Новини

На 30 септември 2016 г. в Литературен клуб „Перото“ Съюзът на преводачите в България (СПБ) връчи своите годишните награди за превод за периода 01.07.2015-30.06.2016.

СПБ получи поздравителен адрес от изпълнителния директор на НДК господин Мирослав Боршош.

От името на г-н Ярослав Годун, директор на Полския институт в София, госпожа Халина Кръстева поднесе поздравления към СПБ и благодарност за отличените преводи от полски език.

Бяха връчени награди в пет категории:

  • за ярки постижения в превода;
  • за млад преводач;
  • за изключително високи постижения в превода;
  • за цялостна преводаческа дейност;
  • за изтъкнати преводачи от български на чужд език.

 

Годишни награди на СПБ в областта на превода на

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Специална награда за изключително високи постижения

Силвия Борисова – за превода от полски език на стихосбирката Невидима ръка от Адам Загаевски, издателство за поезия ДА, 2016 г.

Красимир Кавалджиев – за превода му от български на френски език на Дилетант от Чавдар Мутафов, изд. Le Soupirail, 2016

Награда за ярки постижения

Ванина Божикова – за превода от румънски език на романа Животът на Костас Венетис от Октавиан Совиани, изд. Парадокс, 2015 г.

Димана Илиева – за превода от английски език на романа Обладаване от А. С. Байът, изд. Агата-А, 2015 г., както и на Ангел Игов и Валентин Кръстев за преводите им на стиховете в романа.

Мая Ценова – за превода от арабски език на сборника с разкази Лудият от площад „Свобода“ от Хасан Бласим, изд. Жанет-45, 2015 г.

Светла Кьосева – за превода от унгарски език на сборника с разкази Брудершафт от Едина Сворен, изд. Сонм, 2016 г.

Стела Джелепова – за превода от норвежки език на драмата в стихове Пер Гюнт от Хенрик Ибсен, изд. Хемус Груп, 2016 г.

Наградата на СПБ „ЕЛЕНА МУТЕВА“

за ярко постижение на МЛАД ПРЕВОДАЧ на художествена литература

Александър Костов, Райна Росенова, Кристина Димитрова – за превода им от английски език на романа По пътя от Джак Керуак, изд. Парадокс, 2016 г.

 

Годишни награди на СПБ в областта на ХУМАНИТАРИСТИКАТА

Специална награда за изключително високи постижения

Благовеста Лингорска – за превода от полски език на Автопортрет на репортера; Стремителният ход на историята. Записки за ХХ и ХХІ век; Другият от Ришард Капушчински, изд. Сонм, 2015, както и за цялостното представяне на полския репортер, публицист и мислител на български

Награда за ярки постижения

Владимир Градев – за превода от английски език на Урнопогребение от Томас Браун, изд. Фондация Комунитас, 2016

Лиляна Симеонова – за превода от латински език на Разплата; История на Отон; Пратеничество в Константинопол от Лиудпранд Кремонски, изд. Изток-Запад, 2015

Нина Николова – за превода от немски език на Парадигми към една метафорология от Ханс Блуменберг, изд. Критика и хуманизъм, 2015

Стилиян Йотов – за превода от немски език на Детективският роман; Служителите от Зигфрид Кракауер, изд. Агата-А, 2016

Отличие

Списание „Християнство и култура“, замислено от фондация „Комунитас“ като открита територия за задълбочен и ерудиран разговор по проблемите на духовността и значението на християнството в нашето общество – за неговата диалогичност и умението да представя в отлични преводи съчиненията на автори с различно вероизповедание и възгледи от различни страни и епохи.

 

Годишни награди на СПБ в областта на

СИНХОРННИЯ и КОНСЕКУТЕВЕН ПРЕВОД

Специална награда за изключително високи постижения

Снежана Милева – за нейната викококвалифицирана дългогодишна дейност като устен преводач и преводач на специализирана научна и техническа литература и на документи от немски език.

 

Годишни награди на СПБ за превод на

ЗАКЛЕТИ ПРЕВОДАЧИ

Специална награда за изключително високи постижения

Ксения Кумчева – за нейната висококвалифицирана дългогодишна дейност като преводач на документи и други писмени и устни преводи от и на сръбски и хърватски език.

Награда за ярки постижения

Даниела Илиева – за нейната висококвалифицирана дългогодишната дейност като преводач на документи и други писмени и устни преводи от и на италиански език.

 

Годишни награди на СПБ в областта на

ТЕОРИЯ, ИСТОРИЯ и КРИТИКА на превода

Специална награда за изключително високи постижения

Дария Карапеткова – за книгата За PRЕВОДА – приносна разработка в теорията и практиката на превода, издадена от издателство „Колибри”, 2016 г.

Награда за ярки постижения

Милена Нецова – за книгата Система на английските фамилни имена, изд. Изток-Запад, 2016 г.

 

НАГРАДАТА за ЦЯЛОСТНА ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА,
присъждана само на членове на СПБ

Златозар Боев – за изключителните му професионални преводачески умения в специализирания превод и редакция на научна и научно-популярна литература от английски език.

Йорданка Чакалова – за изключителни високопрофесионални преводи в областта на научната и научно-популярната литература и за нейната висококвалифицирана дългогодишна дейност като устен преводач с английски език.

Ладислав Цветков – за високопрофесионалната му дългогодишна дейност като синхронен и консекутивен преводач с чешки език и за специалния му принос в издигане престижа на СПБ.

Мария Пачкова – за изключителни професионални преводачески умения в областта на литературния превод и за висококвалифицирана и дългогодишна дейност като преводач на документи от испански и френски език.

Рада Шарланджиева – за изключителен професионализъм и майсторство в преводите на художествена литература от английски, сръбски, хърватски и френски език и като редактор на преводна литература.

 

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА

ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВИСОКИ ПОСТИЖЕНИЯ

В ОБЛАСТТА НА ПРЕВОДА

на Съюза на преводачите в България се присъжда (посмъртно)

на

проф. БОГДАН БОГДАНОВ за превода от старогръцки език на Диатриби от Епиктет, изд. на НБУ, 2015 г., изд. Жанет-45, 2016 г. и за големите му заслуги за задълбоченото и вдъхновено представяне на античната мисъл и култура в България.

Председателят на СПБ Иво Панов открива тържеството по повод Международния ден на преводача и връчване на наградите за превод на СПБ.


Присъстващите преводачи следят с интерес награждаването

 

Колегата Аглика Маркова и Мажд Алгафари в интервю за превода и съвремието.

Драги колеги преводачи,

Скъпи читатели – ценители на художественото слово,

Уважаеми български издатели и журналисти!

 

На 30.09.2016 г., от 19 ч. в Литературен клуб „Перото” в НДК

СЪЮЗЪТ НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ще връчи своите Годишни награди за превод

по повод на

МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ПРЕВОДАЧА

Ще се радваме да споделите празника на изкуството на словото с нас!

Заповядайте!

Очакваме Ви!

Напусна ни проф. Богдан Богданов – класически филолог, преводач на съкровищата от старогръцката литература и философия, един от основателите на Клуба по теория и критика на превода в Съюза на преводачите в България.

Културното пространство на България осиротя.

Елисейските полета приеха душата на Учителя.

Поклон пред паметта и делото на проф. Богдан Богданов!

Поклонението е в черквата „Св. София“, вторник 9-ти август 2016 г., от 16 ч.

Още един колега и приятел ни е напуснал вчера. Бог да прости Зарко Донев!

Д-р Светлозар Донев е роден на 25 май 1947 г. Завърши медицина и цял живот работи като хирург. Превеждаше симултанно още от студентските си години. Съчетаваше великолепно и двете трудни умения.Да е светло на неспокойната му душа!

Сбогом, Зарко, ще те помним все така забързан, развял след себе си бял копринен шал, нетърпелив да кажеш каквото мислиш, категоричен и в същото време - изпълнен с разбиране и доброжелателност.

Опелото ще е в понеделник, 4 юли 2016 г., в 14.00 ч., в „Св. Седмочисленици“.

От колегите му-преводачи

Скъпи читатели, издатели, критици, ценители на словото,

Съюзът на преводачите в България Ви кани да направите своите предложения за годишните награди на СПБ за превод.

За Ваше улеснение и в услуга на журитата прилагаме формуляр за заявка.

 

заявка

за участие в конкурса

ЗА

ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ ЗА ПРЕВОД

НА

 СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

Наградите на СПБ се връчват на 30 септември всяка година по случай Международния ден на преводача.

 

Период на издаване на номинирните произведения: 1 юли 2015 – 30 юни 2016 г.

 

Краен срок за подаване на заявки: 31 юли 2016 г. e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Изискване: Заявката следва да е придружена с един екземпляр от номинираното произведение в електронен вариант (pdf ) на изданието или като книжно тяло, предоставено в офиса на СПБ и мотивировка: свободен текст до 5-6 реда.

 

информация за номиниращия:

Организация / Издател

Адрес:

Лице за контакти:

информация за изданието

Автор

Заглавие

Език на оригинала

Преводач

Издателство / Редактор

 

Област на превода:

  1. Превод на художествена литература;
  2. Превод в областта на хуманитаристиката;
  3. Превод на научна и техническа литература;
  4. Синхронен и консекутивен превод;
  5. Превод на заклет преводач;
  6. Теория, история и критика на превода.

 

Категории:

А. За конкретно произведение

  1. За ярки постижения
  2. Специална награда (за изключително високи постижения)

Б. За цялостна дейност (присъжда се само на членове на СПБ)

В. За млад преводач – „Елена Мутева”, награда на СПБ за художествен превод

За въпроси и уточнения: 0895.688.331

С болка съобщаваме, ча на 15.06.2016 г. неочаквано ни напусна Майя Стефанова.

Отиде си талантлива, интелигентна, начетена и съвестна преводачка - майстор в устния и писмен превод и превод на художествена литература с немски език.

Загубихме един ценен човек, една прекрасна приятелка.

С тъга съобщаваме, ча на 21.02.2016 г. ни е напуснала Нели Константинова.

Нейните преводи от английски и испански остават ценно достояние на българската култура.

За нас, нейните колеги преводачи, остават хубавите спомени за топлото приятелско общуване с нея.

Поклон пред светлия дух и преводаческото майсторство на Нели Константинова!

На 27 януари 2016 г. в Българския културен институт се състоя творческа вечер на преводачката Светла Кьосева. Модератор на вечерта беше Ласло Бедеч, а сред присъстващите бяха известни унгарски писатели, някои от които превеждани от Светла Кьосева на български език.

Повод за вечерта беше удостояването на Светла Кьосева с унгарската държавна награда „За националностите“.

Сред основанията за удостояването с тази висока награда е дейността на Кьосева като творец и преводач, популяризатор на българската и унгарската култура сред двата народа: „Светла Кьосева.., публикува в българския и унгарския литературен печат. Изтъкнат преводач на унгарска литература. На нея дължат популярността си в България редица унгарски писатели като Имре Кертес, Ендре Кукорели, Петер Естерхази, Милан Фющ, Дьорд Шпиро, Жужа Раковски, Жужа Бенеи и много други“.

Последният български патриарх и бележит книжовник на Второто българско царство. С аристократичен произход, вероятно от рода Цамблак. Основател на манастира „Св. Троица” край Велико Търново. Там основава и ръководи Търновската книжовна школа. Избран за патриарх през 1375 г. Водил отбраната на Велико Търново при завладяването от турците (1393). Заточен от турците в Бачковския манастир и вероятно починал там (1402).

Патриарх Евтимий принадлежи към философско-религиозната школа на исихазма. Пряк ученик е на Теодосий Търновски. Философско-религиозните му възгледи и изключителната му ерудиция са в основата на книжовно-правописната реформа, която прави в българския писмен език от онова време. Негови ученици и последователи са видни книжовници, които дават тласък с книжовната си дейност за развитието на книжнината в Сърбия, Влахия, Молдова и Русия – Григорий Цамблак, Киприян, Константин Костенечки, Йоасаф Бдински, и др. 

Преводачески школи. Според научните изследвания, до момента в историческото развитие на българския книжовен език са познати три преводачески школи и няколко книжовно-правописни реформи. Проучванията на традициите и особеностите на тези школи се правят с презумпцията, че старите български писатели и книжовници са били преди всичко популяризатори и проповедници на християнството, борци против ересите и отклоненията от религиозната догма. След това вече се разглеждат особеностите на книжнината и на реформите.

Първата българска държава трябва да обедини основните етноси в своята територия. За да подпомогне формирането на общо, единно съзнание у тези етноси и да изгради от тях един народ, с единно съзнание и поведение, цар Борис І Покръстител въвежда християнството като единна религия и старобългарския книжовен език като общовалиден книжовен език за територията си. Същевременно си поставя за цел да бъде обучена на тази единна книжовно-езикова норма възможно по-голяма част от активното население.

Първата школа е на Кирил и Методий и преките им ученици с мисионерската им дейност в Моравия и връщането им в Борисова България (ІХ-Х в.). В България школата продължава в два центъра, обхващащи равномерно и цялостно територията: в Охрид и в Преслав.

Първоначално частично преведените свещени книги се характеризират с точност на превода; умение за намиране на истински смислови еквиваленти; непреведени думи-термини; умерено калкиране от гръцки (ранновизантийски) в духа на езиковата система на старобългарския език; богатство на използваната лексика и система на старобългарския език, с което от диалекта (Солунския Кирило-Методиев) се изгражда съвършена общоразбираема от българските (и от другите славяни – по онова време различията са били пренебрежими) славяни родно-езикова норма. Това остава водеща практика в Охридския център.

Преславската школа (вероятно поради факта, че е престолна школа) по-късно дава иновационни елементи – към смисловата точност  в тази школа се въвежда изискване за „филологическа” точност на спазване на падежните и синтактичните особености на гръцкия оригинал.

Втората школа е от времето на Симеоновия „Златен век”(Х-ХІ в.). По това време се превеждат редица непреведени части от Библията и в евангелията. Тя се развива активно в Преслав. Напомняме си нормите на епохата – воюване за спазване на текста и незамърсяването му с „отклонения”, „ереси”.

Трета школа е от ХІІ-ХІV в. - среднобългарска. По това време, както по време на първата школа (Кирило-Методиевата) отново е необходимо много силно морално единство на българския народ, за да противостои на османската заплаха от загубване на държавността, обезличаване и поробване. В духовния живот тогава господства исихазмът. Словото, думата е главната грижа на исихаста. Думата трябва да помогне да се даде най-точен и пълен израз на познанието за света и човека, за божествената мисъл.

Патриарх Евтимий и Третата школа. слагат в центъра  личността. В разбиранията си и поведението си Патриарх Евтимий обединява двете тенденции: Той е изключителен борец за единството на българския народ и духовното му просветление и въздигане култ към старобългарския език. Така той замисля сравнение с класическите преводи на всички религиозни преписи, като държи да се коригират спрямо правописа от Кирило-Методиевата школа. Събирайки материалите в манастира „Св. Троица”, там той обучава и своите последователи. За целите на правописната реформа тези материали: жития, слова, проповеди, разкази, поучения, легенди около 400 на брой - той оформя в първата славянска десеттомна поредица.

Правописният ред е в духа на латински и гръцки. Техните класически варианти обслужват Църквата, науката и духовния живот - културата. Така за Патриарх Евтимий и среднобългарската книжнина, подчинена на правописния ред на класическия старобългарски език ще може да се превърне в система от средства за информация и взаимно общуване на грамотните българи, сърби, руси, румъни и на голяма част от православния свят от неговото време. Всъщност правописно-графичната реформа има определено напредничав характер: въвежда препинателните знаци, включително и задължително поставяне на ударението; регулира употребата на еровете; употребата на носовките.

Патриарх Евтимий умело обединява словното богатство на българския език (канонична литература и легенди и агиографии от първата и втората школа и от двата центъра – охридския и преславския); включва равноправно синоними от двата региона (рат – бран; воен – воинство, велии – велик, етър – един и пр.). Създава нови думи в духа на българското словообразуване и калкира редица сложни гръцки думи. Успява да развие и въведе в употреба нови значения на утвърдените старобългарски книжовни думи. Чрез житията, които написва, създава лексикално и изразно богат език.