Поезия в метрото: Янис Рицос в превод на Здравка Михайлова

На 26 март стартира официално проектът 'Поезия в метрото', трета подред културна акция, която се провежда в София и в други европейски столици. Става дума за проекта 'ПОЕЗИЯ В МЕТРОТО'. Всеки, който пътува със  софийското метро от 26 март до 6 май, ще има възможност да прочете гръцкото, и не само, стихотворение, включено в него.


Културната акция е организирана от Генерална дирекция 'Преводи' на Европейската Комисия, координатор е Полският културен институт. Стихове от 12 европейски поети ще пътуват два месеца в софийското метро. Организаторите избраха стихотворението 'Отчаянието на Пенелопа' от Янис Рицос, включено в Антологията на балканската поезия 'ХЕМУС' (изд. 'Приятели на сп. Анди', Атина, български том, 2007, преводачески колектив) и в поетичната антология 'Писмената на зрящия' (изд. Стигмати, 2009, София, прев. Здр. Михайлова), отличена с Държавната награда на Гърция за превод (2010).


Повече за проекта 'Поезия в метрото' на линковете по-долу:


http://evropaworld.eu/stihotvorenieto-na-yanis-ritsos-ot-poeziya-v-metroto-2018/


http://sofia.czechcentres.cz/program/travel-events/poezie-v-metru-2018/


 

Ето и самото стихотворение на Рицос, което 'пътува' в метрото:


 

ЯНИС РИЦОС


ОТЧАЯНИЕТО НА ПЕНЕЛОПА



 

Не че не го разпозна в светлината на огнището; не заради


просяшките дрипи, в които беше преоблечен - не; съзря ясни знаци;


белега на коляното му, яките му плещи, хитроумния поглед. Ужасена,


облегна гръб на стената, търсеше някакво оправдание,


още една кратка отсрочка да не отговори,


да не се издаде. И тъй, тя бе пожертвала за него двайсет години,


за този подгизнал в кърви белобрад мъж? Хвърли се безмълвна на стола,


огледа бавно избитите женихи по пода, сякаш гледаше


мъртви собствените си желания. И „добре дошъл” му рече,


а гласът й стори й се чужд, далечен. Станът й в ъгъла


хвърляше решетъчни сенки върху тавана; а птиците, изтъкани


с ярка червена прежда върху зелен листак, изведнъж


помръкнаха в тази нощ на завръщане – пепеляви и черни,


летейки ниско в плоското небе на последното й търпеливо очакване.



 

Превод от гръцки: Здравка Михайлова