Издателства „Жанет 45“, „Летера“ и „Панорама“ представят
Връчване от името на ВУАРР на почетен знак
за принос към миротворчеството и световната култура.
Представят:
Митко Новков (литературен критик)
Жела Георгиева (преводач)
Рада Шарланджиева (преводач)
Русанка Ляпова (преводач)
Орехови двори (издателство „Летера“, 2015, превод от Рада Шарланджиева) е знаков роман в творчеството на световноизвестния писател Миленко Йергович, който повежда читателя през силно политизираната и драматична история на Западните Балкани от разпадането на Османската империя, през бомбардировката на Дубровник в началото на 90-те години на ХХ в., до наши дни. Епично-драматичната семейна сага пресъздава мащабна панорама на миналия век чрез живота, крушенията и съдбите на пет поколения от един дубровнишки род, които историята разпилява из земите на Западните Балкани и Средиземноморието. „Орехови двори“ е епохална творба в балканската и европейската литература (Льо Монд дипломатик). Критиката определя творбата като „големия роман“ в литературите на Стария континент през последните години, а Миленко Йергович – като европейския Маркес.
Сараевско Марлборо (ИК Жанет 45, 2015, превод Русанка Ляпова) разказва за “нормалния живот при ненормални обстоятелства”. В Босна и Херцеговина от началото на 90-те години православни, мюсюлмани и католици съжителстват в разбирателство от векове: кои са добрите и кои – лошите, когато чужди политически кроежи ги изправят едни срещу други с оръжие в ръце? Лесен отговор няма и Миленко Йергович показва защо в този сборник с картини от делника през войната. В място и време, когато всичко губи познатия си смисъл и ежедневието с чудовищна лекота се превръща в ад, неочаквани предмети добиват стойност на символи, а най-обикновени хора изведнъж въплъщават цялото човешко величие, цялата човешка мизерия и цялата човешка трагедия.
Буик ривера (издателство „Панорама“, 2012, превод Жела Георгиева) е драматичен разказ за двама мъже, сърбин и мюсюлманин, бегълци в дълбоката американска провинция от последната война в Босна. Потърсили убежище от страховете си в един чужд и нелогичен за тях свят, двамата балканци стават жерта на собствената си неспособност да се издигнат над своята обремененост с предразсъдъците на напуснатия свят, но отхвърлят и парадоксите на намерения рай'. Една необикновена история, разказана майсторски, проникновено, духовито.
Мама Леоне (Жанет 45, 2014, превод Русанка Ляпова) е естраден хит от 70-те. И навярно най-личната и драматичната от над 40-те книги на “хърватския босненец” Миленко Йергович. Първият цикъл от разкази в нея, Когато се родих, в коридора на родилното залая куче, здраво сшива с тънката нишка на детския поглед десетки съдби, цял свят от отношения, радости и разочарования. В една страна, където в течение на само век бушуват няколко войни и подредбата на нещата и начините на общуване минават през какви ли не, понякога кошмарни преображения; в една страна, която скоро вече дори няма да е една, момчето Миленко лови раци на плажа, яде бисквити от съчувствие, строи двореца на царица Забравка, размишлява над смъртта... Героите на втория цикъл, В този ден завърши историята на едно детство, са ощетените от тежкия разпад на Югославия: останалите и заминалите („хора, които правят всичко на чужд език“), завърналите се по въздуха или в спомените. „Малко умирам от тъга, а малко от смях“ е един от най-точните отзиви за първата половина на Мама Леоне, намерен във форум онлайн. „Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат“, фраза, приписвана на Чърчил, идеално обобщава втората половина. С предговор от автора за българските читатели – Краткият разказ, жанр от купето на влака.
За автора и преводачите:
Миленко Йергович (1966, Сараево) се ражда и отрасва в Босна, но след студентските си години заживява в Хърватия, където именно се прочува като писател и публицист – през годините сътрудничи редовно както на сараевски и загребски вестници, така и на белградски и сплитски. Първата му публикувана книга е стихосбирката Обсерватория Варшава (1988), най-новите – автобиографичният роман в 1000 страници Род (2013) и сборникът с микроистории Тъкачницата за коприна на Леви (2014). Произведенията му, близо 40 (поезия, проза и есеистика) са преведени на повече от 20 езика, включително български (Мама Леоне, Буик Ривера, Орехови двори). Сборникът Сараевско Марлборо (1994) е прозаичният дебют на Йергович, писан за и по време на обсадата на Сараево – той му донася огромна популярност и до днес се смята за негова върхова творба. На български книгата е публикувана за първи път в малък тираж през 1998 г. – настоящето издание е преработено, снабдено с бележки и допълнено с предговор от автора.
Жела Георгиева е завършила Славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Работила е като литературен сътрудник и редактор в Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, Радио София, издателство „Отечество”, списание и издателство „Панорама” при Съюза на преводачите в България. Превела е десетки книги от руски, сръбски и хърватски език на автори като Владимир Короленко, Леонид Леонов, Вениамин Каверин, Гайто Газданов; Иво Андрич, Милорад Павич, Горан Петрович, Данило Киш; Дубравка Угрешич, Предраг Матвеевич, Миленко Йергович, Игор Щикс и др. За своята преводаческа и редакторска дейност е удостоена с награди на Съюза на преводачите в България, на Министерството на културата на Република България, на Сръбския ПЕН и на Сдружението на литературните преводачи на Република Сърбия.
Рада Шарланджиева е завъшила английската гимназия в София и английска филология в Софийския университет „Климент Охридски” със втора специалност сърбохърватски език и литература. Специализирала е френски език и литература в Париж. Превежда от английски, сърбохърватски и френски. Работила е като журналист в БТА, дългогодишен издател в „Народна култура”, съветник по културна политика, координатор на Балканския политически клуб. Член е на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти и на Сдружение на български писатели. Сътрудник е на няколко български издателства и периодични издания за литература. Превела е произведения от Дорис Лесинг, Джо Ортън, Джек Керуак, Ф.С.Фицджералд, Ричард Бротиган, Джоун Дидиън, Сузан Зонтаг, Емил Чиоран, Иво Андрич, Давид Албахари, Миленко Йергович и др. Нейни преводи са удостоени с наградата „Христо Г. Данов” и наградата на Съюза на преводачите в България.
Русанка Ляпова (1966, Бургас) завършва английска гимназия в родния си град, но записва сърбохърватска филология в СУ Св. Климент Охридски, защото се влюбва в поезията на Васко Попа. Сред над 30-те книги от съвременни писатели от бивша Югославия, които е превела, има произведения на Давид Албахари, Йовица Ачин, Светислав Басара, Едо Попович, Фарук Шехич, Татяна Громача, Дубравка Угрешич... Съюзът на преводачите в България я е награждавал двукратно – за превода на романа на Милорад Павич Пейзаж, рисуван с чай (2010) и за този на сборника на Миленко Йергович Мама Леоне (2014). В интервю за сп. НЕЯ Русанка казва: „За мен преводът е вид любов. Това е първият импулс – превеждаш, защото ти харесва. И докато го правиш, изпитваш физическо усещане за текста, той ти се подчинява... Макар че чувството не е толкова на власт, колкото на взаимодействие и съизмерване. Не ставаш нито манипулатор на текста, нито слуга, а негов равен...“ Сараевско Марлборо е първата й преведена книга, към която тя се връща с радост и вълнение 17 години по-късно, за да я представи в обновен вид на читателите.
- 23 септември 2015 (сряда),
София, Клуб-книжарница Перото (НДК), среща-автограф, 17:30 - 24 септември 2015 (четвъртък), София, Библиотека на СУ, премиера, 18:30
- 25 септември 2015 (петък) Пловдив, Студио 1 на Радио Пловдив, премиера, 18:30
Връчване от името на ВУАРР на почетен знак
за принос към миротворчеството и световната култура.
Представят:
Митко Новков (литературен критик)
Жела Георгиева (преводач)
Рада Шарланджиева (преводач)
Русанка Ляпова (преводач)
Орехови двори (издателство „Летера“, 2015, превод от Рада Шарланджиева) е знаков роман в творчеството на световноизвестния писател Миленко Йергович, който повежда читателя през силно политизираната и драматична история на Западните Балкани от разпадането на Османската империя, през бомбардировката на Дубровник в началото на 90-те години на ХХ в., до наши дни. Епично-драматичната семейна сага пресъздава мащабна панорама на миналия век чрез живота, крушенията и съдбите на пет поколения от един дубровнишки род, които историята разпилява из земите на Западните Балкани и Средиземноморието. „Орехови двори“ е епохална творба в балканската и европейската литература (Льо Монд дипломатик). Критиката определя творбата като „големия роман“ в литературите на Стария континент през последните години, а Миленко Йергович – като европейския Маркес.
Сараевско Марлборо (ИК Жанет 45, 2015, превод Русанка Ляпова) разказва за “нормалния живот при ненормални обстоятелства”. В Босна и Херцеговина от началото на 90-те години православни, мюсюлмани и католици съжителстват в разбирателство от векове: кои са добрите и кои – лошите, когато чужди политически кроежи ги изправят едни срещу други с оръжие в ръце? Лесен отговор няма и Миленко Йергович показва защо в този сборник с картини от делника през войната. В място и време, когато всичко губи познатия си смисъл и ежедневието с чудовищна лекота се превръща в ад, неочаквани предмети добиват стойност на символи, а най-обикновени хора изведнъж въплъщават цялото човешко величие, цялата човешка мизерия и цялата човешка трагедия.
Буик ривера (издателство „Панорама“, 2012, превод Жела Георгиева) е драматичен разказ за двама мъже, сърбин и мюсюлманин, бегълци в дълбоката американска провинция от последната война в Босна. Потърсили убежище от страховете си в един чужд и нелогичен за тях свят, двамата балканци стават жерта на собствената си неспособност да се издигнат над своята обремененост с предразсъдъците на напуснатия свят, но отхвърлят и парадоксите на намерения рай'. Една необикновена история, разказана майсторски, проникновено, духовито.
Мама Леоне (Жанет 45, 2014, превод Русанка Ляпова) е естраден хит от 70-те. И навярно най-личната и драматичната от над 40-те книги на “хърватския босненец” Миленко Йергович. Първият цикъл от разкази в нея, Когато се родих, в коридора на родилното залая куче, здраво сшива с тънката нишка на детския поглед десетки съдби, цял свят от отношения, радости и разочарования. В една страна, където в течение на само век бушуват няколко войни и подредбата на нещата и начините на общуване минават през какви ли не, понякога кошмарни преображения; в една страна, която скоро вече дори няма да е една, момчето Миленко лови раци на плажа, яде бисквити от съчувствие, строи двореца на царица Забравка, размишлява над смъртта... Героите на втория цикъл, В този ден завърши историята на едно детство, са ощетените от тежкия разпад на Югославия: останалите и заминалите („хора, които правят всичко на чужд език“), завърналите се по въздуха или в спомените. „Малко умирам от тъга, а малко от смях“ е един от най-точните отзиви за първата половина на Мама Леоне, намерен във форум онлайн. „Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат“, фраза, приписвана на Чърчил, идеално обобщава втората половина. С предговор от автора за българските читатели – Краткият разказ, жанр от купето на влака.
За автора и преводачите:
Миленко Йергович (1966, Сараево) се ражда и отрасва в Босна, но след студентските си години заживява в Хърватия, където именно се прочува като писател и публицист – през годините сътрудничи редовно както на сараевски и загребски вестници, така и на белградски и сплитски. Първата му публикувана книга е стихосбирката Обсерватория Варшава (1988), най-новите – автобиографичният роман в 1000 страници Род (2013) и сборникът с микроистории Тъкачницата за коприна на Леви (2014). Произведенията му, близо 40 (поезия, проза и есеистика) са преведени на повече от 20 езика, включително български (Мама Леоне, Буик Ривера, Орехови двори). Сборникът Сараевско Марлборо (1994) е прозаичният дебют на Йергович, писан за и по време на обсадата на Сараево – той му донася огромна популярност и до днес се смята за негова върхова творба. На български книгата е публикувана за първи път в малък тираж през 1998 г. – настоящето издание е преработено, снабдено с бележки и допълнено с предговор от автора.
Жела Георгиева е завършила Славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Работила е като литературен сътрудник и редактор в Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, Радио София, издателство „Отечество”, списание и издателство „Панорама” при Съюза на преводачите в България. Превела е десетки книги от руски, сръбски и хърватски език на автори като Владимир Короленко, Леонид Леонов, Вениамин Каверин, Гайто Газданов; Иво Андрич, Милорад Павич, Горан Петрович, Данило Киш; Дубравка Угрешич, Предраг Матвеевич, Миленко Йергович, Игор Щикс и др. За своята преводаческа и редакторска дейност е удостоена с награди на Съюза на преводачите в България, на Министерството на културата на Република България, на Сръбския ПЕН и на Сдружението на литературните преводачи на Република Сърбия.
Рада Шарланджиева е завъшила английската гимназия в София и английска филология в Софийския университет „Климент Охридски” със втора специалност сърбохърватски език и литература. Специализирала е френски език и литература в Париж. Превежда от английски, сърбохърватски и френски. Работила е като журналист в БТА, дългогодишен издател в „Народна култура”, съветник по културна политика, координатор на Балканския политически клуб. Член е на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските журналисти и на Сдружение на български писатели. Сътрудник е на няколко български издателства и периодични издания за литература. Превела е произведения от Дорис Лесинг, Джо Ортън, Джек Керуак, Ф.С.Фицджералд, Ричард Бротиган, Джоун Дидиън, Сузан Зонтаг, Емил Чиоран, Иво Андрич, Давид Албахари, Миленко Йергович и др. Нейни преводи са удостоени с наградата „Христо Г. Данов” и наградата на Съюза на преводачите в България.
Русанка Ляпова (1966, Бургас) завършва английска гимназия в родния си град, но записва сърбохърватска филология в СУ Св. Климент Охридски, защото се влюбва в поезията на Васко Попа. Сред над 30-те книги от съвременни писатели от бивша Югославия, които е превела, има произведения на Давид Албахари, Йовица Ачин, Светислав Басара, Едо Попович, Фарук Шехич, Татяна Громача, Дубравка Угрешич... Съюзът на преводачите в България я е награждавал двукратно – за превода на романа на Милорад Павич Пейзаж, рисуван с чай (2010) и за този на сборника на Миленко Йергович Мама Леоне (2014). В интервю за сп. НЕЯ Русанка казва: „За мен преводът е вид любов. Това е първият импулс – превеждаш, защото ти харесва. И докато го правиш, изпитваш физическо усещане за текста, той ти се подчинява... Макар че чувството не е толкова на власт, колкото на взаимодействие и съизмерване. Не ставаш нито манипулатор на текста, нито слуга, а негов равен...“ Сараевско Марлборо е първата й преведена книга, към която тя се връща с радост и вълнение 17 години по-късно, за да я представи в обновен вид на читателите.