ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС

 Скъпи наш Найденe,

Никакъв протокол не може да оправдае личното обръщение в това официално поздравително писмо по случай твоя деветдесети рожден ден. Оправдават го обаче нашата обич към теб, уважението ни към теб, нашето удивление пред огромното богатство на творчеството ти, възхищението ни от дарбата ти да твориш постоянно, без умора или униние. Ти, роденият лирик и философ, верен на убеждението си, че животът, с всичките му горчивини, е прекрасен, ненатрапчиво създаваш стихотворно богатство, което ще остане непреходно. Бъди жив и здрав, остани докрай онзи благородник и романтик, когото разпознаваме у теб и приеми нашите благодарности за това, което си!

 Твоите колеги преводачи от СПБ

  

Така, а сега – ето и официалното поздравително писмо от Съюза на преводачите в България – организация, която ти съумя да ръководиш също така ненатрапчиво, но също така успешно.

 

ДО

Господин Найден Вълчев,

поет, преводач и общественик

 Уважаеми господин Вълчев,

От името на членовете на Съюза на преводачите в България, чийто член-учредител сте и чийто председател бяхте между 1989 и 1991 г., от името на Управителния съвет на СПБ и от свое име Ви честитя деветдесетия Ви рожден ден. Заедно с всички съюзни членове Ви пожелавам от сърце здраве, бодрост и творческо дълголетие.

В дългия си съзидателен път Вие успяхте да обогатите българската литература с лирическа поезия, чиято социална подплата само засилваше нейната нежност. С поетическото си творчество – над 30 стихосбирки („Пъстра палитра“, „Северна светлина“, „Лунапарк“, „Старата луна“, „Рай за грешни“, „Написано на кленов лист“ и др.), със стиховете си за деца, с текстовете си, по които песни съчиниха видни български композитори („Тиха вечер“, „Аз те чаках“, „Някога, но не сега“ и особено „Една българска роза“), влязохте във вечния   фонд на българската духовност, където дадохте сериозен принос и чрез няколкото десетки лирико-философски есеистично поднесени биографии и спомени за срещи с видни наши и чуждестранни писатели, събрани в четири тома под заглавие „Попътни срещи“ (изд. „Захарий Стоянов“, 2007–2010 г.).

С огромното си преводаческо дело Вие допринесохте извънредно много за обогатяването на нашия културен живот и за връзките на българската литература с европейските ѝ посестрими. Вашите преводи на  десетки хиляди стихове от руски, белоруски, прибалтийски и прикавказки поети, на прозата на Васил Биков, на множество пиеси и филми, авторството Ви на студията „Преводачеството, преводът, преводачът...“ само доказват широтата на Вашия талант на творец-възрожденец.

Така Вие се наредихте сред видните европейски и български художници на словото, оставили своя ярка, но  елегантна диря в културния живот  на страната си. А с гражданското си поведение на потомствен интелектуалец  ни засвидетелствате непрестанно своята принадлежност към автентичната българска интелигенция. 

Като хора, които се трудят на същата нива, можем да Ви бъдем само признателни и благодарни за онова, с което сте сподобили българската литература.

 ЧЕСТИТ ДЕВЕТДЕСЕТИ РОЖДЕН ДЕН, ЗДРАВЕ И РАДОСТ!

 

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА

СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОЦ. Д-Р ИВО ПАНОВ

 София, 30 август 2017 г.