Във връзка с публикацията „Обвиненията в плагиатство към Мурдаров – тенденциозни и вредни? Негови колеги от Института за български език отвръщат на Съюза на преводачите“ от 28.12.2017 г. ) Управителният съвет на Съюза на преводачите в България държи да направи следните уточнения:
Писмото на специалисти от Института за български език към БАН, което се представя в материала, изненадващо не е нито адресирано, нито изпратено до СПБ (или поне не е получено от нас до този момент), така че го познаваме единствено по цитатите, публикувани от „Площад Славейков“, и можем да коментираме накратко само тях.
Намираме, че голяма част от цитираните твърдения са спорни и нямат връзка с експертния диалог, който се опитваме да водим в защита на авторските права на преводачите. Тук ще вземем отношение само по някои неточности в текста, който познаваме.
Д-р Гергана Фъркова-Ангелова, изготвила и двете експертни становища, свързани с преводи на проф. Владко Мурдаров (публикувани, съответно, на 20.06.2017 г. и на 10.12.2017 г.), не е член на СПБ, докато в писмото се твърди обратното. На мнение сме обаче, че в подобни случаи няма основания за „конфликт на интереси“ при евентуално членство на експерта в институцията, която възлага експертизата. Във връзка с това можем да добавим, че нерядко съдебните институции се обръщат точно към СПБ (и неговите членове) за експертизи на преводи.
Проф. Мурдаров не е член на СПБ, но изказаното предположение, че е налице „подчертано целенасочено отношение“ към преводаческата му дейност именно защото той не е член на СПБ, е напълно неоснователно и едва ли се нуждае от допълнителен коментар. Повтаряме отново, че наша основна цел, както коректно се посочва и в коментара към писмото в „Площад Славейков“, е да защитаваме „труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие“.
Авторите на писмото посочват като „основен аргумент за нашето [т.е. на авторите на писмото] несъгласие, съмнение и неприемане на мнението за заимстване на текстове“ „нарушаването на изискването за независимост на експерта“, както те определят факта, че и двете експертни становища по случаи със заимстване на преводи от страна на Вл. Мурдаров са възложени от Комисията по професионална етика на СПБ на един и същи експерт, д-р Фъркова-Ангелова: заставаме зад нашето решение и сме на мнение, че и тук не съществува субективност, а напротив – търсене на експертно, специализирано мнение, защото точно по-продължителното професионално занимание с дадена проблематика води до още по-задълбочена експертност. Не се поколебахме отново да се обърнем към д-р Фъркова-Ангелова също предвид високата оценка за професионализма на нейното първо становище, както показва и анкетата по темата, поместена в бр. 26/2017 на „Литературен вестник“, с. 3–4.
Накрая държим да подчертаем, че с оповестените становища и експертни оценки, отнасящи се до отделни конкретни преводи, не целим да подлагаме на съмнение качествата нито на останалите преводи на проф. Мурдаров, нито на неговите изследователски трудове. Напомняме, че през 2006 г. Владко Мурдаров е отличен от СПБ за превода си на „Драми“ на Е. Йелинек (изд. „Рива“, 2005). Но тези приноси сами по себе си не биха могли да изпълняват ролята на „контраекспертиза“ за текстовете, които се разглеждат в двете експертни оценки на д-р Фъркова-Ангелова. Колегите от БАН обаче биха могли да изготвят такава, за да продължи диалогът именно на експертно ниво.
Писмото на специалисти от Института за български език към БАН, което се представя в материала, изненадващо не е нито адресирано, нито изпратено до СПБ (или поне не е получено от нас до този момент), така че го познаваме единствено по цитатите, публикувани от „Площад Славейков“, и можем да коментираме накратко само тях.
Намираме, че голяма част от цитираните твърдения са спорни и нямат връзка с експертния диалог, който се опитваме да водим в защита на авторските права на преводачите. Тук ще вземем отношение само по някои неточности в текста, който познаваме.
Д-р Гергана Фъркова-Ангелова, изготвила и двете експертни становища, свързани с преводи на проф. Владко Мурдаров (публикувани, съответно, на 20.06.2017 г. и на 10.12.2017 г.), не е член на СПБ, докато в писмото се твърди обратното. На мнение сме обаче, че в подобни случаи няма основания за „конфликт на интереси“ при евентуално членство на експерта в институцията, която възлага експертизата. Във връзка с това можем да добавим, че нерядко съдебните институции се обръщат точно към СПБ (и неговите членове) за експертизи на преводи.
Проф. Мурдаров не е член на СПБ, но изказаното предположение, че е налице „подчертано целенасочено отношение“ към преводаческата му дейност именно защото той не е член на СПБ, е напълно неоснователно и едва ли се нуждае от допълнителен коментар. Повтаряме отново, че наша основна цел, както коректно се посочва и в коментара към писмото в „Площад Славейков“, е да защитаваме „труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие“.
Авторите на писмото посочват като „основен аргумент за нашето [т.е. на авторите на писмото] несъгласие, съмнение и неприемане на мнението за заимстване на текстове“ „нарушаването на изискването за независимост на експерта“, както те определят факта, че и двете експертни становища по случаи със заимстване на преводи от страна на Вл. Мурдаров са възложени от Комисията по професионална етика на СПБ на един и същи експерт, д-р Фъркова-Ангелова: заставаме зад нашето решение и сме на мнение, че и тук не съществува субективност, а напротив – търсене на експертно, специализирано мнение, защото точно по-продължителното професионално занимание с дадена проблематика води до още по-задълбочена експертност. Не се поколебахме отново да се обърнем към д-р Фъркова-Ангелова също предвид високата оценка за професионализма на нейното първо становище, както показва и анкетата по темата, поместена в бр. 26/2017 на „Литературен вестник“, с. 3–4.
Накрая държим да подчертаем, че с оповестените становища и експертни оценки, отнасящи се до отделни конкретни преводи, не целим да подлагаме на съмнение качествата нито на останалите преводи на проф. Мурдаров, нито на неговите изследователски трудове. Напомняме, че през 2006 г. Владко Мурдаров е отличен от СПБ за превода си на „Драми“ на Е. Йелинек (изд. „Рива“, 2005). Но тези приноси сами по себе си не биха могли да изпълняват ролята на „контраекспертиза“ за текстовете, които се разглеждат в двете експертни оценки на д-р Фъркова-Ангелова. Колегите от БАН обаче биха могли да изготвят такава, за да продължи диалогът именно на експертно ниво.
С пожелания за здрава, благодатна и успешна 2018 година,
УС на СПБ