ДО

Г-н Александър Велев,

Генерален директор на БНР

 /Копие до г-н Румен Радев, Президент на Република България/

/Копие до г-н Димитър Главчев, Председател на 

Народното събрание на Република България/

/Копие до г-н Бойко Борисов, Министър-председател         

на Република България/

/Копие до г-н Максим Минчев, Генерален директор на БТА/

/Копие до г-жа Снежана Тодорова, Председател на УС на София Прес/

 

Уважаеми г-н Велев,

Съюзът на преводачите в България (СПБ) изразява недоумението и тревогата си от решението Ви да закриете по-голямата част от предаванията за чужбина в БНР, по-специално – предаванията на езиците на държавите в Европа, като оставите, ръководен от конюнктурни съображения, единствено предаванията на английски, руски и турски език. В обосновката си за това свое решение изтъквате спорния довод, че програмите на европейските езици са отживелица от времето на комунизма и Студената война и са никому ненужна пропаганда.

Господин Велев, като оставим настрана „дребния“ факт, че закриването на програмите ще отнеме хляба на няколко десетки наши колеги, ценни преводачи от български на съответния език, бихме искали да насочим акцента към Вашата логика. Отживелица от времето на комунизма беше не съществуването на програмите на „Радио България“ на чужд език, а съдържанието на тези програми, чиято единствена цел беше да обясняват посредством множество езикови клишета предимствата на социалистическия строй. Ценното беше, че дори при недомислията на идеологическата пропаганда, предаванията говореха за България, съобщаваха на света, че България съществува, че родината ни се гордее с просветен, дружелюбен народ, с героична история, с древна, самобитна и ярка европейска култура, че българското образование и наука авторитетно стоят на европейската и на световната сцена. Излишно е да Ви припомняме, че това се осъществяваше най-вече благодарение на вещите и високо професионални преводи на нашите колеги, на които се налагаше да превеждат текстове, често написани на неправилен и беден български, по блестящ начин на съответния чужд език.

Така нашите колеги, преводачите, играеха крайно необходимата за времето си роля на журналисти и редактори, опазващи честта на България, и допринасяха тя да не бъде разглеждана единствено през призмата на налаганата по онова време идеологическа доктрина.

В наше време, след политическите промени в Източна Европа, програмите на „Радио България“ имат друга, още по-важна задача: да дават вярна и задълбочена представа за политическите, икономическите и културните процеси, които протичат в страната ни през последните десетилетия, да поставят държавата и народа ни на една нога с останалите в Европейския съюз. Дори само един французин, италианец, германец, испанец, да слушат програмата от България на родния си език, ползата за страната ни е огромна. Нека добавим към това, че предаванията на някои от европейските езици се слушат и в страни от други континенти, където почти няма възможност да се научи каквото и да е за нашата държава. В много от тях България има свои възпитаници – стотици студенти, получили висшето си образование у нас, които никога не бяха правилно „използвани“ като лоби, макар голяма част от тях да имат престижни позиции в своите общества. Много от тях навярно са позабравили българския, но се интересуват от предаванията на „Радио България“ на испански, португалски, френски и английски език. Нелепо е да се прекъсне един подобен канал за комуникация с установена традиция и вярна публика.

Господин Велев, изумени сме, че сте прибегнали до такава драстична стъпка и че за нея сте дали един фиктивен довод, който може да послужи пред определена наша  прослойка, но е оспорим от всяка друга позиция. Дори само един икономически мотив да бяхте привели, решението Ви щеше да бъде разглеждано в доста по-различна светлина, но едва ли щеше да го оправдае.

Господин Велев, Съюзът на преводачите в България остро протестира срещу решението Ви, защото го намира за необмислено, без стратегическа визия, извън рамката на днешните реалности. От гледна точка на Вашите сътрудници пък то е просто неколегиално.  Ето защо СПБ категорично настоява да преосмислите решението си!  Вярваме, че намесата на нашата професионално-творческа организация, а и на цялата ни колегия, ще бъде взета под внимание!

Доц. д-р Иво Панов,

Председател на СПБ

София,

05.06.2017 г.