1947 г. - Комисия по художествен превод към Съюза на българските писатели (СБП)

(председател Христо Радевски)

1949 г. - Кабинет на преводача - приемник на Комисията

(ръководител Любомир Огнянов-Ризор)

1963 г. - Обединение на преводачите на художествена литература към СБП -

приемник на Комисията

(председател Любомир Огнянов-Ризор и подпредсед. Елена Николова-Руж).

Обединението създава свой Устав.

Обхваща най-активните и изтъкнати преводачи на художествена литература.

Поощрява развитието на критиката и теорията на превода.

Инициира издаване на теоретичен сборник „Изкуството на превода”.

Законова пречка за дейността на Обединението е: не е самостоятелно юридическо лице.

1966 г. - Преводачите на научно-техническа литература се организират в група.

Обединението на преводачите на художествена литература предлага

съвместни усилия за създаване на общ съюз на преводачите от всички видове превод. Формира се Инициативен комитет в състав – Борис Дамянов, Тодор Нейков, Сидер Флорин и др. за основаване на самостоятелен Съюз на преводачите в България.

Институциите за култура от това време: Комитетът за изкуство и култура, Комитетът за печата, както и БАН и СПБ одобряват и подпомагат инициативата.

1967-1974 г. – Години, изпълнени с действия за законово утвърждаване на една от малкото по онова време в света самостоятелни преводачески организации, обединяващи всички жанрове превод.

12.10.2017: Среща с преводачи от Eвропейския парламент

На 12 октомври 2017 г. колегите Жоро Маринов, Добромир Григоров, Сабина Павлова, Светла Мутафова, Невена Панова и Олга Стоянова взеха участие като представители на СПБ в среща с делегация писмени преводачи от различни езикови отдели на Генералната дирекция за писмени преводи в Европейския парламент, превеждащи от български език, които гостуваха в София, за да се запознаят с българските държавни институции, но и за да усетят духа на нашата столица в навечерието на българското председателство на ЕС. Срещата се проведе в Информационното бюро на Европейския парламент в България на ул. „Раковски“ и протече в колегиална и приятелска атмосфера. Координатор и домакин на инициативата беше г-жа Таня Чунтова от Отдел „Връзки с обществеността“ към Информационното бюро на ЕП в София, а в нея активно се включи и г-жа Десислава Кръстева, представител на ГД „Писмени преводи“ на ЕК. Предварително оповестената тема на разговора беше „Предизвикателства при превода на неологизми в контекста на европейската интеграция и глобализацията“. Тръгвайки от нея, участниците в събитието обсъдиха разнообразни въпроси, свързани както с процеса на работа на писмените преводачи в Европейските институции, така и – покрай неологизмите точно – с различни проблеми и специфики на съвременния български език от различни сфери (които до голяма степен се оказаха общи и за други европейски езици), а още и с конкретни електронни и традиционни справочни издания и програми в услуга на преводачите. Вярваме, че тази среща беше не само приятна и ползотворна обмяна на личен опит, но ще има и продължение в следващи дискусии около превода за Европейските институции и за Европа в по-широк смисъл.