата му като двигател на злото. Давид Албахари във върхова форма.

Dubravka Ugresic. BABA YAGA LAID AN EGG.
Translated from Croatian by Rusanka Lyapova.

Дубравка Угрешич. БАБА ЯГА СНЕСЛА ЯЙЦЕ.
Превод от хърватски Русанка Ляпова.

Дубравка Угрешич е сред стоте автори, поканени да създадат творба, интерпретираща в съвременен ключ някои от световните митове, и неслучайно избира образа на Баба Яга. Авторката разделя книгата на три части и в тях по различен начин представя фигурата на вещицата от славянската митология, а докато ни въвлича неусетно в дебрите на вълшебната приказка, тя си разчиства сметките с едно от господстващите табута на нашето съвремие – табуто върху старостта и смъртта. Нестандартният подход към темата, забавна смесица от фолклор, феминизъм, текстови анализи, политика и пътепис, донася на Дубравка Угрешич американската литературна награда James Tiptree, присъдена през 2010 година като поредно признание за безспорния й талант.

Elena Trencheva. FROM METROPOLIS TO THE MATRIX.
Semiotics of costumes in sci-fi movies

Елена Тренчева. ОТ МЕТРОПОЛИС ДО МАТРИЦАТА.
Семиотика на костюма в научнофантастичния филм.

Тази книга се занимава формално с един аспект от изразната система на филма – костюма в един конкретен жанр и в рамките на ограничен период от време – фантастичните филми, създадени през последните десетилетия от края на миналия век. Но го прави, като разполага анализа на един много широк фон. Използвани са елементи от различни дисциплини, като

се започне с историята на облеклото и се стигне до лингвистиката, семиотиката, структурализма, културологията и филмовата теория. И което е особено важно: книгата е написана живо и увлекателно, чете се леко и с удоволствие.

Bernardo Achaga. THE SON OF THE ACCORDION PLAYER.
Novel. Translated from Spanish by Maria Pachkova.

Бернардо Ачага. СИНЪТ НА АКОРДЕОНИСТА.
Роман. Превод от испански Мария Пачкова.

Действието в романа „Синът на акордеониста” се разгръща от началото на 30-те години на ХХ век до края на века, от селцето Обаба в Страната на баските до Калифорния в САЩ, от училищното детство до ада на войната и тероризма, а темите на романа са паметта, приятелството, тъгата на човека, който напуска своя роден край със съзнанието, че няма да се върне. На фона на драматични събития и чувства грее единствената възможност за спасение – силата на любовта.

ANTHOLOGY OF POETS FROM THE GOLDEN AGE.
Translated from Spanish by Stoyan Bakardzhiev.

ИСПАНСКИ ПОЕТИ ОТ ЗЛАТНИЯ ВЕК.
Превод Стоян Бакърджиев.

Българските ценители на поезията ще се докоснат до някои от най-съвършените образци на поетичното слово, сътворено през испанските Златни векове, и претворено на родния ни език от големия майстор на поетичния превод Стоян Бакърджиев. Произведенията на Хуан Боскан, Гарсиласо де ла Вега, Диего Уртадо де Мендоса, Гаспар Хил Поло, Франсиско де ла Торе, Фернандо де Еррера, Мигел де Сервантес, Луперсио Леонардо де Архенсола, Луис де Гонгора, Бартоломе Леонардо де Архенсола, Лопе де Вега, Хуан де Аргихо, Франсиско де Кеведо, Луис Карильо де Сотомайор, Педро Калдерон де ла Барка, Хуана Инес де ла Крус, Родриго Каро представят теченията и тенденциите в испанската поезия от периода на нейния разцвет, разкриват търсенията и постиженията на поетичния език и стил. Те вече няколко века са наслада за душата и предизвикателство за ума на поколения и поколения изтънчените почитатели на поетическото слово.

Branislav Nušic. MR. DOLLAR AND OTHER PLAYS.
Translated from Serbian by Rada Sharlandzhieva and Divna Lafchieva.

Бранислав Нушич. МИСТЪР ДОЛАР И ДРУГИ ПИЕСИ.
Превод от сръбски Дивна Лафчиева и Рада Шарланджиева.

Този том включва неиздавани на български език и малко познати в сценичен вариант произведения на Бранислав Нушич (1864-1938), най-големия комедиограф в сръбската литература. А трите комедии и двете драми тук са част от златното литературно наследство на балканския гений. Властта, парите и моралът на едно общество в преход от традиционна ценностна система към модерност и абсурдите на криворазбрания цивилизационен подем са прицел за комичните, сатиричните, фарсовите, драматичните и трагичните сътресения във включените творби. „Действието се развива всякога и навсякъде” е въвеждащата ремарка към една от пиесите в тома – век по-късно това уточнение поразява с истинността си за нашето време и преходите по нашите земи.

Caldéron de la Barca. LIFE IS A DREAM AND OTHER PLAYS.
Translated from Spanish by Stoyan Bakardzhiev.

Калдерон де ла Барка. ЖИВОТЪТ Е СЪН И ДРУГИ ПИЕСИ.
Превод от испански Стоян Бакърджиев.

Поредицата на издателство „Панорама” Световна драматургия предлага този път на своите читатели четири пиеси на Педро Калдерон де ла Барка: „Лекар на своята чест”, „Непреклонният принц”, „Невидимата дама” и „Животът е сън”. „Животът е сън”, казва принц Сехисмундо в емблематичния монолог от пиесата и продължава: „а сънищата сънища са”. Така по странен начин обръща представата, че сънят е част от живота. Животът става реален като съня и остава нереален като съня, животът минава неусетно като съня, а сънят е и въжделението, и ужасът, и красотата, и интуицията. В „Животът е сън” по-категорично от всякога Калдерон търси отговор на терзаещите го философски въпроси. Томът с пиеси на Педро Калдерон де ла Барка е в превод на Стоян Бакърджиев – един от най-добрите ни преводачи, който неуморно ден след ден дълбаеше с финото длето на българския език в огромния масив на чуждото изящно слово.

Emil Basat. THE TRANSLATION – FACES AND MASKS.
Portraits of Bulgarian Translators. Volume two.

Емил Басат. ПРЕВОДЪТ – ЛИЦА И МАСКИ.
Портрети на български преводачи. Книга втора.

Във втория том на своята книга „Преводът – лица и маски” Емил Басат продължава опитите си да обхване образите на българските преводачи и на преводното дело у нас. В него са представени както майстори на художествения превод, така и лексикографи, устни преводачи, журналисти. Ето и имената им: Александър Шурбанов, Пенка Кънева, Жени Божилова, Лоте Маркова, Гергана Стратиева, Сергей Влахов, Венцеслав Константинов, Недялка Чакалова, Дани Чакалова, Петко Бочаров, Борис Мисирков, Теодора Джебарова.

Mohamed Shukri. FOR BREAD ALONE.
Translated from Arabic by Veselina Rayzhekova.

Мохамед Шукри. БОС ХЛЯБ.
Роман. Превод от арабски Веселина Райжекова.

Необикновен живот, необикновен писател , необикновена книга. Скандален, забраняван, анатемосван. Това е мароканският писател Мохамед Шукри. „Бос хляб“ е автобиографичен роман, написан толкова откровено, че скандализира всички издатели в Мароко и е забранен в страната тринайсет години. За пръв път излиза в превод на английски, преди да види бял свят в родината си. Забранен е в редица арабски страни. До двайсeтата си година Мохамед живее в тинята на обществото – дрога, проституция, хомосексуализъм, контрабанда, насилие… Буквите му разкриват новия свят, в който ще живее и твори до 2003 година, когато умира на 67-годишна възраст като един от най-големите съвременни писатели хуманисти на арабския свят. Романът е преведен на двайсет езика. За неговото творчество Тенеси Уилямс казва: „Автентичен документ за човешкото отчаяние, с потресаващо въздействие“.

Kazis Saya. THE TWINS UGRI.
Translated from Lithuanian by Antonya Pencheva.

Казис Сая. БЛИЗНАЦИТЕ УГРИ.
Повест. Превод от литовски Антония Пенчева.

Повестта „Близнаците Угри” е написана през 1981 г. и се е превърнала в култова книга за литовските деца. В основата на сюжета е описанието на лятната ваканция на тринадесетгодишните близнаци Угнюс и Аудрюс. Родителите им решават, че за да не бъдат еднакви, за да станат самостоятелни и независими и да придобият жизнен опит, е добре да прекарат лятото разделени. Двете момчета попадат в безброй ситуации, в които се налага да проявят цялата си съобразителност, твърдост, изобретателност, досетливост, дързост. В повестта си дават среща реалното и нереалното, действителното и въображаемото, за да се изведе идеята, че за да е честен, справедлив и неподвластен на злото, човек трябва да е смел.

David Albahary. LUDVIG.
Translated from Serbian by Rada Sharlandzhieva.

Давид Албахари. ЛУДВИГ.
Превод от сръбски Рада Шарланджиева.

Двама писатели. В Белград. Днес. Единият се казва Лудвиг. Другият е назован С от същия този Лудвиг, независимо че буквата не присъства нито в рожденото, нито във фамилното му име. Свързва ги приятелство в живота, творчеството и професията. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и в дяволски въртоп от подчинения и зависимости, измами и истини, емоции и заслепления, самозаблуди и разкрития любовта се обръща в омраза, уважението в презрение, приятелството става ненавист. Един втори Лудвиг, духовен еталон, води мисълта по нишката на темата за света като огледало на езика и езика като огледало на света – в стоп-кадри проблясват образи от творчеството и живота на Лудвиг Витгенщайн... Един трети Лудвиг е скрит в дъното на чекмедже – грижливо увит пистолет чака ролята си в развръзката... И един град, жесток и прекрасен, в който не можеш да живееш, но още по-невъзможно е да го оставиш, диша, пулсира, хипнотизира, поглъща – Белград, главно действащо лице...

Sigmund Skuinsh. THE BED WITH THE GOLDEN LEG.
Translated from Latvian by Albena Metodieva.

Зигмунд Скуинш. КРЕВАТЪТ СЪС ЗЛАТНИЯ КРАК.
Превод от латвийски Албена Методиева.

Родовата сага на класика на латвийската литература Зигмунд Скуинш (1926) по увлекателен и вълнуващ начин проследява историята на фамилията Веягалс от зараждането и’ през ХV–ХVI век почти до края на ХХ век. Стожери на фамилията в по-ново време са двама харизматични мъже, двама братя – корабопритежателят капитан Ноас и земеделецът Август, олицетворяващи двете основни насоки в живота на латвийския народ. Техните потомци, представители на различни социални слоеве с различни професии и съдби, са показани също като част от многобройните ярки участници на латвийската национална сцена. Семейството, родът – именно това е изходната точка на националната история според Скуинш. Историята е мит, сътворен от автора по подобие на Дървото на живота, което устоява на всички драматични превратности.

Еnrique Vila-Matas. BARTLEBY & CO.
Translated fom Spanish by Teodora Cankova.

Енрике Вила-Матас. БАРТЪЛБИ И КОМПАНИЯ.
Превод от испански Теодора Цанкова.

„Бартълби и компания“ са дневниковите записки на самотен чиновник, който си е поставил за цел да разкаже историите на отказалите се от писането автори. Сред героите му са знаменити личности като Рембо, Валзер, Селинджър, Кафка и Дюшан, но и малко известни писатели, измислени лица, всевъзможни чудати представители на „литературата на Не-то“. Най-различни са и разказаните в дневника истории: някои – трогателни, други – откровено иронични, трети – смешни, четвърти – фантастични, но всички притежават онова безценно за читателя достойнство, че са написани.

IVO ANDRIC. Omer-Pasha Latas.
Novel. Translated from Serbian by Svetlozar Igov.

ИВО АНДРИЧ. Омер Паша Латас.
Роман. Превод от сръбски Светлозар Игов.

Главният герой на романа, известният турски военачалник от хърватски произход Омер паша (Михаил Латас, 1806-1871) прави главозамайваща кариера в Османската империя. Но дали пътят нагоре по гнилите стъпала на империята е наистина победа за един амбициозен младеж, чиито детски сънища са изпълнени с наполеоновски бълнувания? Не става ли това изкачване с цената на пълна човешка деградация, при която сладостите на спечеленото едва ли са по-ценни от горчивината на загубеното?

В образа на Омер паша се кръстосват няколко основни проблема, които винаги са занимавали Андрич – съдбата на човека на балканския кръстопът, драмата на ренегата и може би най-важното – загадката на властта, загадка още повече изострена от своеобразната историческа ситуираност на Балканския Ориент.

IVO ANDRIC. Bosnian Chronicle.
Novel. Translated from Serbian by Siyka Racheva.

ИВО АНДРИЧ. Травнишка хроника.
Роман. Превод от сръбски Сийка Рачева.

Въпреки че е наречен „хроника”, романът „Травнишка хроника”, с подзаглавие „Консулските времена”, е много повече  модерна романово-психологическа творба. И този Андричев роман е повече роман на „мястото”, отколкото роман на „времето”. Той дори представя победата на „мястото” над  историческото време, победа на  босненската ориенталска  аисторичност над европейския историзъм, победа на ориенталската застиналост  в безвремието над европейския исторически прогресизъм.

Списание "Панорама"

Panorama XL–XLI, 2019–2020/I. TIMES, MYTHS, FRAGMENTS.

A miscellaneous issue, embracing translated fragments from ancient to modern authors, as well as some contributions to Bulgarian theory and history of translation. Times of crisis – the implicit focus.

Панорама XL-XLI, 2019-2020/I. ЕПОХИ, МИТОВЕ, ФРАГМЕНТИ.

Авторите в броя: А. А. Делвиг, А. Блок, А. Мошони, А. Пенчева, А. С. Пушкин, Г. Державин, Г. Хайнзе, Д. Гичева-Гочева, Д. Мержековски, Д. Тенев, Ж. Лорен, И. П. Петров, И. С. Никитин, Й. Ости, М. Кирова, Н. П. Огарьов, П. Валери, Ф. Патрици, Ф. Песоа, Халдейски оракули, Хигин; и преводачите: А. Драгов, Б. Паскалева, В. Калфина, Е. Клайн, З. Петрова, И. Павлова, К. Кавалджиев, Л. Миндова, Н. Тодоров.

Новият брой на изданието за чуждестранна литература и изкуството на превода няма отчетлив фокус, а загатва за завръщането на „пъстрите“ антологийни броеве. Под общото заглавие „Епохи, митове, фрагменти“ четем в превод: от избрани митове на Хигин (прев. от лат. В. Калфина), през публикуваната за първи път в цялост новела „Записки на един инвалид“ от 1920-те год. на живелия и творил основно в България австриец Густав Хайнзе (прев. от нем. Е. Клайн), до откъса от автобиографичния роман на Йосип Ости, подготвян за издаване в „Панорама“ (прев. от слов. Л. Миндова). Не отсъства и есеистиката, и теорията на превода, както в студията на Дарин Тенев за българския опит с превода на Дерида, така и в репортажа от вечерта в Столична библиотека „Преводач на месец февруари – Анжелина Пенчева“.

Panorama XXXIX, 2018/I. IN THE BEGINNING WAS THE TRANSLATION.

A theoretical issue, edited by Nevena Panova, focused on studies in translation theory and history as well as on translation reception in Bulgaria; interviews with prominent Bulgarian translators; materials on academic initiatives for young translators.

Панорама XXXIX, 2018/I. В НАЧАЛОТО БЕ ПРЕВОДЪТ.

Теоретичен брой, под редакцията на Невена Панова; статии върху теорията и историята на превода и върху българската преводна рецепция; интервюта с изтъкнати преводачи; представяне на академични инициативи, насочени към младите преводачи.

Panorama XXXVIII, 2017/I. SPLIT HAPPENS.

An issue dedicated to contemporary Croatian literature, edited by Rada Sharlandjieva.

Панорама XXXVIII, 2017/I. SPLIT HAPPENS.

Брой, посветен на съвременната хърватска литература, под редакцията на Рада Шарланджиева.

PANORAMA I/2014.
An issue dedicated to contemporary Slovakian literature.

ПАНОРАМА I/2014.

Брой, посветен на съвременната словашка литература, под редакцията на Асен Милчев.

PANORAMA X/2013.
An issue dedicated to Belgian authors, writing in French.

ПАНОРАМА X/2013.

Брой, посветен на френскоезичната литература на Белгия, под редакцията на Красимир Кавалджиев.

ПАНОРАМА ІV/2012

Този брой е част от дългосрочния проект ФИЛОСОФИЯ НА ПРЕВОДА. Неговата специализирана рубрика „Изкуството на превода” съдържа ключови за преводознанието текстове на големите авторитети в тази област – Джордж Стайнър и Езра Паунд, съпътствани от анализационно-изследователските статии на българския теоретик Ирена Кръстева. Коментирани са литературни събития като преводите на „Тамерлан Велики” на Кристофър Марлоу и „Доброжелателните” на Джонатан Лител. С обширни интервюта са представени преводачите Иглика Василева и Майкъл Холман. Художественият раздел на списанието съдържа обичайните си рубрики и предлага образци на висок професионализъм в практиката на литературния превод.

PANORAMA V/2011.
An issue focused on two Major subjects: 1 . Literary Hermeneutics; 2. National competition for students translating Lyrics from Music Videos.

ПАНОРАМА V/2011.

Загубено ли е набеденото в неграмотност най-младо поколение в България – на този въпрос се опитва да намери отговор обзорна статия за проекта на СПБ „е-Мерси за превода!“. Картината на съвременната европейска литература е очертана от творби на белетристите Ян Новак, Ива Файджис, Отто Киш, Жолт Над-Коппан, Матяш Дунайчик, Нандор Гион, Ласло Гараци, Лидия Жорж и Жоан Ренде и от стихове на поетите Корин Хукс и Франсеск Парсерисас. В рубриката „Изкуството на превода“ излизат поредните теоретични текстове – този път на Волфганг Изер „Относно преводимостта“ и на Пол Рикьор „Преводът като езиково гостоприемство“ и техният прочит, направен от Ирена Кръстева. „Клуб Пикуик“ пък представя личността на преводачите Надежда Андреева и Дьорд Сонди, както и споделения опит на едно от лицата в сянка на процеса срещу българските медици в Либия – преводачката Мая Ценова.

PANORAMA ХI/2009.
An issue on the theme of “The Scantiness and the Splendour of Translation”

ПАНОРАМА ХI/2009

Новият брой на списание „Панорама” съдържа непознати досега на българския читател емблематични текстове за художествения превод на Хорхе Луис Борхес, Октавио Пас, Морис Бланшо и Жак Дерида в превод на Анна Златкова и Дарин Тенев; откъси от романите на Вирджиния Улф „Вълните” и на Пол Остър „Музиката на случайността” в превод на Иглика Василева; пиесата на най-утвърдената жена в испанската драматургия Люиза Кунилие „Безбрежна шир”, откритие на преводачката Нева Мичева; разкази от португалеца Жуау Агиар, унгареца Ласло Мартон и чилиеца Карлос Серда; стихове от гръцката поетеса Кики Димула и румънската Марта Петреу; френски класически поети в превод на Петър Велчев. Абсолютното изкушение на броя са самопризнанията на преводача на немскоезична литеатура Венцеслав Константинов. В Антология Панорама – поетичен шедьовър на Микеладжело, пресътворен от големия наш поет и преводач Драгомир Петров.

Два броя на списание "Панорама" по проекта "Гениални клонки на руската литература": "Сребърен век" и "Хуморът и сатирата през 20-те-30-те години на ХХ век". Броевете са издадени с подкрепата на фонд "Русский мир" и по волята на дарителя се разпространяват безплатно.

The latest two issues of Panorama Magazine are components of The Maginificent Boughs of Russian Literature Project. The titles of the volumes are: The Silver Age and Humour and Satire during the 20-ies and the 30-ies of the 20C. They are published with the kind support of the Russkiy Mir Fund and by will of the donor are distributed freely.

Изданията на „Панорама”, освен в разпространителската мрежа, могат да бъдат закупени с отстъпка в офиса на СПБ: София, ул. „Славянска” 29, ІІІ етаж, Библиотека на СПБ, всеки работен ден от 10,30 до 16,00 часа.