24.09.1974 – учредително събрание на НТЛ; Ръководство: председател Борис Дамянов; секретар Владимир Ганев; членове - Ангел Въргулев, Никола Николов, Стефана Стефанова

26.09.1974 - – учредително събрание на ТИК; Ръководство: председател Любомир Огнянов-Ризор; секретар Сидер Флорин; членове - Иванка Васева, Илиана Владова, Сергей Влахов

27.09.1974 – учредително събрание на СК; Ръководство: председател Вилхелм Филипов; секретар Надежда Лекарска; членове - Стефан Бояджиев, Мая Иванова, Тодор Дънков

30.09.1974 – учредително събрание на ОПЛ; Ръководство: председател Веселин Измирлиев; секретар Елеонора Тодорова; членове - Вили Брюкнер, Надя Узунова, Цветан Драгнев.

07.10.1974 – учредително събрание на ХЛ; Ръководство: председател Кръстан Дянков; секретар Григор Ленков; членове - Валери Петров, Григор Павлов, Елена Николова-Руж, Ерма Гечева, Тодор Нейков.

12.10.2017: Среща с преводачи от Eвропейския парламент

На 12 октомври 2017 г. колегите Жоро Маринов, Добромир Григоров, Сабина Павлова, Светла Мутафова, Невена Панова и Олга Стоянова взеха участие като представители на СПБ в среща с делегация писмени преводачи от различни езикови отдели на Генералната дирекция за писмени преводи в Европейския парламент, превеждащи от български език, които гостуваха в София, за да се запознаят с българските държавни институции, но и за да усетят духа на нашата столица в навечерието на българското председателство на ЕС. Срещата се проведе в Информационното бюро на Европейския парламент в България на ул. „Раковски“ и протече в колегиална и приятелска атмосфера. Координатор и домакин на инициативата беше г-жа Таня Чунтова от Отдел „Връзки с обществеността“ към Информационното бюро на ЕП в София, а в нея активно се включи и г-жа Десислава Кръстева, представител на ГД „Писмени преводи“ на ЕК. Предварително оповестената тема на разговора беше „Предизвикателства при превода на неологизми в контекста на европейската интеграция и глобализацията“. Тръгвайки от нея, участниците в събитието обсъдиха разнообразни въпроси, свързани както с процеса на работа на писмените преводачи в Европейските институции, така и – покрай неологизмите точно – с различни проблеми и специфики на съвременния български език от различни сфери (които до голяма степен се оказаха общи и за други европейски езици), а още и с конкретни електронни и традиционни справочни издания и програми в услуга на преводачите. Вярваме, че тази среща беше не само приятна и ползотворна обмяна на личен опит, но ще има и продължение в следващи дискусии около превода за Европейските институции и за Европа в по-широк смисъл.