За един нов случай на плагиатство

Тигре, тигре,
кой коварно  зачерта
твойта дива красота!

 

Съюзът на преводачите в България (СПБ) отново е свидетел как се заимстват преводи от големи български преводачи, без имената на тези преводачи да станат достояние на широката публика. Това явление, което литературните специалисти и читателите обичайно наричат литературна кражба или плагиатство, не отминава и високите сфери на поетическия превод.

Малко след като се запозна с  прякото заимстване от проф. Владко Мурдаров на преводи на проф. Ана Димова из белетристичното творчество на големия австрийски писател Йозеф Рот, преводаческата колегия се сблъсква с нов случай на плагиатство.

Самият факт, че за реклама на кола като новия скъп и красив бранд на „Инфинити“ се използват стихове от световноизвестния британски поет Уилям Блейк, не буди възражение. В българския вариант на рекламата (https://www.youtube.com/watch?v=4kXKjTNyaG4) обаче изобщо не се разбира чий е преводът на използваните в него стихове.

У нас литературният превод е поставен под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Литературният преводач е носител на редица имуществени и неимуществени права, сред които е упоменаването на името му, взимането на съгласие за използването на труда му със съответстващото възнаграждение, запазването на целостта на труда му и др. Нито едно от тези права не е зачетено при използването на български превод за находчивата реклама. Мощната романтическа фантазия и вихреното философско послание от стихотворението „Тигър“ на британския поет и художник Уилям Блейк на български е предадено чрез недопустимо смесване на  части от преводите на трима български преводачи, които са сред най-добрите интерпретатори не само на Блейк, но и на други представители на англоезичната литература: Кръстан Дянков, Спас Николов и поетесата и преводачка Теменуга Маринова. Големите Кръстан Дянков и Спас Николов не са вече между живите, но именно на Теменуга Маринова дължим насочването на вниманието към този сложен случай на литературно плагиатство. Дължим го и на точната и интелигентна реакция на журналиста Николаос Цитиридис в авторитетния сайт за политика, наука и култура OFFNews (https://offnews.bg/razsledvane/skandal-s-reklamata-na-infiniti-dzhon-snou-govori-na-balgarski-v-krad-658301.html).

Случаят с тройното плагиатство е описан коректно и в детайли от Николаос Цитиридис. В заключение г-н Цитиридис пише: „Рекламата е много хубава. В нея вероятно стотици хиляди за пръв път са чули стихотворение на Уилям Блейк и вероятно това ще остане единственият им досег с прекрасната му поезия. Но тя е достигнала до нас благодарение на Кръстан Дянков, Спас Николов и Теменуга Маринова и техният труд заслужава уважение“.

Прилагаме трите забележителни оригинални превода на стихотворението.

 УС на СПБ

30.12.2017: ПРАВО НА ОТГОВОР

    Във връзка с публикацията „Обвиненията в плагиатство към Мурдаров – тенденциозни и вредни? Негови колеги от Института за български език отвръщат на Съюза на преводачите“ от 28.12.2017 г. (http://www.ploshtadslaveikov.com/obvineniyata-v-plagiatstvo-kam-murdarov-tendentsiozni-i-vredni/) Управителният съвет на Съюза на преводачите в България държи да направи следните уточнения:

    Писмото на специалисти от Института за български език към БАН, което се представя в материала, изненадващо не е нито адресирано, нито изпратено до СПБ (или поне не е получено от нас до този момент), така че го познаваме единствено по цитатите, публикувани от „Площад Славейков“, и можем да коментираме накратко само тях.

    Намираме, че голяма част от цитираните твърдения са спорни и нямат връзка с експертния диалог, който се опитваме да водим в защита на авторските права на преводачите. Тук ще вземем отношение само по някои неточности в текста, който познаваме.

    Д-р Гергана Фъркова-Ангелова, изготвила и двете експертни становища, свързани с преводи на проф. Владко Мурдаров (публикувани, съответно, на 20.06.2017 г. и на 10.12.2017 г.), не е член на СПБ, докато в писмото се твърди обратното. На мнение сме обаче, че в подобни случаи няма основания за „конфликт на интереси“ при евентуално членство на експерта в институцията, която възлага експертизата. Във връзка с това можем да добавим, че нерядко съдебните институции се обръщат точно към СПБ (и неговите членове) за експертизи на преводи.

    Проф. Мурдаров не е член на СПБ, но изказаното предположение, че е налице „подчертано целенасочено отношение“  към преводаческата му дейност именно защото той не е член на СПБ, е напълно неоснователно и едва ли се нуждае от допълнителен коментар. Повтаряме отново, че наша основна цел, както коректно се посочва и в коментара към писмото в „Площад Славейков“, е да защитаваме „труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие“.

    Авторите на писмото посочват като „основен аргумент за нашето [т.е. на авторите на писмото] несъгласие, съмнение и неприемане на мнението за заимстване на текстове“ „нарушаването на изискването за независимост на експерта“, както те определят факта, че и двете експертни становища по случаи със заимстване на преводи от страна на Вл. Мурдаров са възложени от Комисията по професионална етика на СПБ на един и същи експерт, д-р Фъркова-Ангелова: заставаме зад нашето решение и сме на мнение, че и тук не съществува субективност, а напротив – търсене на експертно, специализирано мнение, защото точно по-продължителното професионално занимание с дадена проблематика води до още по-задълбочена експертност. Не се поколебахме отново да се обърнем към д-р Фъркова-Ангелова също предвид високата оценка за професионализма на нейното първо становище, както показва и анкетата по темата, поместена в бр. 26/2017 на „Литературен вестник“, с. 3–4 (http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1554.pdf).  

    Накрая държим да подчертаем, че с оповестените становища и експертни оценки, отнасящи се до отделни конкретни преводи, не целим да подлагаме на съмнение качествата нито на останалите преводи на проф. Мурдаров, нито на неговите изследователски трудове. Напомняме, че през 2006 г. Владко Мурдаров е отличен от СПБ за превода си на „Драми“ на Е. Йелинек (изд. „Рива“, 2005). Но тези приноси сами по себе си не биха могли да изпълняват ролята на „контраекспертиза“ за текстовете, които се разглеждат в двете експертни оценки на д-р Фъркова-Ангелова. Колегите от БАН обаче биха могли да изготвят такава, за да продължи диалогът именно на експертно ниво.

 

С пожелания за здрава, благодатна и успешна 2018 година,

УС на СПБ

30.12.2017 г.