Книги, сборници и брошури, издание на СПБ
(от издателствата „Народна култура”, „Наука и изкуство” и на СПБ с печатната база на Творческия фонд)

Изкуството на превода.Сборник”, т. 1. София, ДИ „Народна култура”, 1976, 227. Редколегия: Любомир Огнянов-Ризор, Николай Антонов, Здравко Петров, Григор Ленков, Любен Любенов, Пенчо Симов

Изкуството на превода.Сборник”, т. 2. София, ДИ „Народна култура”, 1977, 285. Редколегия: Владимир Филипов, Иванка Васева, Кръстан Дянков, Борис Дамянов, Кузман Савов, Пенчо Симов, Веселин Измирлиев

Изкуството на превода.Сборник”, т. 3. София, ДИ „Народна култура”, 1978, 211. Редколегия:Филип Гинев, Кузман Савов, Борис Дамянов, Веселин Измирлиев, Иванка Васева, Пенчо Симов

Изкуството на превода.Сборник”, т. 4. София, ДИ „Народна култура”, 1980, 319. Редколегия:Филип Гинев, Борис Дамянов, Веселин Измирлиев, Иванка Васева, Кузман Савов, Пенчо Симов

„Преводът и българската култура (Към историята на превода в България). Сборник”. София, ДИ „Народна култура”, 1981, 463. Редколегия: Леда Милева, Борис Дамянов, Вера Ганчева, Веселин Измирлиев, Лъчезар Станчев, Малина Иванова, Нино Николов, Пенчо Симов, Петър Динеков, Симеон Владимиров, Стоян Стоименов, Тончо Жечев, Христо Радевски, Филип Гинев.

Съвременни проблеми по теорията на превода [Материали от националната конференция, София, 24-25 април 1979 г.]. София, СПБ, 1982, 247. Редколегия: Бистра Алексиева, Иванка Васева, Сергей Влахов, Андрей Данчев, Малина Иванова, Кузман Савов.

Езикови проблеми на превода (Славянски езици)”. Поредица „Изкуството на превода”. София, ДИ „Наука и изкуство”, 1985, 182. Съставители Малина Иванова, Методи Лилов. Редколегия: Анна Лилова, Цветан Петков, Любен Любенов, Андрей Данчев, Малина Иванова, Стоянка Сербезова.

Програма за развитието на критиката на преводната литература и на преводаческото изкуство. [секция ТИК] София, 1985, 16.

Езикови проблеми на превода (Английски & български)”. Поредица „Изкуството на превода”. София, ДИ „Наука и изкуство”, 1986, 200. Съставител Андрей Данчев. Редколегия: Анна Лилова, Цветан Петков, Любен Любенов, Андрей Данчев, Малина Иванова, Стоянка Сербезова.

Лексикографски проблеми на превода [Материали от творческа среща на преводачи и лексикографи, София, 03.06.1986]. София, СПБ, 1986, 199. Редактор: Сергей Влахов

За усъвършенстване на превода в науката и техниката. [секция НТЛ, материали от квалификационните курсове на СПБ през 1985 г. за превод на терминология] София, 1986, 82.

Езикови проблеми на превода (Руски език)”. Поредица „Изкуството на превода”. София, ДИ „Наука и изкуство”, 1987, 219. Съставител Иванка Васева. Редколегия: Анна Лилова, Цветан Петков, Любен Любенов, Андрей Данчев, Малина Иванова, Стоянка Сербезова.

Ролята на превода за взаимно опознаване и сътрудничество между Балканските народи. Балканска среща на преводачите. София, СПБ, 1987, 161.

Преводът и родният език. [Материали от теоретичната конференция с международно участие, София, 13-14 май 1986 г.]. София, СПБ, 1987, 277. Редактор: Сергей Влахов.

Превод и време”. Поредица „Изкуството на превода”. София, ДИ „Наука и изкуство”, 1988, 182. Автор Илиана Владова. Редколегия: Анна Лилова, Цветан Петков, Любен Любенов, Андрей Данчев, Малина Иванова, Стоянка Сербезова.

Култура на превода. [Беседи и лекции , изнесени на квалификационни курсове на СПБ през 1987 г. и публикации от сборници по превод в чужбина и в сп. „Бабел”]. София, СПБ, 1988, 176. Съставител: Владимир Ганев.

Ателие „Млади преводачи на поезия” [Материали от ателието във Варна, 23-26 февруари 1988 г.]. София, СПБ, 1988, 49. Редактор: Любомир Илиев.

 „Стилистика на превода”. Поредица „Изкуството на превода”. София, ДИ „Наука и изкуство”, 1989, 327. Автор Иванка Васева. Редколегия: Анна Лилова, Цветан Петков, Любен Любенов, Андрей Данчев, Малина Иванова, Миряна Маркова.

Непреводимото в превода”. Поредица „Изкуството на превода”. София, ДИ „Наука и изкуство”, 1990, 356. Автори: Сергей Влахов и Сидер Флорин. Редколегия: Анна Лилова, Цветан Петков, Любен Любенов, Андрей Данчев, Малина Иванова, Миряна Маркова.

Лексикография-89. Научно-практически лексикографски семинар. [София, 24-26 октомври 1989 година]. София, СПБ, 1990, 155. Редактор: Сергей Влахов

Преводна рецепция на европейските литератури в България в 8 тома. Съвместен проект на СПБ и Института за литература при БАН. Издание на Института за литература при БАН.

  • Том 1. Английска литература. Съставители: Александър Шурбанов, Владимир Трендафилов. София, 2000, 436 с.
  • Том. 2. Руска литература. Съставители: Илиана Владова, Евдокия Метева, Любен Любенов. София, 2001, 445 с.
  • Том. 3. Класическа литература. Съставител: Анна Николова. София, 2002, 197 с.
  • Том. 4. Славянски литератури. Съставители: Иван Павлов, Боян Биолчев, Величко Тодоров, Лидия Терзийска, Христина Балабанова. София, 2002, 475 с.
  • Том. 5. Скандинавски и прибалтийски литератури. Съставители: Вера Ганчева, Георги Вълчев, Иван Троянски. София, 2003, 271 с.
  • Том. 6. Балкански литератури. Съставители: Първа част: Боян Ничев, Ганчо Савов, Катя Йорданова. Втора част: Марин Жечев, Румяна Л. Станчева. София, 2004, 711 с.

 

30.12.2017: ПРАВО НА ОТГОВОР

    Във връзка с публикацията „Обвиненията в плагиатство към Мурдаров – тенденциозни и вредни? Негови колеги от Института за български език отвръщат на Съюза на преводачите“ от 28.12.2017 г. (http://www.ploshtadslaveikov.com/obvineniyata-v-plagiatstvo-kam-murdarov-tendentsiozni-i-vredni/) Управителният съвет на Съюза на преводачите в България държи да направи следните уточнения:

    Писмото на специалисти от Института за български език към БАН, което се представя в материала, изненадващо не е нито адресирано, нито изпратено до СПБ (или поне не е получено от нас до този момент), така че го познаваме единствено по цитатите, публикувани от „Площад Славейков“, и можем да коментираме накратко само тях.

    Намираме, че голяма част от цитираните твърдения са спорни и нямат връзка с експертния диалог, който се опитваме да водим в защита на авторските права на преводачите. Тук ще вземем отношение само по някои неточности в текста, който познаваме.

    Д-р Гергана Фъркова-Ангелова, изготвила и двете експертни становища, свързани с преводи на проф. Владко Мурдаров (публикувани, съответно, на 20.06.2017 г. и на 10.12.2017 г.), не е член на СПБ, докато в писмото се твърди обратното. На мнение сме обаче, че в подобни случаи няма основания за „конфликт на интереси“ при евентуално членство на експерта в институцията, която възлага експертизата. Във връзка с това можем да добавим, че нерядко съдебните институции се обръщат точно към СПБ (и неговите членове) за експертизи на преводи.

    Проф. Мурдаров не е член на СПБ, но изказаното предположение, че е налице „подчертано целенасочено отношение“  към преводаческата му дейност именно защото той не е член на СПБ, е напълно неоснователно и едва ли се нуждае от допълнителен коментар. Повтаряме отново, че наша основна цел, както коректно се посочва и в коментара към писмото в „Площад Славейков“, е да защитаваме „труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие“.

    Авторите на писмото посочват като „основен аргумент за нашето [т.е. на авторите на писмото] несъгласие, съмнение и неприемане на мнението за заимстване на текстове“ „нарушаването на изискването за независимост на експерта“, както те определят факта, че и двете експертни становища по случаи със заимстване на преводи от страна на Вл. Мурдаров са възложени от Комисията по професионална етика на СПБ на един и същи експерт, д-р Фъркова-Ангелова: заставаме зад нашето решение и сме на мнение, че и тук не съществува субективност, а напротив – търсене на експертно, специализирано мнение, защото точно по-продължителното професионално занимание с дадена проблематика води до още по-задълбочена експертност. Не се поколебахме отново да се обърнем към д-р Фъркова-Ангелова също предвид високата оценка за професионализма на нейното първо становище, както показва и анкетата по темата, поместена в бр. 26/2017 на „Литературен вестник“, с. 3–4 (http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1554.pdf).  

    Накрая държим да подчертаем, че с оповестените становища и експертни оценки, отнасящи се до отделни конкретни преводи, не целим да подлагаме на съмнение качествата нито на останалите преводи на проф. Мурдаров, нито на неговите изследователски трудове. Напомняме, че през 2006 г. Владко Мурдаров е отличен от СПБ за превода си на „Драми“ на Е. Йелинек (изд. „Рива“, 2005). Но тези приноси сами по себе си не биха могли да изпълняват ролята на „контраекспертиза“ за текстовете, които се разглеждат в двете експертни оценки на д-р Фъркова-Ангелова. Колегите от БАН обаче биха могли да изготвят такава, за да продължи диалогът именно на експертно ниво.

 

С пожелания за здрава, благодатна и успешна 2018 година,

УС на СПБ

30.12.2017 г.