Загубихме двама слънчеви и обичани от всички ни колеги:

Криси Лефтерова (1954-2017) и Ерика Лазарова (1954-2017)

 

Тоз, който е създал земята, и небето, и съдбата,

е вложил много мъка във скръбното наше сърце!

Безброй рубинени уста и ликове подобни на луна,

е сложил под земята, във ковчега на пръстта!

                            * * *

О, Небосвод, всички злини идват от твоята злост!

Несправедливостта е отколешна твоя черта!

Ох, Земьо, ако твоята жестока гръд я разсекат,

много камъни скъпоценни в нея ще открият!

                            * * *

Небосводът не ще сътвори дори цвете едно,

което да не погуби и отново да превърне на прах!

Ако облакът вместо влага този прах събере,

до Възкресния ден ще лее кръвта на погубената красота!

                            * * *

Ний кукли сме, а кукловодът е Небето!

Не е метафора, самата истина това е!

Тъй както си играем върху килимчето на Битието,

все в ковчега на Небитието падаме един след друг!

                            * * *

Дори Филизът на Вечността от корена на ориста ти да израсне,

дори върху снагата ти животът в дреха трайна да се превърне,

на шатрата на тялото, което всъщност твоят балдахин е,

не се осланяй ти, не са надеждни нейните подпори четири!

                            * * *

От недрата на земята черна до зенита на Сатурн

разгадах аз всичките тайни вселенски!

Възлите стегнати с прозорливост развързах,

и разплетоха се всички, освен този на Смъртта!

                            * * *

Сводът е гръб огънат от телата ни изнурени!

Джейхýн[i] е следа от пресъхналите ни очи!

Искра е Адът от безутешните ни въздишки!

Раят е миг от нашето време на покой!

 

                                                        Омар Хайям