Новини

Поклон пред паметта и делото на Йорданка Чакалова – член-основател на СПБ, активна устна и писмена преводачка от и на немски език, активна членка на нашия съюз, талантлива мемоаристка, грижлива възпитателка на млади преводачи.

С Дани Чакалова се срещаме в къщата ѝ в Драгалевци, в която живее от 60 години. Всичко е нацъфтяло, в градината е пълно с нарциси, зюмбюли, лалета, иглики. И тази ми среща става благодарение на моите приятели Елена Метева и Илия Русев, които живеят близо до Оми. Така са почнали да казват на Дани Чакалова всички след няколкото конференции проведени под патронажа на фондация „Конрад Аденаеур“. И децата и внуците ѝ казват така. Отиваме при нея на Цветница, на 12 април преди обяд. Въпреки възрастта си – 86 години, тя е изключително жизнена – пише активно в печата, наскоро излезе последната ѝ книга „Просрочен дълг“ , посветена на баща ѝ инж. Димитър Ножаров, работи в новоучредената Асоциация на гражданските настоятелства. Тя изглежда доста властна, самоуверена, нетърпяща възражения жена, вярваща в правотата си и защищаваща своите убеждения на демократ.

Професионалната ѝ биография е впечатляваща. От 1954 г. тя прави преводи на научни и технически доклади за изданието на БАН „Доклади на БАН“. От същата година участва и като синхронен преводач на стотици международни конференции и конгреси. Превеждала е публикации – на и от немски език на Драговитийския епископ Йоан, професор Шиваров, проф. Царевски и проф. Събев. От 1963 г. е преподавател по немски език в МЕИ, където превежда публикации на български учени за немски списания, а така също науна информация на немски автори за нуждите на различните катедри на института. Превеждала е доклади и студии на проф. Бистра Цветкова, историк. Дани Чакалова е превела книгите: „Пътят на робството“ и „Интелектуалците и социализма“ от Фридрих Хайек („МаК“, 2004), „Престъпления против човечеството. Борбата за световна справедливост“ от Джефри Робъртсън („Сиела“, 2005), „Македонският въпрос и неговото правилно разрешаване“ (превод на публикация от 1904 г. във Филаделфия, САЩ) от Станислав Шумков и Георги Чакалов (“Орбел“, 2005), „Село на Балканите“ (социологическо проучване на село Драгалевци, публикувано в Бостън, 1949 г.; „Южен кръст“ ЕООД, 2006). Освен това е редактирала книгата на д-р Георги Чакалов и Гочо Чакалов „Такива бяхме“, издадена от Ротари клуб, Каварна, 2007 г. Публикувала е учебници и помагала по немски език за студенти от ВМЕИ, НИИ по сугестология – в съавторство и самостоятелно, била е преподавател по немски език към катедра „Чужди езици“ във ВМЕИ, хоноруван преподавател към НТС и „безплатен преподавател по немски и английски език на различни, мотивирани желаещи“.

Освен споменатата по-горе последна засега нейна книга „Просрочен дълг. Изповед на една дъщеря“, излязла в съавторство с инж. Цвятко Кадийски в изд. „Орбел“ през 2009 г., тя е автор и на една изключително ценна и интересна според мен книга – „Шопски летопис. Разкази и одумки“, („ЕМАС“). Книгата претърпя вече няколко преиздания – 2000,2001, 2002, 2008 г. и е съхранила автентичната шопска мъдрост на драгалевчани.

Още преди началото на разговора ни Дани Чакалова ме предупреждава:

– Дали ще ни стигне времето? Аз съм много сладкодумна... Ще започна с това, че сега, когато децата и внуците ми си поеха пътя, за мен остана да поддържам паметта на един род, работил за изграждането на съвременна България. Окуражена съм и от факта, че читавите хора са много повече отколкото личи на пръв поглед. Дълго време се чудех защо. И стигнах до извода, че те са хора с достойнство, държат се настрана и в никакъв случай не се блъскат с лакти между другите. И заради това, когато „гамените и кресльовците“ се проявяват, хората си мислят, че целия свят е пълен с „юродиви шашкъни“, както казва даскал Нено от „Веселите злополучия“. Обаче не е така. Лошото е, че няма връзка между читавите хора. Ако имаше такава връзка те щяха да станат обществен фактор.

Какво се разруши според Вас в ценностната система на българина след „великата победа“ на 9 септември 1944 г.?

Тогава, както пиша в книгите и статиите си, рухна цялата ценностна система. И се обърна всичко. Навсякъде в соцлагера се случи същото. Първата световна война не доведе до разрушаване на гражданското общество и затова между 1918 и 1936 г. бе постигнат и невероятен икономически скок в България. Всичко градено в областта на морала в онези години, след 9. ІХ. 1944 бе обявено за „буржоазен предразсъдък“. Сривът беше огромен, не можеш нищо да направиш. Единственото, което успяхме да направим е да се запазим да не станем „хуманоиди“.

Какво стана с човека?

Когато ти заплашиш човека, ти можеш за направиш от него онова, което искаш. Спинът на нашето време е страха. От него няма измъкване. Виждах как наши приятели и съмишленици просто бяха смазани от този страх.

Можеше ли човек да издържи?

Може, ето ние издържахме. И не само ние. Въпросът е, че беше много трудно. Моят съпруг Гочо Чакалов, когато го питаха как е издържал, той отговаряше: „Можах, защото имах зад гърба си една жена, която не ми мрънкаше и не ми е поискала никога да излезе в чужбина, децата ми не са поискали да излязат в чужбина. А много мои колеги го направиха заради жените и децата са.“

Ако има нещо, в което „болшевиките“ да са идеално подготвени – това е в комплотите, интригите, манипулациите. Чели ли сте една книга „Лингва терци импери“ – „Езикът на третия райх“ от Виктор Клемперер? (от същия автор излязоха два тома спомени „Ще свидетелствам до края“, 1998-2000г., ИК „Прозорец“, б.а). Когато я прочетох 1945 г. на немски език ми се отвориха очите. Той пише за това колко са паралелни начините на манипулиране на човешкия мозък. Не вярвам да я преведат у нас, тъй като, който я прочете, ще разбере как и днес по същия начин хората се манипулират. Видяхте как изведнъж бившите комунисти, днес социалисти, станаха „патриотични индустриалци“, как се оказаха в първите редици на вярващите в църквите – със свещи в ръце – на всеки по-голям празник. След като преди това говореха, че „религията е опиум за народите“.И всичко това те успяват да представят по свой начин и да убедят лековерните – видите ли, ние се променяме. И този, който не иска да мисли – приема нещата на доверие.

А защо хората отказват да мислят?

– Ами защото всичко е направено така – спомнете си какво казва шопа „я най-мразим да мислим“.

Най-лесно е да не мислиш, защото в момента, в който започнеш да мислиш, си задаваш въпроси – за едно, за второ, за трето. И беше много показателно, когато 1963 г. отидох в МЕИ и започнах да преподавам немски език, разбрах, че студентите ми са вече второ поколение след 9. ІХ. 1944 г. и за много неща нищо не знаят. Затова реших, че е добре, използвайки лекциите си по немски, да им говоря за странознание и за това какво става в другите страни – култура, ценности и т.н. Но никой не ме издаде, че се отклонявам от учебната програма.

Нека поговорим за биографията Ви. След като завършвате католическото училище „Санкта Мария“, какво се случва с Вас?

Сгодих се и се омъжих за Гочо Чакалов, който беше военен. Тъй като ни бяха обявили за „фашаги“, не можех да следвам. Използвах свободното си време да науча английски, защото исках да имам възможност да помагам на съпруга си в неговите занимания. Научих го, родих две деца и чак когато синът ми тръгна на училище, подадох молба да ми издадат характеристика да отида на работа. Дотогава работех вкъщи. Работех с един „фашистки“ (немски) език  и с един империалистически – френския. В колежа освен немски, учехме френски и руски. Освен това съм завършила класически профил с гръцки и латински. След това научих английски – съвсем сама. Това стана просто и неусетно. Мъжът ми се разкъсваше да работи, правеше непрекъснато преводи. 1947 г. аз започнах да преписвам неговия Английско-български речник, който излезе 1948 г. Работих десет месеца, по около десет часа на ден. Отворих една английска книга и констатирах, че разбирам какво пише в нея. Бе ми лесно, защото знаех френски. Граматиката е с немска структура. Като преписвате, вие имате и фонетичната транскрипция – значи знаете и как се произнася. Имате и всички комбинации – фразеологията.

Много ме порази онзи епизод в последната Ви книга „Просрочен дълг“, в който описвате как сте плакали в католическия колеж „Санкта Мария“ в началото, тъй като не сте разбирали какво си говорят пансионерките. Било е забранено да се говори на друг език освен немски. Но постепенно, с упоритост и воля, вслушвайки се в казаното от другите и запаметявайки го, в един момент сте проговорили немски.

Когато започнах да преподавам, мнозина се учудваха, че трудно проговарят на чуждия език, въпреки старателното учене. Приказването „проговарянето“ на чужд език е най-висшата форма на усвояване на езика. Защо децата проговарят толкова лесно. Защото тяхното равнище е много малко – и те лесно стигат до равнището, на което си декодират чуждия език. Колкото е по-умен един човек, толкова по-трудно ще проговори чужд език. Защото трябва да достигнете до такава възможност да използвате езика и в другата посока. Колкото сте по-интелигентен, толкова на по-високо равнище си изказвате мисълта. И заради това трябва да овладеете повече, за да може да кажете това, което искате. Иначе се спъвате. Опитайте се да кажете нещо с хиляда думи на български и ще видите как ще се оплетете като пате в кълчища.

И преписвайки речника Вие научихте английски.

Казах на мъжа си: „Дай да опитам да превеждам нещо, да ти помогна“. Той ми даде една глава от книгата, която превеждаше. Преведох я и той одобри работата ми. Всичките книги, които той превеждаше бяха обществено-политически. Мъжът ми бе съученик на Петко Бочаров – само десет дни им е разликата. И мъжът ми работеше за БТА. Аз също работих известно време в БТА – по времето на Елена Гаврилова. Тя беше човек, който държеше на това хората да се използват максимално според техните способности. И затова беше назначила мъжа ми. Гочо каза на Петко Бочаров да си подаде документите. По същия начин той помогна на Борис Паланков, завършил Робърт колеж и бил 4 години на лагер. Като излезе от лагера, Борис се записал дърводелец в пчеларска кооперация. Мъжът ми го срещнал и го попитал защо не си използва познанията по езиците. И Борис Паланков отиде в преводаческото бюро на Всестранни услуги.

На Петко Бочаров му идваше отвътре да работи в БТА – той обичаше повече да пише, да прави коментари, отколкото да превежда. Призванието му е да е журналист. Нямате представа каква поддръжка съществуваше помежду ни в БТА. Защото знаехме, че само така можехме да оцелеем. Никога не съм говорила нещо, в което не вярвам, но ако трябва – мълча. Бях в БТА за кратко – 1961 г. Напуснах 1962, защото трябваше да помогна на Гочо Чакалов – тогава излизаше българо-английския речник. Срещу този речник имаше голямо брожение от страна на университетската катедра в СУ.

– За това говори дъщеря Ви Недялка Чакалова в анкетата, която направих с нея.

Те се свариха в университета – той завършваше, тя влизаше да учи английска филология. Преписах над 3500 страници на машина в продължение на година и нещо. След като излезе речникът, аз отидох на работа в МЕИ и даскалувах 23 години.

Както вече Ви казах от 1954 г. започнах да превеждам – станах извънщатен преводач в БАН. По същото време се сформираха и две групи за синхронен превод – та работих и синхронен превод. 1959 г. отидох в научно-изследовтелския институт по енергетика, чийто директор Георги Рашеев бе стар обожател на майка ми и политемигрант в Съветския съюз. Този институт го направиха специално за него. Той ми даде и бележка за да следвам задочно. Тъй като нямах висше образование, а знаех три езика и на него му бе нужна преводачка той ме назначи на работа в института – но на длъжност библиотекар. Гочо Чакалов бе изхвърлен отвсякъде и му бяха казали, че го очаква до края на живота му „труд, труд, само черен физически труд“. Така че тази работа дойде като спасение за нас. Но директорът Рашеев започна да ме притиска да му доноснича какво си говорят хората в библиотеката. Отказах му и той започна да ме преследва. Издържах около една година – превеждах само технически текстове. Когато човек знае езика и се ориентира в терминологията може да се справи с този вид превод. Аз разчитах главно на познанията и усета си за езика и на многобройните речници, които ми помагаха. Но и четях специализирана литература, за да съм в крак, да съм наясно. В превода от немски човек може да се води по езика. Докато в английския без да знаеш същината, не можеш да преведеш текста. Една дума може да бъде и глагол, и прилагателно, и съществително, и наречие. И ти ако не можеш да се хванеш в глагола – увисваш. Спомням си, че за да преведа един текст от някаква конференция, свързана със земна механика и строително инженерство за аеропланни писти, трябваше да изчета цялата „Земна механика“ на Балушев. Това показва до каква степен не можете да превеждате от английски, ако не знаете същината. За да разгадая половин страница ми бяха необходими 12 часа, след което нещата тръгнаха.

Предполагам, че съм имала и много голямо желание непременно да оцелея и да помогна на мъжа си. Защото го виждах, че се разкъсва от работа. Залових се с невъзможното. Аз презирам хората, които си вършат работата отгоре - отгоре.

Превеждали сте много технически текстове – кое е специфичното и какви изисквания има при този вид превод? Още повече ако сте хуманитарно насочени по нагласа и образование.

Хуманитарно насоченият преводач трябва обезателно да научи терминологията, която е свързана с тази определена техническа област. Но то не е чак толкова трудно – и когато работите 50 години в тази област се научавате. Много ми помогнаха речниците – по мое време имаше много добри руски речници – руско-английски, руско-немски, руско-френски – за всякакви технически специалности. Вкъщи имаме цяла стена със специализирани технически речници. Бяхме принудени да бъдем всеядни – не можеш да се специализираш само в една област.

Когато с години работиш само в една област, без да искаш ставаш стерилен. Виждала съм източногерманци, които като млади бяха толкова гъвкави. След време влизат в един стереотип, където всичко е канализирано и ги виждате как след 12-15 години те се износват, изсушават. И всичко се изразява само с клишета.

Как може да се избегне това?Как се справя един преводач?

– Ами няма да превежда обществено-политическа литература, а ще се опита да превежда или художествена, или техническа литература. При превода на техническа литература трябва да използвате точния термин, там не може да го замажете. И аз затова и се насочих към техническите преводи. Защото си казах, че ако превеждам обществено-политически книги ще затъпея. В онези години имаше голямо търсене на преводачи на научно-техническа литература. Въвеждаха се т.нар. ГАПС – гъвкави автоматични производствени системи, за които се оказа, че е писано много повече в Западна, отколкото в Източна Германия. И точно тук възникна проблемът. Онези, които бяха завършили в ГДР не можеха да превеждат както трябва западногерманските автори – имаше разминаване в терминологията в едната и другата страна. В Западна Германия беше навлязла масово английската терминология и четейки даден текст на немски, можеше да разбереш дали го е писал някой от Западна или Източна Германия. До такава степен се бяха разделили езиково. Ето виждате как се променя и езикът. След навлизането на русизми в езика ни, сега наблюдаваме все по-голямо нашествие на американизми в българския език. В другите страни има опити за връщане към корените, към чистотата на езика – ето във Франция например приеха закон за езика.

Ще ви дам няколко смешни примера. У нас се използва терминът „замерване“. С какво се замерваш, бе? Или „консултативен съвет“? Нали консултацията е съвет. И колко още.

– А защо така се „опростачи“ езика ни? Какво се случи след промените с него?

Е, как защо. Ти не можеш да мислиш по друг начин, освен по този, по който ти предписват. И постепенно езикът ти, мозъкът ти изсъхва и ставаш стерилен.

Тук отново се вмъква Елена Метева: – Заради този клиширан език, с който боравиш години наред – сега ефектът на махалото задейства в обратна посока – слободията, която цари в печата в последните 20 години доведе до това опростачване на езика. Така е било след 9. ІХ.1944 г. – тогава също се е получило подобно „снизяване“ на езика. В Чехия например се връщат към много по-елегантното изказване в пресата – наложили са си по-изискан стил.

– За тези 23 години, в които аз даскалувах учебните програми се смениха 4 пъти. И тези, които идваха при нас бяха претоварени с информация, която те трябваше да попият, да назубрят буквално, без да имат време, сили и възможности да я осмислят – и при най-добро желание от тяхна страна. Подрастващото поколение буквално е зялато от информация и то няма време да си оформи мироглед. А такива хора лесно се манипулират. Излизаш, рецитираш като папагал назубреното, без да си го осъзнал, осмислил – никаква твоя мисъл. Пак ще повторя, ако има нещо, в което болшевиците са съвършени – това е в изкуството как да поробят човека – и в духовно отношение. И така да го обвържат, че да не може да се измъкне. Нужни са големи усилия, много голяма жизнеспособност, мотивация. И да не се умориш – защото можеш да си кажеш –„ексик олсун, аз ли ще оправям света“.

А сега искате ли да говорим за „Шопския летопис“? Защото за мене шопите са едни абсолютни шампиони в оцеляването. Аз ги следя от 1940 година насам и съм ги виждала във всякакви ситуации.

Вие сте сред тях вече 60 години! Възприехте ли някои от житейските им принципи?

– Възприела съм невероятно много от тях. И благодарение на тях се научих на житейска мъдрост. Тази мъдрост е заложена в гена им.

С години събирах тяхната мъдрост – помнех всичко, което споделяха. В един момент реших да запиша историите им. Първата публикация излезе 1964 г., с благословията на Йордан Радичков, който работеше тогава във в. „Литературен фронт“. Когато занесох втората история, той вече беше напуснал и редактор бе Васил Попов. Той ме накара основно да преработя материала си. Казах му, че сигурно няма да дойда и няма да преработя материала си, защото „аз пиша, както раждам деца“. Прибрах си текста и повече не отидох в редакцията, но продължих да записвам историите на шопите. Нарекох ги „одумки“, за да бъде абсолютно автентично всичко – това бяха монолози, в които само в края си позволявах кратка бележка на „летописеца“. Георги Цанков написа препоръка, Борис Димовски направи илюстрациите и 2000 година книгата ми „Шопски летопис. Разкази и одумки“ излезе в издателство „Емас“.

Шопите успяват от най-малкото нещо да си „заредят батериите“ и са абсолютно праволинейни. Освен това те са и страшно прагматични. Попадането ми в този „анклав“ Драгалевци беше благословено – защото много от онова, което носеха драгалевчани стана и моя житейска философия.

И аз си казах – независимо какво правя, независимо с какво се занимавам истината, само истината, цялата истина трябва да се знае – за всичко. И затова и пиша своите книги. Това е.

 

Интервюирал: Емил Басат

Скъпи колеги,

Съюзът на преводачите в България Ви пожелава

весели празници и мирна и успешна 2017 година!

Съюзът на преводачите в България честити на колегите отличията!

Специалната награда „Кръстан Дянков“, присъждана от фондация „Елизабет Костова“, получи Маргарита Дограмаджян за превода си на Котешката маса, автор Майкъл Ондатджи (изд. „Лъчезар Минчев“, 2015) и Голямата награда получи Ангел Игов за превода си на Колекционерът на изгубени неща, автор Джеръми Пейдж (изд. Smart Books, 2015).

ДО

ФОНДАЦИЯ „ЕЛИЗАБЕТ КОСТОВА“

София, ул. „Любен Каравелов“ 15

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

Уважаеми колеги,

Десетото издание на връчването на наградата „Кръстан Дянков“ за превод от английски на български език на съвременен роман е чудесен повод, ние, колегите ви от Съюза на преводачите в България, да ви поздравим за всичко, което правите през годините за популяризиране на преводаческото изкуство в България.

Откриването на млади дарования в областта на интерпретацията на художественото слово, новаторските ви идеи за разгръщането на преводаческите умения, експонирането на духовните валенции на съвременната англоезична и българска литература, дообогатяват лика ви на продължители на делото на българските възрожденци.

Вашата дейност, скъпи приятели, е отразена върху преводаческата ни гилдия светлина от съзидателния път на дълбокоуважавания наш колега, съмишленик и побратим Кръстан Дянков.

Бъдете все така творчески вдъхновени!

 

Доц. д-р Иво Панов,

Председател на Съюза на преводачите в България

София, 09 декември 2016 г.

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

 проф. Стайчева

Уважаема проф. Стайчева, скъпа Емилия!

От името на Управителния съвет на Съюза на преводачите в България съм щастлив да Ви поздравя за Вашия юбилей и за научната сесия, в чест на дългогодишната Ви отдаденост като академичен преподавател и изследовател на германската и австрийската култура и литература. Този висок научен форум е закономерно следствие на уважението и любовта на Вашите колеги и студенти към Вас, на новаторския Ви принос в германистичната наука, на изследванията Ви в областта на българо-германските литературни връзки, на преводите Ви на произведенията на големи германски и австрийски автори.

И като литературовед, и като преподавател и преводач, Вашите научни и творчески подтици са били винаги свързани с възприемането на езика и литературата като „всестранна филология” според „старото немско изразително понятие”, и със съзнанието, че „литературата не може да бъде затворена в границите само на един език”. За това свидетелстват собствените Ви талантливи преводи на текстовете на мислители като Лесинг („Размисли”, „Избрани творби”) и Шилер („За бъдните столетия”), академичните Ви съставителства в христоматии по немска литература и в научни сборници от рода на „Хоризонти на филологическото знание“, посветени на делото на големи български германисти. За това са доказателство и великолепните Ви сравнителни изследвания като „Емилия Галоти” от Лесинг между сюжета на Тит Ливий и първия български превод”, „В царството на самодивите“ от Вазов и стихотворният епос на Хайне „Германия. Зимна приказка”.

Участието Ви в цялостната рецепция на Канети - като изследовател, рецензент и член на Научния съвет на Международното дружество Елиас Канети, интересът Ви към модерни автори като Брукнер, но и към превода на Библията на готски от епископ Вулфила, случил се в 4-ти век на днешната великотърновска земя, участието Ви като съставител и редактор на прекрасния сборник “Теодор Траянов и неговата епоха” и като автор в енциклопедия „Българско възраждане“, са органично свързани с приноса Ви за издигане на авторитета нагерманистиката у нас, и на българистиката в множество университетски центрове на широкия немскоезичен ареал.

На Вас, изтъкнатия германист и ръководител на катедра „Немска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, Австрийската библиотека на Софийския университет дължи своето дългогодишно съществуване като образователно средище и общоевропейско място за културен диалог, а поколения млади български германисти - своята свързаност с културата и литературата на Австрия и Германия, израстването си като учени и преподаватели. Богатата Ви изследователска дейност, намерила своя израз в множество монографии, студии и предговори, е била винаги за тях еталон за научна и творческа всеотдаденост.

Скъпа проф. Стайчева, години наред Вие посвещавахте ценно време, безкористност, почтеност и човешка топлина на колегите си от Съюза на преводачите в България. Вашето ръководство като негов председател в два последоветелни мандата оставя сред нас одухотвореното Ви присъствие на високо ерудиран, фин и етичен колега, на сърдечен и незаменим приятел. Като дълбоко уважаван член на Съюза на германистите в България и на Научния съвет на Института за литература, Вие неизменно намирахте пътища за тясното им сътрудничество със Съюза на преводачите, за взаимната им подкрепа и съвместни творчески и научни прояви. Рожба на този постоянен Ваш академичен и съзидателен интерес към превода са и излезлите през годините томове на „Преводна рецепция на европейската литература в България”, подпомогнати от Фондация „Културконтакт” - Австрия.

Желаем Ви от сърце, професор Стайчева, скъпа наша Емилия, крепко здраве, творческо дълголетие и все повече следовници на Вашия талант, гражданско достойнство и просветеност!

Доц. д-р Иво Панов

Председател на Съюза на преводачите в България

София,

01-ви декември, 2016 г.

проф. Стайчева 

проф. Стайчева

В изпълнение на решение на Управителния съвет на СПБ от 21 ноември 2016 г. Съюзът на преводачите в България обявява конкурс за заемане на длъжността „главен редактор“ на издателство и списание „Панорама“.

Кандидатите трябва да представят автобиография и концепция за дейността и развитието на „Панорама“ (насоки в проектната дейност, работа със сътрудници, критерии при подбора на заглавия).

Краен срок за подаване на документи – 25 януари 2017 г.

Събеседването с допуснатите до конкурса кандидати ще се състои на 31 януари 2017 г.

Главният редактор отговаря за:

  • литературната стратегия и политика на „Панорама“;
  • изработването на издателските планове;
  • изготвянето на график за кандидатстване по проекти за субсидирани издания и избора на екип за направата им;
  • осигуряването на преводачи, редактори, коректори, художници, специалисти по  предпечата;
  • производството на изданията и взаимоотношенията с печатниците;
  • разпространението на изданията;
  • промоцията и рекламата на изданията;
  • движението на финансовите потоци;
  • изготвянето на предварителни договори със съответните изпълнители и подписването на приемно-предавателни протоколи за извършената дейност.
Наташа Манолова (1932-2016)
Наташа Манолова (1932-2016)

На 31 октомври 2016 г. ни напусна видната българска литературна критичка, прозаистка, преводачка и журналистка Наташа Манолова.

Родена в с. Мошино, сега квартал в гр. Перник, в семейство на интелектуалци. Завършва Първа девическа гимназия в София и Московския държавен университет. Била е старши преподавател във Военнополитическата академия в София, български редактор в списанието на АПН – Днес и утре, последователно редактор и зав.-отдел „Критика” на в-к Литературен фронт, първи зам.-главен редактор на сп. Пламък и секретар на Съюза на българските писатели по международната дейност.

Наташа Манолова е автор на над двадесет книги, сред които романите Любовно досие (в съавторство с Димитър Шумналиев), Любов в години на склероза, Мъжете на Александра, сборниците с лирическа проза Сантиментален мемоар, Споменът, наречен любов, Жестока проза, Силуети зад епизода, сборниците с литературна критика Критически записки, Критика и есеистика. Нейни текстове са превеждани на няколко чужди езика.

Наташа Манолова пише предговори към съчинения на видни представители на руската литература. Превежда книги от руски, литовски, украински и молдовски писатели, сред които Повест за преживяното от Б. Дяков; Пеленг 307 от П. Халов; Нюйоркски вечери от Б. Стрелников; Любовта побеждава всичко от О. Гончар; Човекът от задния двор от Д. Тарасенков; Степни балади от Йон Друца; Островът на надеждата от А. Первенцев; Стълба към небето от М. Слуцкис, както и разкази и новели от А. Платонов, Ю. Нагибин, В. Белов, Д. Гранин, Ф. Искандер, Е. Доброволски и др.

Участва в престижни литературни форуми в Москва, Киев, Берлин, Минск, Прага, Делхи, Будапеща, Кипър, Улан Батор, Белград, Тунис и Мюнхен.

Удостоявана е многократно с български и чуждестранни отличия.

Член е на Съюза на преводачите в България, на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти.

 

Поклон пред паметта й!

СЪЮЗ НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

Поклонението се ще състои на 08 ноември (вторник) от 11.00 ч. в ритуалната зала на Централните софийски гробища.

На 30 септември 2016 г. в Литературен клуб „Перото“ Съюзът на преводачите в България (СПБ) връчи своите годишните награди за превод за периода 01.07.2015-30.06.2016.

СПБ получи поздравителен адрес от изпълнителния директор на НДК господин Мирослав Боршош.

От името на г-н Ярослав Годун, директор на Полския институт в София, госпожа Халина Кръстева поднесе поздравления към СПБ и благодарност за отличените преводи от полски език.

Бяха връчени награди в пет категории:

  • за ярки постижения в превода;
  • за млад преводач;
  • за изключително високи постижения в превода;
  • за цялостна преводаческа дейност;
  • за изтъкнати преводачи от български на чужд език.

 

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Специална награда за изключително високи постижения

Силвия Борисова – за превода от полски език на стихосбирката Невидима ръка от Адам Загаевски, издателство за поезия ДА, 2016 г.

Красимир Кавалджиев – за превода му от български на френски език на Дилетант от Чавдар Мутафов, изд. Le Soupirail, 2016

Награда за ярки постижения

Ванина Божикова – за превода от румънски език на романа Животът на Костас Венетис от Октавиан Совиани, изд. Парадокс, 2015 г.

Димана Илиева – за превода от английски език на романа Обладаване от А. С. Байът, изд. Агата-А, 2015 г., както и на Ангел Игов и Валентин Кръстев за преводите им на стиховете в романа.

Мая Ценова – за превода от арабски език на сборника с разкази Лудият от площад „Свобода“ от Хасан Бласим, изд. Жанет-45, 2015 г.

Светла Кьосева – за превода от унгарски език на сборника с разкази Брудершафт от Едина Сворен, изд. Сонм, 2016 г.

Стела Джелепова – за превода от норвежки език на драмата в стихове Пер Гюнт от Хенрик Ибсен, изд. Хемус Груп, 2016 г.

Наградата на СПБ „ЕЛЕНА МУТЕВА“

за ярко постижение на МЛАД ПРЕВОДАЧ на художествена литература

Александър Костов, Райна Росенова, Кристина Димитрова – за превода им от английски език на романа По пътя от Джак Керуак, изд. Парадокс, 2016 г.

 

Годишни награди на СПБ в областта на ХУМАНИТАРИСТИКАТА

Специална награда за изключително високи постижения

Благовеста Лингорска – за превода от полски език на Автопортрет на репортера; Стремителният ход на историята. Записки за ХХ и ХХІ век; Другият от Ришард Капушчински, изд. Сонм, 2015, както и за цялостното представяне на полския репортер, публицист и мислител на български

Награда за ярки постижения

Владимир Градев – за превода от английски език на Урнопогребение от Томас Браун, изд. Фондация Комунитас, 2016

Лиляна Симеонова – за превода от латински език на Разплата; История на Отон; Пратеничество в Константинопол от Лиудпранд Кремонски, изд. Изток-Запад, 2015

Нина Николова – за превода от немски език на Парадигми към една метафорология от Ханс Блуменберг, изд. Критика и хуманизъм, 2015

Стилиян Йотов – за превода от немски език на Детективският роман; Служителите от Зигфрид Кракауер, изд. Агата-А, 2016

Отличие

Списание „Християнство и култура“, замислено от фондация „Комунитас“ като открита територия за задълбочен и ерудиран разговор по проблемите на духовността и значението на християнството в нашето общество – за неговата диалогичност и умението да представя в отлични преводи съчиненията на автори с различно вероизповедание и възгледи от различни страни и епохи.

 

Годишни награди на СПБ в областта на

СИНХОРННИЯ и КОНСЕКУТЕВЕН ПРЕВОД

Специална награда за изключително високи постижения

Снежана Милева – за нейната викококвалифицирана дългогодишна дейност като устен преводач и преводач на специализирана научна и техническа литература и на документи от немски език.

 

Годишни награди на СПБ за превод на

ЗАКЛЕТИ ПРЕВОДАЧИ

Специална награда за изключително високи постижения

Ксения Кумчева – за нейната висококвалифицирана дългогодишна дейност като преводач на документи и други писмени и устни преводи от и на сръбски и хърватски език.

Награда за ярки постижения

Даниела Илиева – за нейната висококвалифицирана дългогодишната дейност като преводач на документи и други писмени и устни преводи от и на италиански език.

 

Годишни награди на СПБ в областта на

ТЕОРИЯ, ИСТОРИЯ и КРИТИКА на превода

Специална награда за изключително високи постижения

Дария Карапеткова – за книгата За PRЕВОДА – приносна разработка в теорията и практиката на превода, издадена от издателство „Колибри”, 2016 г.

Награда за ярки постижения

Милена Нецова – за книгата Система на английските фамилни имена, изд. Изток-Запад, 2016 г.

 

НАГРАДАТА за ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,
присъждана само на членове на СПБ

Златозар Боев – за изключителните му професионални преводачески умения в специализирания превод и редакция на научна и научно-популярна литература от английски език.

Йорданка Чакалова – за изключителни високопрофесионални преводи в областта на научната и научно-популярната литература и за нейната висококвалифицирана дългогодишна дейност като устен преводач с английски език.

Ладислав Цветков – за високопрофесионалната му дългогодишна дейност като синхронен и консекутивен преводач с чешки език и за специалния му принос в издигане престижа на СПБ.

Мария Пачкова – за изключителни професионални преводачески умения в областта на литературния превод и за висококвалифицирана и дългогодишна дейност като преводач на документи от испански и френски език.

Рада Шарланджиева – за изключителен професионализъм и майсторство в преводите на художествена литература от английски, сръбски, хърватски и френски език и като редактор на преводна литература.

 

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА

ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ

В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА

на Съюза на преводачите в България се присъжда (посмъртно)

на

проф. БОГДАН БОГДАНОВ за превода от старогръцки език на Диатриби от Епиктет, изд. на НБУ, 2015 г., изд. Жанет-45, 2016 г. и за големите му заслуги за задълбоченото и вдъхновено представяне на античната мисъл и култура в България.

Председателят на СПБ Иво Панов открива тържеството по повод Международния ден на преводача и връчване на наградите за превод на СПБ.


Присъстващите преводачи следят с интерес награждаването

 

Колегата Аглика Маркова и Мажд Алгафари в интервю за превода и съвремието.

Драги колеги преводачи,

Скъпи читатели – ценители на художественото слово,

Уважаеми български издатели и журналисти!

 

На 30.09.2016 г., от 19 ч. в Литературен клуб „Перото” в НДК

СЪЮЗЪТ НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ще връчи своите Годишни награди за превод

по повод на

МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ПРЕВОДАЧА

Ще се радваме да споделите празника на изкуството на словото с нас!

Заповядайте!

Очакваме Ви!

Напусна ни проф. Богдан Богданов – класически филолог, преводач на съкровищата от старогръцката литература и философия, един от основателите на Клуба по теория и критика на превода в Съюза на преводачите в България.

Културното пространство на България осиротя.

Елисейските полета приеха душата на Учителя.

Поклон пред паметта и делото на проф. Богдан Богданов!

Поклонението е в черквата „Св. София“, вторник 9-ти август 2016 г., от 16 ч.