Загубихме двама слънчеви и обичани от всички ни колеги:
Криси Лефтерова (1954-2017) и Ерика Лазарова (1954-2017)
Тоз, който е създал земята, и небето, и съдбата,
е вложил много мъка във скръбното наше сърце!
Безброй рубинени уста и ликове подобни на луна,
е сложил под земята, във ковчега на пръстта!
* * *
О, Небосвод, всички злини идват от твоята злост!
Несправедливостта е отколешна твоя черта!
Ох, Земьо, ако твоята жестока гръд я разсекат,
много камъни скъпоценни в нея ще открият!
* * *
Небосводът не ще сътвори дори цвете едно,
което да не погуби и отново да превърне на прах!
Ако облакът вместо влага този прах събере,
до Възкресния ден ще лее кръвта на погубената красота!
* * *
Ний кукли сме, а кукловодът е Небето!
Не е метафора, самата истина това е!
Тъй както си играем върху килимчето на Битието,
все в ковчега на Небитието падаме един след друг!
* * *
Дори Филизът на Вечността от корена на ориста ти да израсне,
дори върху снагата ти животът в дреха трайна да се превърне,
на шатрата на тялото, което всъщност твоят балдахин е,
не се осланяй ти, не са надеждни нейните подпори четири!
* * *
От недрата на земята черна до зенита на Сатурн
разгадах аз всичките тайни вселенски!
Възлите стегнати с прозорливост развързах,
и разплетоха се всички, освен този на Смъртта!
* * *
Сводът е гръб огънат от телата ни изнурени!
Джейхýн[i] е следа от пресъхналите ни очи!
Искра е Адът от безутешните ни въздишки!
Раят е миг от нашето време на покой!
Омар Хайям