В средата на месец ноември ни напусна Хуанита Линкова (1935-2017) - забележителен преводач, от и на испански език, и забележителен колега, според всички, които са имали честта да работят с нея или дори само да я познават; член-основател на СПБ.

Скърбим! Светла да е паметта й!

Ето само част от думите за г-жа Линкова на опечалените колеги:

„Не съм работила с нея, но я помня как идваше в Панорама - красива, достолепна жена и как всички я уважаваха и наскачаха, като я видеха. И как се държеше, интелигентно и с деликатен хумор“ (Емилия Коралова).

„Бог да прости Хуанита, така си отиват един по един колегите от младостта ми и ми е много криво!“ (Аглика Маркова).

„Отиде си един прекрасен човек, преводач и колега, лъчезарна, способна да говори от трибуната по-бързо и от най-ужасните скоропоговорки, но с отлична дикция и завършена фраза (твърдя го като „потребител“ на пилотажите ѝ от испански). Бог да прости Хуанита! Мъчно ми е, почти не остана колега от по-възрастното от нас поколение, много спомени имаме с нея. Да почива в мир!“ (Недялка Чакалова).

„Много тъжно и страшно.“ (Елена Поптодорова).

„Бог да я прости! На път за фестивала в Берлин (1973) разбрах каква душа беше, надарена и с умения на лечител...“ (Борето Парашкевов [проф. Борис Парашкевов]).