Представяме: "Бос по стърнището" на Зденек Сверак в превод на Йорданка Трифонова

Представяме романа 'Бос по стърнището' на Зденек Сверак в превод на нашата колега Йорданка Трифонова. Книгата е издадена от 'Наука и изкуство' и е част от проекта 'Новите лица на литературна Европа', съфинансиран от програма Творческа Европа на ЕС.
Зденек Сверак (1936, Прага, Чехия) е драматург, сценарист, актьор, писател, текстописец. Завършва Висше педагогическо училище и първоначално работи като учител, след което преминава на работа в Чехословашкото радио. Един от „бащите“ (заедно с Ладислав Смоляк) на Театъра на Яра Цимерман, в който главно действащо лице е фиктивният недооценен гигант на мисълта Яра Цимерман. В началото на 90-те години на миналия век Зденек Сверак започва да пише сценарии, които реализира синът му Ян Сверак. Плод на съвместната им  работа са  филмите Obecná školaKoljaTmavomodrý světVratné lahve, Po strništi bos. През 1996 г. 'Коля' получава Оскар за най-добър чуждестранен филм.
Зденек Сверак е носител на многобройни награди –  литературни: три път Магнезия Литера – награда на читателите (2004, 2012 и 2014 за предлагания мемоарен роман 'Бос по стърнището'), филмови – два пъти номинация за Оскар за най-добър чуждестранен филм и един път Оскар за 'Коля', Чешки лев, Златен глобус и др.; както и за обществен дейност.
'Бос по стърнището' (2013) е мемоарен роман, по който Ян Сверак, синът на Зденек Сверак, засне през 2017 г. едноименен филм. Възрастният писател се връща в детските си години и поглежда към света с очите на седемгодишното дете, което по стечение на обстоятелствата е по време на Втората световна война е изтръгнато от градската среда и пресадено в малко градче в Североизточна Чехия. В поредица от случки писателят успява да пресъздаде чрез пестеливо, но точно нарисувани образи превръщането на детето в момче, живота в провинциалното чешко градче по време на войната и военния период в живота на собственото си семейство. Чешката литературна критика възприема книгата като част от трилогията за живота на Свераковото семейство, включваща още Obecná škola и Vratné lahve. Разказът е пропит с нежност и интелигентен хумор, забавлява и трогва.
Предлагаме въведението към романа.
 

Пиша тези първи редове, за да разпиша перото си. Когато не съм писал дълго време, приличам на несмазана машина за изречения и се учудвам колко усилия трябва да положа, за да намеря подходящите думи, какво скърцане се чува, когато непохватно ги скрепвам една за друга и колко блудкаво ми изглежда написаното после, когато го чета.
Готвя се да опиша един период от моя живот, който изглежда като кратко интермецо, но е заровен много надълбоко в спомените ми. Период, през който аз, момче на седем години, внезапно бях изскубнат от града и пресаден в едно село, където прекарах две години. Пороят от нови впечатления, връхлетял ме тогава, бе толкова силен, че онези възприятия и до днес се спотайват в подмолите на паметта ми като дълговечни риби и може би е дошло време да бъдат извадени на повърхността. Отдавна се стягам за този риболов, макар и с неувереност, каквато всъщност изпитвам винаги, преди да хвана нещо, което ще заблести.
За да се настроя за писане, вчера, докато се разхождах из безлюдното есенно поле, клекнах на пътя сред нивите. Когато бях на седем години гледах света със същите очи, с които го гледам и днес, само че очите ми бяха по-ниско. В коленете ми нещо изпука и дърветата покрай пътя изведнъж пораснаха. Пътят се разшири, а онова, което бе на земята ‒ листата, клонките, чакълът, следите от гуми на трактор  ‒  дойде по-близо до мен и ми се прииска да го взема в ръка или поне да го докосна. Сигурно изглеждах смешно. Дядо, който e клекнал сред полето и моли да се върнат момчешките му години. Но наистина е така.