Честит наш български празник, колеги!

Редом с патрона на международното преводаческо братство, св. Йероним, преводачите в България имаме и собствен закрилник – поставяме много високо святото за нас име на св. Евтимий, Патриарх Търновски (1320 г. – вероятно 1402 г.), бележит книжовник на Второто българско царство, чиято езикова ерудиция заляга в основата на книжовно-правописната реформа в българския писмен език от онова време и в принципите на третата преводаческа школа в българската книжовност.

Филологическата наука определя три преводачески школи в историческото развитие на българския книжовен език: Първата е на св. св. Кирил и Методий и преките им ученици (ІХ – Х в.); Втората е от времето на Симеоновия „Златен век“ (Х – ХІ в.); Третата е от ХІІ ХІV в. – среднобългарска. Неин духовен и просветен водач е св. Патриарх Евтимий. Патриарх Евтимий и Третата школа слагат в центъра личността. В разбиранията си и поведението си Патриарх Евтимий обединява двете тенденции. Той е изключителен борец за единството на българския народ и за духовното му просветление. Замисля сравнение с класическите преводи на всички религиозни преписи, като държи да се коригират спрямо правописа от Кирило-Методиевата школа. В манастира „Св. Троица“ до Велико Търново събира материали от старобългарската литература на първата и втората школа и обучава и свои последователи: жития, слова, проповеди, разкази, поучения, легенди – около 400 на брой. Така Патриарх Евтимий оформя първата славянска десеттомна поредица. Цели да превърне среднобългарската книжнина в система за информация и взаимно общуване на грамотните българи и на голяма част от православния свят от своето време.

 Патриарх Евтимий дарява на българската духовност и книжнина, респективно и на православния славянски свят:

- въвеждането на препинателните знаци;

- задължителното поставяне на ударението;

- регулираната употреба на еровете и на носовките;

- умелото обединяване на словното богатство на българския език (канонична литература и легенди и агиографии от първата и втората школа и от двата центъра – Охридския и Преславския);

- развиването на словния ни фонд чрез нови думи в духа на българското словообразуване и калкиране на редица сложни гръцки думи;

- въвеждане в употреба на нови значения на утвърдените старобългарски книжовни думи;

- чрез житията, които написва, създава лексикално и изразно богат език.

 

След падането на България под османско владичество голяма част от спасеното книжовно наследство, развито от Патриарх Евтимий, се разпространява сред другите славяни и слага началото на Второто българско книжовно влияние в славянския мир.