Съюзът на преводачите в България (СПБ) следи отблизо разгорялата се през последните две седмици дискусия около Законопроекта за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език. СПБ приветства усилията на Съюза на българските писатели да се подеме кампания за правилното използване на съвременния български език. През последните години се задълбочават проблемите, свързани с неграмотността, буквална и функционална, с липсата на езикова култура у немалка част от политиците, обществениците и журналистите. Затова като сдружение с нестопанска цел, което с дейността си се стреми да допринася за опазване на чистотата на българския език и неговото обогатяване чрез превода, СПБ решително подкрепя всяка смислена и целенасочена кампания в полза на правилната употреба на българския книжовен език.
Ние, преводачите, сме дълбоко разтревожени от растящия автоматизъм при употребата на българския език, от дълбокото невежество на голяма част от онези, които служебно работят с него, особено в средствата за масово осведомяване, в обществените и в административните структури. Безкритичното използване на клишета, заимствани от чужд език, но недоразбрани и употребявани не на място, в средствата за масово осведомяване, пораждат шаблони в общественото и политическото мислене. Журналистиката ни пък нерядко се превръща в пряк разпространител на подобни трафаретни изрази, което логично води до осакатяване на родната ни реч.
Твърдо убеден, че на задълбочаващата се правописна и правоговорна неграмотност трябва да се даде отпор, СПБ е на мнение, че проблемът не би могъл да се реши чрез инструменти като предложения Законопроект за българския език. В скоби отбелязваме, че за голямо съжаление в него има груби езикови, граматични и правописни грешки и това само по себе си обезсилва иначе благородния стремеж. Формулировките са тромави, учудващо е обилието от чуждици, неподходящи за текст, предложен като ЗАКОН ЗА ЧИСТОТАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.
По-важните възражения на СПБ по отношение на съдържанието на внесения Проектозакон са следните:
Проектозаконът повтаря законови положения, вече формулирани в Конституцията на Република България и включва постановки, които в известни отношения противоречат на действащи у нас национални и международни закони и конвенции.
Конституцията на Република България изрично обявява българския език за официален в държавата (чл. 3 от Конституцията). Същевременно Конституцията гарантира правото на гражданите на държавата, чиито майчин език не е българският, да изучават и ползват майчиния си език наред със задължителното изучаване на българския език (чл. 36).
Правото на образование също е конституционно гарантирано. То е задължително до шестнадесетгодишна възраст и е безплатно в рамките на държавните и общински училища. Получилите диплома покриват основни изисквания, определени от МОН. За получаването на шофьорска книжка например не е нужно да се доказва владеенето на български език, както се предлага в законопроекта, още повече че за да се запише човек на курс и в момента се иска поне диплома за основно образование.
България е страна по основните актове, гарантиращи правата на човека. Тя е ратифицирала Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, подписала е и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за борба срещу дискриминацията. Според Конституцията международните договори, ратифицирани със закон и обнародвани в „Държавен вестник”, се прилагат с предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат (чл.5 от Конституцията).
Освен че повтаря някои конституционни разпоредби, Законът влиза в противоречие с други, както и с международни актове, които според чл. 5, ал. 4 от Конституцията са част от вътрешното право на страната ни. Чл. 20 от проектозакона гласи: „Отговорните физически и юридически лица, нарушили разпоредбите на този закон, се наказват в съответствие със Закона за административните нарушения и наказания“. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Конституцията „Изучаването и ползването на български език е право и задължение на българските граждани“. Става дума за задължение, чието неизпълнение от българските граждани не може да бъде санкционирано с административни или наказателни мерки.
Въздържаме се да коментираме всички конкретни предложения в текста на законопроекта, но не можем да не отбележим крайности като искането за задължително използване на българския език в здравеопазването. Лекарите полагат Хипократова клетва и това ги задължава да лекуват всеки човек, независимо от етническата или езиковата му принадлежност. Към по-забавните конкретни предложения отнасяме изискването при музикално-сценични спектакли да се пее на български. Не можем да приемем и предписанията по отношение на езика на богослужението в Българската православна църква, която, както и останалите религиозни институции, е отделена от държавата (чл. 13, ал. 2 от Конституцията).
Връщайки се към проблема по същество, нека подчертаем: не е нужно проблемите, свързани с чистотата на езика, да се уреждат със закон. Има книжовна норма и всеки уважаващ себе си български гражданин би следвало да я спазва при обществени изяви.
Съюзът на преводачите в България е готов да подкрепи Закон за насърчаване на четенето и за използване на облекчения при налагането на данък добавена стойност, облагодетелстващи издателствата. Бихме сътрудничили със СБП-1913 и други сдружения в организирането на кампания за справяне с растящата неграмотност в България, за точното прилагане на правилата за правопис и правоговор в българския език.
В заключение Съюзът на преводачите в България изразява готовността си да участва със свои експерти във всяко начинание, свързано с правилното използване на българския книжовен език. Заявява го с ясното съзнание, че по този начин ще допринесе в най-голяма степен за опазване на едно от най-ценните ни национални богатства.
София, 03.02.2017 г.
Ние, преводачите, сме дълбоко разтревожени от растящия автоматизъм при употребата на българския език, от дълбокото невежество на голяма част от онези, които служебно работят с него, особено в средствата за масово осведомяване, в обществените и в административните структури. Безкритичното използване на клишета, заимствани от чужд език, но недоразбрани и употребявани не на място, в средствата за масово осведомяване, пораждат шаблони в общественото и политическото мислене. Журналистиката ни пък нерядко се превръща в пряк разпространител на подобни трафаретни изрази, което логично води до осакатяване на родната ни реч.
Твърдо убеден, че на задълбочаващата се правописна и правоговорна неграмотност трябва да се даде отпор, СПБ е на мнение, че проблемът не би могъл да се реши чрез инструменти като предложения Законопроект за българския език. В скоби отбелязваме, че за голямо съжаление в него има груби езикови, граматични и правописни грешки и това само по себе си обезсилва иначе благородния стремеж. Формулировките са тромави, учудващо е обилието от чуждици, неподходящи за текст, предложен като ЗАКОН ЗА ЧИСТОТАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.
По-важните възражения на СПБ по отношение на съдържанието на внесения Проектозакон са следните:
Проектозаконът повтаря законови положения, вече формулирани в Конституцията на Република България и включва постановки, които в известни отношения противоречат на действащи у нас национални и международни закони и конвенции.
Конституцията на Република България изрично обявява българския език за официален в държавата (чл. 3 от Конституцията). Същевременно Конституцията гарантира правото на гражданите на държавата, чиито майчин език не е българският, да изучават и ползват майчиния си език наред със задължителното изучаване на българския език (чл. 36).
Правото на образование също е конституционно гарантирано. То е задължително до шестнадесетгодишна възраст и е безплатно в рамките на държавните и общински училища. Получилите диплома покриват основни изисквания, определени от МОН. За получаването на шофьорска книжка например не е нужно да се доказва владеенето на български език, както се предлага в законопроекта, още повече че за да се запише човек на курс и в момента се иска поне диплома за основно образование.
България е страна по основните актове, гарантиращи правата на човека. Тя е ратифицирала Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, подписала е и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за борба срещу дискриминацията. Според Конституцията международните договори, ратифицирани със закон и обнародвани в „Държавен вестник”, се прилагат с предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат (чл.5 от Конституцията).
Освен че повтаря някои конституционни разпоредби, Законът влиза в противоречие с други, както и с международни актове, които според чл. 5, ал. 4 от Конституцията са част от вътрешното право на страната ни. Чл. 20 от проектозакона гласи: „Отговорните физически и юридически лица, нарушили разпоредбите на този закон, се наказват в съответствие със Закона за административните нарушения и наказания“. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Конституцията „Изучаването и ползването на български език е право и задължение на българските граждани“. Става дума за задължение, чието неизпълнение от българските граждани не може да бъде санкционирано с административни или наказателни мерки.
Въздържаме се да коментираме всички конкретни предложения в текста на законопроекта, но не можем да не отбележим крайности като искането за задължително използване на българския език в здравеопазването. Лекарите полагат Хипократова клетва и това ги задължава да лекуват всеки човек, независимо от етническата или езиковата му принадлежност. Към по-забавните конкретни предложения отнасяме изискването при музикално-сценични спектакли да се пее на български. Не можем да приемем и предписанията по отношение на езика на богослужението в Българската православна църква, която, както и останалите религиозни институции, е отделена от държавата (чл. 13, ал. 2 от Конституцията).
Връщайки се към проблема по същество, нека подчертаем: не е нужно проблемите, свързани с чистотата на езика, да се уреждат със закон. Има книжовна норма и всеки уважаващ себе си български гражданин би следвало да я спазва при обществени изяви.
Съюзът на преводачите в България е готов да подкрепи Закон за насърчаване на четенето и за използване на облекчения при налагането на данък добавена стойност, облагодетелстващи издателствата. Бихме сътрудничили със СБП-1913 и други сдружения в организирането на кампания за справяне с растящата неграмотност в България, за точното прилагане на правилата за правопис и правоговор в българския език.
В заключение Съюзът на преводачите в България изразява готовността си да участва със свои експерти във всяко начинание, свързано с правилното използване на българския книжовен език. Заявява го с ясното съзнание, че по този начин ще допринесе в най-голяма степен за опазване на едно от най-ценните ни национални богатства.
Управителен съвет на СПБ
Председател: Иво Панов
София, 03.02.2017 г.