16 декември 2020 година. Внезапна и силна болка. Вест за загубата на светла, сияеща с прозирна светлина личност – Федя Филкова-Кънчева.
Надарен поет и белетрист, тя е автор на осем стихосбирки – Цветя с очите на жени (1982; 2004), Нежен въздух (1986), Рисунки в мрака (1990), Моята твоя любов (2009; 2012), Второ сърце (2009; 2012), Крехко разпятие (2000), Нищо тъмно (2014), Толкова е кратко (2020), както и на сборника с разкази Третата жена (2014).
Превела е над двадесет книги с висока немскоезична поезия и проза на автори като Гьоте, Новалис, Ингеборг Бахман, Илзе Айхингер, Ернст Яндл, Криста Волф и много други.
Федя Филкова е автор на множество ценни предговори, рецензии, статии и монографии за големи немски и австрийски автори.
За талантливите си преводи, които носят печата на неподражаемия ѝ поетически почерк и културните прозрения на изследователя на немскоезична литература, през септември 2020 година тя е удостоена с най-престижното отличие на Съюза на преводачите в България – Награда за цялостна дейност в областта на превода.
Носителка е на Австрийската държавна награда за художествен превод за 1995 г. През 2015 г. е отличена с наградата на Министерството на културата на Р България „Златен век“ – „Печатът на Симеон Велики“.
Стихотворенията на Федя са превеждани на различни езици, а през 2013 г. на немски език в превод на Андреас Третнер излиза антологично издание със 77 нейни стихотворения (Nachtgras, Drava Verlag, Klagenfurt-Wien).
На Федя Филкова като дългогодишен редактор в издателство „Народна култура“ (1982 – 1992), но и след това, дължим откритието за художествения превод на редица талантливи млади преводачи, както и големия ѝ принос за тяхното литературно изграждане.
С мисъл и за преводите ѝ, и за личното ѝ творчество си заслужава да запомним нейните думи по повод излизането на последната ѝ поетична книга Толкова е кратко. Стихотворения 1969 – 2019 – обхванали години на писане, на деликатно, но дълбоко осмисляне на света, в който живеем, и донесли ѝ като личност и автор уважението на писателската и преводаческата гилдия:
Времената се менят, но и се вливат едно в друго. Моят творчески „аз“ прилича на мен, по-скоро е съзерцателен, но си мечтая винаги за читатели.
Творчеството и преводите на Федя Филкова-Кънчева остават сред стойностното в българската култура и ще притеглят читатели, ценители на красивата мисъл, излята в изящно слово до свършека на дните.
Светъл път във вечността на колегата и приятеля Федя!
Паметта ѝ ще почетем през следващия месец в деня на урнополагането, за който близките ще ни съобщят своевременно.
От Съюза на преводачите в България