Кога: 7 март 2016 г., понеделник, 18.00 ч.
Къде: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нова конферентна зала, северно крило, II етаж, вход с покани
Организатори: Факултетът по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съвместно с Полския институт и„Литературен вестник“
Вера Деянова – преводачка, популяризаторка на полската литература и култура в България, радваща се на признанието на читателската публика. Превела е книги на Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Ева Липска, Ришард Криницки, Вислава Шимборска и много други. Вера Деянова е удостоена с редица авторитетни полски и български награди и отличия. Член е на Съюза на преводачите в България.
Но книгите ще си бъдат на лавиците, истински същества,
Появили се в някакъв миг, пресни, още влажни,
Като лъскави кестени под дървото наесен,
И докосвани, галени, заживяват,
Напук на пламтящия хоризонт, хвърляните във въздуха замъци,
Нашествията на племена, планетите с техния кръговрат.
Тук сме – казваха, дори когато им изтръгваха страници
Или настървен пламък захапваше буквите.
Колко по-трайни от нас са, с нашата крехка топлина,
Която изстива ведно с паметта, разпилява се, гине.
Представям си земята, когато не ще ме има,
И нищо, никаква загуба, чудесата си продължават.
Женски рокли, мокър жасмин, песен в долината.
Но книгите ще си бъдат на лавиците, родени аристократки,
От хора, но също и от светлини, висоти.
Къде: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Нова конферентна зала, северно крило, II етаж, вход с покани
Организатори: Факултетът по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съвместно с Полския институт и„Литературен вестник“
Вера Деянова – преводачка, популяризаторка на полската литература и култура в България, радваща се на признанието на читателската публика. Превела е книги на Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Ева Липска, Ришард Криницки, Вислава Шимборска и много други. Вера Деянова е удостоена с редица авторитетни полски и български награди и отличия. Член е на Съюза на преводачите в България.
ЧЕСЛАВ МИЛОШ
НО КНИГИТЕ
Но книгите ще си бъдат на лавиците, истински същества,
Появили се в някакъв миг, пресни, още влажни,
Като лъскави кестени под дървото наесен,
И докосвани, галени, заживяват,
Напук на пламтящия хоризонт, хвърляните във въздуха замъци,
Нашествията на племена, планетите с техния кръговрат.
Тук сме – казваха, дори когато им изтръгваха страници
Или настървен пламък захапваше буквите.
Колко по-трайни от нас са, с нашата крехка топлина,
Която изстива ведно с паметта, разпилява се, гине.
Представям си земята, когато не ще ме има,
И нищо, никаква загуба, чудесата си продължават.
Женски рокли, мокър жасмин, песен в долината.
Но книгите ще си бъдат на лавиците, родени аристократки,
От хора, но също и от светлини, висоти.
Превод Вера Деянова