Съюзът на преводачите в България (СПБ) е национална неправителствена професионално-творческа организация.

От октомври 2016 г. председател на СПБ е доц. д-р Иво Панов.

СПБ е учреден на 5 юни 1974 г.

СПБ е регистриран през 2001 г. като сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза и е вписан в Централния регистър на Министерството на правосъдието.

СПБ обединява преводачи професионалисти от всички видове превод и теоретици на превода.

СПБ е структуриран в 4 секции, според жанровете превод.

СПБ илюстрира професионализма на своите членове и чрез дейността на „Бюро преводи”.

СПБ представя чуждестранната литература в нейните разнообрази модерни и класически проявления, както и изкуството и историята на превода в своето уникално за България списание с издателство „Панорама”.

СПБ е член на Международната федерация на преводачите – ФИТ (Fédération Internationale des Traducteurs).

СПБ е член на Европейския съвет на асоциациите на литературните преводачи - ЕСАЛП (CEATL - Conseil Européen des Associations de Traducteurs Littéraires).

 


 

03.07.2017 - СТАНОВИЩЕ НА СПБ

 

За един нов случай на плагиатство

Тигре, тигре,
кой коварно  зачерта
твойта дива красота!

 

Съюзът на преводачите в България (СПБ) отново е свидетел как се заимстват преводи от големи български преводачи, без имената на тези преводачи да станат достояние на широката публика. Това явление, което литературните специалисти и читателите обичайно наричат литературна кражба или плагиатство, не отминава и високите сфери на поетическия превод.

Малко след като се запозна с  прякото заимстване от проф. Владко Мурдаров на преводи на проф. Ана Димова из белетристичното творчество на големия австрийски писател Йозеф Рот, преводаческата колегия се сблъсква с нов случай на плагиатство.

Самият факт, че за реклама на кола като новия скъп и красив бранд на „Инфинити“ се използват стихове от световноизвестния британски поет Уилям Блейк, не буди възражение. В българския вариант на рекламата (https://www.youtube.com/watch?v=4kXKjTNyaG4) обаче изобщо не се разбира чий е преводът на използваните в него стихове.

У нас литературният превод е поставен под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Литературният преводач е носител на редица имуществени и неимуществени права, сред които е упоменаването на името му, взимането на съгласие за използването на труда му със съответстващото възнаграждение, запазването на целостта на труда му и др. Нито едно от тези права не е зачетено при използването на български превод за находчивата реклама. Мощната романтическа фантазия и вихреното философско послание от стихотворението „Тигър“ на британския поет и художник Уилям Блейк на български е предадено чрез недопустимо смесване на  части от преводите на трима български преводачи, които са сред най-добрите интерпретатори не само на Блейк, но и на други представители на англоезичната литература: Кръстан Дянков, Спас Николов и поетесата и преводачка Теменуга Маринова. Големите Кръстан Дянков и Спас Николов не са вече между живите, но именно на Теменуга Маринова дължим насочването на вниманието към този сложен случай на литературно плагиатство. Дължим го и на точната и интелигентна реакция на журналиста Николаос Цитиридис в авторитетния сайт за политика, наука и култура OFFNews (https://offnews.bg/razsledvane/skandal-s-reklamata-na-infiniti-dzhon-snou-govori-na-balgarski-v-krad-658301.html).

Случаят с тройното плагиатство е описан коректно и в детайли от Николаос Цитиридис. В заключение г-н Цитиридис пише: „Рекламата е много хубава. В нея вероятно стотици хиляди за пръв път са чули стихотворение на Уилям Блейк и вероятно това ще остане единственият им досег с прекрасната му поезия. Но тя е достигнала до нас благодарение на Кръстан Дянков, Спас Николов и Теменуга Маринова и техният труд заслужава уважение“.

Прилагаме трите забележителни оригинални превода на стихотворението.

 УС на СПБ