Уважаема госпожо Петкова,
Скъпа Мария,
В благодатната година на златния ти юбилей ние, твоите колеги от Съюза на преводачите в България от всички поколения, искаме от сърце да те поздравим за дългогодишната творческа енергия, за твоите художествени постижения, за твоята отдаденост към общността на преводачите, която влагаш в осъществяването на професионалната ни кауза.
Ти, възпитаничката на СУ „Св. Климент Охридски“ и на Киевския държавен университет „Тарас Шевченко“, познавачът на украинския и руския език и литература, преводачът на висока литература, председателят в продължение на два мандата на Съюза на преводачите в България от 2003 до 2010 година, си посветила цялата своя дейност на мисията на превода като инструмент за разбиране на културите, света и хората, мисия, съзвучна с думите на акад. Лихачов, чиято последна книга ти преведе с талант, страст и академична прецизност и която стана достоен връх в твоята творческа работа:
„Културата е беззащитна. Тя трябва да бъде защитавана от целия човешки род.“
„Историята на народите не е история на техните територии, а история на културата.“
„Ценностите на културата не стареят.“
В превода на „Руската култура“ ти навлезе с адекватна образна и философска сила в нетрадиционното мислене на големия приятел на България и ценител на българската култура филолога и културолога Дмитрий Лихачов, който развенча много митове за руската култура и защити нейната общоевропейска универсална значимост; доказа дълбинната свързаност на руската култура с българската „държава на духа” и с научна убедителност изтъкна българския принос в духовния извор на славянските народи.
А преди великолепния труд на акад. Лихачов, ти пресъздаде на български език близо 30 книги на големи украински и руски писатели, между които Павло Загребени („Роксолана“) и Дмитрий Биков („Борис Пастернак“, съвместно с талантливия ни колега Христо Попов).
Като устен преводач с огромен опит и уважение от колегите в сферата на международната дейност, ти участва и в множество международни срещи и национални форуми. Но голямата ти тръпка, по твое признание, остана писменият превод на художествена проза и хуманитаристика.
За твоя достоен преводачески принос в българската култура си удостоена с най-високите професионални отличия на Съюза на преводачите в България.
Последователните ти усилия на поста председател на СПБ трудът на преводача да бъде признат по достойнство от българската държава не биха могли да бъдат забравени от колегията.
За всичко това, скъпа Мария, приеми пожеланието на българските преводачи да си здрава и да се радваш на творческо удовлетворение от работата над много нови и нови книги!
Съюз на преводачите в България
София, 18.12.2018 г. Председател: проф. д-р Иво Панов
