Новини

     Напусна ни Евдокия Метева (1920–2018) – един от доайените на СПБ, колега с широка ерудиция, преводач на руска класическа литература, специалист в областта на теория и критика на превода и преподовател, възпитал поколения студенти в майсторството на преводаческото изкуство, сърдечен човек и всеотдаен радетел за развитие на българската култура.

      Опелото ще се извърши на 30.01.2018 г., от 13.30 ч., в черквата „Св. Седмочисленици“, София.

      Поклон пред паметта й!

УС на СПБ

     На 22 януари 2018 г. в Института за културно наследство в Техеран, столицата на  Ислямска република Иран, бяха представени сигналните бройки на „История славянобългарска“ на персийски език.

     Сред присъстващите на премиерата бяха инж. д-р Сайед Мохаммад Бехешти, директор на Института, г-н Христо Полендаков, посланик на Република България в ИР Иран, доц. д-р Георги Вълчев, зам.-ректор по учебната дейност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Мадлен Данова, декан на ФКНФ към СУ, както и двамата преводачи на книгата, преподавателите в специалност „Иранистика“ към катедра „Класически Изток“ в СУ доц. д-р Иво Панов и гл.ас. Алиреза Пурмохаммад.

     През 2012 г. същият преводачески екип преведе на български език първия том на „Шах-наме“ („Книга за царете“) на персийския класик Абулгасем Фердоуси, за което бе отличен от Съюза на преводачите в България със специална награда за изключително високи постижения, а книгата получи Голямата годишна награда „Бронзов лъв“ на Асоциация „Българска книга“ за най-добър издателски проект.

      Художественото оформление на новоτο ценно издание е дело на проф. Виктор Паунов. Предговорите към него са от проф. дфн Кирил Топалов, проф. дфн Надежда Драгова и доц. д-р Иво Панов.

    Книгата ще бъде отпечатана в луксозен вариант за библиофили и в обикновен с по-ниска цена – за студенти и широка читателска аудитория.

   Публикуването на „История славянобългарска“ на персийски език в Иран съвпада с 25-та годишнина от създаването на специалност „Иранистика“, 120-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между Иран и България и 130-та годишнина от основаването на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

 УС на СПБ

29.01.2018 г.

 

     Управителният съвет на Съюза на преводачите в България се обявява решително в подкрепа на предаването „Денят започва с култура“ и на ценностите, които неговият екип представя и защитава.

     „Денят започва с култура“ е едно от малкото предавания у нас, които предоставят поле за свободни дискусии. Водещите Анна Ангелова, Димитър Стоянович, Александра Гюзелева и Николай Колев очертават в дебат, с отношение и завидна ерудиция, общите проблеми на българската и световната култура в жанровата им и историческа динамика, като по този начин създават вкусове и формират критерии. Смятаме, че исканията на новия програмен директор за намаляване на дискусионните форми, за „по-лайфстайл звучене“ и „популярен език“ налагат тревожен обрат, който противостои на мисията на Българската национална телевизия да защитава обществения интерес и да доизгражда образована аудитория.

     УС на СПБ смята, че тълкуването на този проблем като „комуникационен“ от страна на директора на Националната телевизия г-н Константин Каменаров е крайно неубедително и заобикаля същността на разговора.

     УС на СПБ приветства решението на Съвета за електронни медии да обсъди конфликта, „избухнал около предаването „Денят започва с култура“.

 УС на СПБ

24.01.2018 г.

 

Позиция на екипа на предаването от 22.01.2018 г.: 

https://www.facebook.com/day.starts.culture/photos/a.134658643266825.26281.116218251777531/1712126588853348/?type=3&theater

 

 

    Във връзка с публикацията „Обвиненията в плагиатство към Мурдаров – тенденциозни и вредни? Негови колеги от Института за български език отвръщат на Съюза на преводачите“ от 28.12.2017 г. (http://www.ploshtadslaveikov.com/obvineniyata-v-plagiatstvo-kam-murdarov-tendentsiozni-i-vredni/) Управителният съвет на Съюза на преводачите в България държи да направи следните уточнения:

    Писмото на специалисти от Института за български език към БАН, което се представя в материала, изненадващо не е нито адресирано, нито изпратено до СПБ (или поне не е получено от нас до този момент), така че го познаваме единствено по цитатите, публикувани от „Площад Славейков“, и можем да коментираме накратко само тях.

    Намираме, че голяма част от цитираните твърдения са спорни и нямат връзка с експертния диалог, който се опитваме да водим в защита на авторските права на преводачите. Тук ще вземем отношение само по някои неточности в текста, който познаваме.

    Д-р Гергана Фъркова-Ангелова, изготвила и двете експертни становища, свързани с преводи на проф. Владко Мурдаров (публикувани, съответно, на 20.06.2017 г. и на 10.12.2017 г.), не е член на СПБ, докато в писмото се твърди обратното. На мнение сме обаче, че в подобни случаи няма основания за „конфликт на интереси“ при евентуално членство на експерта в институцията, която възлага експертизата. Във връзка с това можем да добавим, че нерядко съдебните институции се обръщат точно към СПБ (и неговите членове) за експертизи на преводи.

    Проф. Мурдаров не е член на СПБ, но изказаното предположение, че е налице „подчертано целенасочено отношение“  към преводаческата му дейност именно защото той не е член на СПБ, е напълно неоснователно и едва ли се нуждае от допълнителен коментар. Повтаряме отново, че наша основна цел, както коректно се посочва и в коментара към писмото в „Площад Славейков“, е да защитаваме „труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие“.

    Авторите на писмото посочват като „основен аргумент за нашето [т.е. на авторите на писмото] несъгласие, съмнение и неприемане на мнението за заимстване на текстове“ „нарушаването на изискването за независимост на експерта“, както те определят факта, че и двете експертни становища по случаи със заимстване на преводи от страна на Вл. Мурдаров са възложени от Комисията по професионална етика на СПБ на един и същи експерт, д-р Фъркова-Ангелова: заставаме зад нашето решение и сме на мнение, че и тук не съществува субективност, а напротив – търсене на експертно, специализирано мнение, защото точно по-продължителното професионално занимание с дадена проблематика води до още по-задълбочена експертност. Не се поколебахме отново да се обърнем към д-р Фъркова-Ангелова също предвид високата оценка за професионализма на нейното първо становище, както показва и анкетата по темата, поместена в бр. 26/2017 на „Литературен вестник“, с. 3–4 (http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1554.pdf).  

    Накрая държим да подчертаем, че с оповестените становища и експертни оценки, отнасящи се до отделни конкретни преводи, не целим да подлагаме на съмнение качествата нито на останалите преводи на проф. Мурдаров, нито на неговите изследователски трудове. Напомняме, че през 2006 г. Владко Мурдаров е отличен от СПБ за превода си на „Драми“ на Е. Йелинек (изд. „Рива“, 2005). Но тези приноси сами по себе си не биха могли да изпълняват ролята на „контраекспертиза“ за текстовете, които се разглеждат в двете експертни оценки на д-р Фъркова-Ангелова. Колегите от БАН обаче биха могли да изготвят такава, за да продължи диалогът именно на експертно ниво.

 

С пожелания за здрава, благодатна и успешна 2018 година,

УС на СПБ

30.12.2017 г. 

    Управителният съвет на Съюза на преводачите в България честити на  г-н Валентин Дишев удостояването му с Националната награда за поезия „Иван Николов“ – 2017 за стихосбирката „И го живея“!

    Пожелавайки му плодотворен творчески път, УС на СПБ изразява своята увереност,  че г-н Дишев ще постига също на новата си длъжност – главен редактор на издателство „Панорама“ на СПБ – високи професионални успехи!

УС на СПБ

ДО

Г-Н БОИЛ БАНОВ,

МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Копие до:

Доц. д-р Венцислав Велев,

и.д. директор  на Дирекция Международни и регионални дейности“ на Министерството на културата

 

 

Относно:  Българското председателство на Съвета на Европейския съюз

 

Уважаеми господин Банов,

В оставащите  дни до началото на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз смятам за необходимо да Ви информирам, че голяма част от членовете на Съюза на преводачите в България (СПБ) ще работят като синхронни и консекутивни преводачи по време на заседанията на  Съвета на Европейския съюз.

 Съюзът на преводачите в България е сдружение за осъществяване на общественополезна дейност,  едно от чиито направления е подпомагане на развитието на международното сътрудничество на страната във външнополитическата, обществената, икономическата и културната сфера.

Във връзка с успешното ни Председателство Управителният съвет на СПБ смята за целесъобразно, въпреки ангажираността на голяма част от членовете ни по време на заседанията и други прояви, да формира допълнителен екип от 20 преводачи, който при извънредно възникнала необходимост от консекутивен превод до 4 часа на ден или писмен до 10 страници по време на Европредседателството ни да окаже безвъзмездна помощ на Министерството на културата, както и на Столична община.

За да сме  полезни на Министерството на културата и за да има синхрон в действията ни, бихме желали своевременно да бъдем информирани за появилата се нужда от преводач  и  в коя сфера на превода е тя. Ние от своя страна ще определим най-подходящия за случая наш колега и ще осигурим контакт с него.

Езиците и тематичната насоченост, за които имаме готовност да съдействаме с превод, са следните:

английски, френски, немски, испански, италиански, унгарски, полски, чешки, словашки, словенски, датски, както и руски, японски, персийски  – при срещи от общ характер и за разговори на хуманитарни теми

английски, унгарски, японски – регионална политика, икономика, околна среда;

английски, датски, руски – писмен и устен превод с научно-техническа тематика;

английски, френски – правосъдие и  вътрешни работи;

италиански – конферентен превод от Италия;

японски - политика, организация на производството.

  

С уважение:

                                                                                                                                            доц. д-р Иво Панов,

                                                                                                                      Председател на Съюза на преводачите в България

София, 18.12.2017 г.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ДО

Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА,

КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА

 

Копие до:

Доц. д-р Тодор Чобанов,

заместник-кмет по направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости“

 

Относно:  Българското председателство на Съвета на Европейския съюз

 

 

Уважаема госпожо Фандъкова,

 

В оставащите  дни до началото на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз смятам за необходимо да Ви информирам, че голяма част от членовете на Съюза на преводачите в България  (СПБ) ще работят като синхронни и консекутивни преводачи по време на заседанията на  Съвета на ЕС.

Съюзът на преводачите в България е сдружение за осъществяване на общественополезна дейност, едно от чиито направления е подпомагане на развитието на международното сътрудничество на страната във външнополитическата, обществената, икономическата и културната сфера.

Във връзка с успешното ни Председателство Управителният съвет на СПБ смята за целесъобразно, въпреки ангажираността на голяма част от членовете ни по време на заседанията и други прояви, да  формира допълнителен екип от 20  преводачи, който при извънредно възникнала необходимост от консекутивен превод до 4 часа на ден или писмен до 10 страници по време на Европредседателството ни да окаже безвъзмездна помощ на Столична община, както и на Министерството на културата. 

За да сме  полезни на Столична община и за да има синхрон в действията ни, бихме желали своевременно да бъдем информирани за появилата се нужда от преводач  и  в коя сфера на превода е тя. Ние от своя страна ще определим най-подходящия за случая наш колега и ще осигурим контакт с него.

Езиците и тематичната насоченост, за които имаме готовност да съдействаме с превод, са следните:

английски, френски, немски, испански, италиански, унгарски, полски, чешки, словашки, словенски, датски, както и руски, японски, персийски  – при срещи от общ характер и за разговори на хуманитарни теми

английски, унгарски, японски – регионална политика, икономика, околна среда;

английски, датски, руски – писмен и устен превод с научно-техническа тематика;

английски, френски – правосъдие и  вътрешни работи;

италиански – конферентен превод от Италия;

японски - политика, организация на производството.

 

С уважение:

                                                                                                                                           доц. д-р Иво Панов,

                                                                                                                      Председател на Съюза на преводачите в България

София, 18.12.2017 г.

 

 

     На 12 декември в театъра на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – „Алма Алтер“ – се състоя вечер, посветена на Никос Казандзакис и Георги Куфов, преводача с най-голям принос за популяризиране на творчеството на гръцкия писател в България. Тази година се навършват 60 години от смъртта на Критянина със световна известност, в Гърция 2017 г. е обявена за година на Казандзакис. Шейсет години след смъртта на големия писател той продължава да бъде най-превежданият гръцки автор, на все повече – около 40 – езика и диалекти, а старите му преводи са преиздадени, доказвайки световния и продължителен отзвук от мисълта на този уникален гръцки творец.

    Събитието бе израз на почит и към българо-гръцките литературни връзки и ролята за тях на художествения превод, а негови съорганизатори бяха Гръцко-българското сдружение „Аристотел-Културен мост“, Посолството на Гърция в София, Съюзът на преводачите в България и Гръцкият бизнес съвет в България. Официални гости бяха председателят на СПБ доц. Иво Панов и Анна Златкова, член на УС на Съюза, а сред публиката – българи и гърци – присъстваха университетски преподаватели, особено от специалностите Новогръцка филология и Класическа филология на Софийския университет и Неоелинистика на Пловдивския университет, студенти, хора от академичната общност, изследователи от Института по балканистика към БАН, журналисти, български дипломати, представители на гръцкото посолство в София, на Фондацията за гръцка култура (Атина). Водещи на вечерта бяха актьорите от Народния театър Яна Титова и Алек Алексиев, които драматизираха откъси от романите на Критянина „Христос отново разпнат“ и „Алексис Зорбас“, докато на екран в залата течаха и кадри от екранизациите на режисьора Михалис Какоянис по тези творби. Синът на Георги Куфов, журналистът Христо Куфов, сподели, че тази вечер за него е по-скоро възкресение, отколкото литературен помен за неговия баща, като подчерта, че той е изживял живота си като свободен човек, каквито са и героите на Казандзакис, чието творчество е претворил на български. И че по аналогия с епитафията на гроба на тристата спартанци, загинали при Термопилите, отбранявайки родината си от персийското нашествие, която гласи: „О, странниче, иди и разкажи на лакедемонците, че верни на техните завети, ний тук сложихме кости“, би написал като посвещение в бъдещи издания на негови преводи, особено тези на Казандзакис, следното: „О, читателю, иди и разкажи на гражданите на Гърция и България, че изпълних честно дълга си към тях“…

    Акцент на вечерта бе и връчването на почетна грамота на името на Георги Куфов, която Сдружение „Аристотел“ учредява и с която ще бъдат отличавани млади литературни преводачи от гръцки. Пръв неин носител стана Драгомира Вълчева за превода й на духовния завет на Казандзакис „Аскетика“ (изд. „Сиела“, 2017).

    Приветствени думи поднесоха посланикът на Гърция Н.Пр. Григорис Василоконстандакис и Никос Влахакис, представител на Генералния секретариат по печата и информацията на Гърция, възпитаник на Философския факултет на Софийския университет, пристигнал специално за събитието от Атина. Представителите на Гръцката фондация за култура съобщиха, че Фондацията прави дарение от хиляда гръцки книги за Библиотека „Константинос Кавафис“ на специалност Новогръцка филология в Софийския университет, която разполага с най-богатата сбирка от книги на новогръцки език в България.

    Литературният преводач от гръцки Здравка Михайлова каза, че преводът означава общуване, че преводачите са като електрическа мрежа, свързваща континенти, страни, институции, индивиди, те са гръбначният стълб на пренасянето на знания, на осмозата между културите. Не се ли стремим именно към това? Да застанем лице в лице и да преодолеем призраците и митовете на миналото – особено ние на Балканите – включително посредством литературното пресътворяване, за да опознаем по-добре духовната нагласа и културния хоризонт на нашите съседи.

    Превел повече от петдесет книги, от гръцки и френски език, в едно свое интервю Георги Куфов казва: „Преводачът е един вид атлет, но на духа. Например, застава той срещу Толстой, Балзак или Казандзакис, и геймът започва. Но Толстой не хвърля към него някоя куха като топката за тенис дума, а изпълнено със заряд и смисъл слово и преводачът е призван да му го върне с равностойна сръчност и умение, а и със същия пълнеж. Пребройте тогава, казва Куфов, колко такива паса има във „Война и мир“ или в „Изповед пред Ел Греко“…

    Българският интелектуалец и задълбочен познавач и преводач на съвременната гръцка литература Георги Куфов е предал словото на Казандзакис в цялото негово богатство, пълнота и многопластовост, пресътворявайки не само смисловия заряд на думите, а и духа и стила на Критянина. Куфов е познавал  Крит само през огледалото на литературата, никога не е имал щастието да посети острова, но той го е „пребродил“ както малцина други, педя по педя, давайки на читателя в трудната партия тенис със словото „пасове“, пълни с искрящо, изпълнено със смисъл слово, както и с мириса на критската земя, откърмила духа на големия гръцки писател.

 Здравка Михайлова

     На събитието в „Алма Алтер“ бе представен и последният брой на Литературен вестник (№ 39 от 29.11.5.12.2017), посветен на гръцката литература, с акцент върху Кавафис, по повод издаването на нов превод на стиховете му от Харис Паницидис. В него са поместени рецензия от Георги Гочев за новия превод на Кавафис (изд. „Изток-Запад“), спомен на Стефан Гечев за това, как той е превеждал Александриеца, преводи и на други стихотворения от Кавафис, също преводи на Яна Букова, Айлин Топлиева, Драгомира Вълчева, Пламена Георгиева и Христина Янисова, обзорна статия за преводните издания от гръцки през последните години, откъси от „Тайният дневник на Хитлер“ на Харис Влавианос и от романа на Ерси Сотиропулу за Кавафис „Какво остава от нощта“, които ще се появят на книжния пазар през 2018 г., съответно от „Колибри“ и „Алтера“). Водещи на броя са Георги Гочев и Здравка Михайлова.

ГАЛЕРИЯ

1. Покана за събитието

2. Приветствие от Н.Пр.  Василоконстандакис

3. Приветствие от г-н Влахакис

4. Награждаване на доц. Вълчева (отляво надясно: Д. Вълчева, З. Михайлова, Х. Куфов)

 

 

СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

по повод още един случай на литературно плагиатство

          

        На 20.06.2017 г. Съюзът на преводачите в България (СПБ) огласи официално свое становище относно заимстването от проф. Владко Мурдаров на преводи на проф. Ана Димова из белетристичното творчество на големия австрийски писател Йозеф Рот. Становището на СБП бе изградено въз основа на експертното мнение на д-р Гергана Фъркова-Ангелова.

      Сега преводаческата колегия получи нов сигнал за недопустим случай на литературно плагиатство, извършено от същия преводач – проф. Владко Мурдаров.

    Воден от уставното си задължение да защитава престижа на професията и авторските права на преводачите, УС на СПБ чрез своята Комисия по професионална етика се обърна отново за експертно мнение към д-р Фъркова-Ангелова – преводач, авторитетен критик на превода и специалист в областта на  немскоезичната литература.

      Въз основа на доказателствата, представени от германиста д-р Гергана Фъркова-Ангелова, Съюзът на преводачите в България заявява категоричното си становище, че отново е налице пряко заимстване от Владко Мурдаров на чужд труд – на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова, преводачи на творби на изтъкнатия австрийски писател Артур Шницлер. В случая проф. Мурдаров е  преводач и съставител на сборник с разкази и новели на Шницлер „Като насън“, публикуван през 2012 г. от издателство Black Flamingo Publishing.

       За съжаление отново е налице порочната издателска практика да се възлагат нови преводи не защото предишните са с ниски художествени  качества, неточни или вече остарели, а за да се осигури за преводача и за неговия издател финансова подкрепа от чужди институции, които в повечето случаи не субсидират преиздания. 

         Съюзът на преводачите в България осъжда грубото присвояване на чуждия преводачески труд от страна на проф. Владко Мурдаров и изразява своята решимост и занапред да защитава труда и творческите постижения на съюзните членове и на цялото преводаческо съсловие. Едновременно с това призовава за по-висока чувствителност в професионалните среди и обществото като цяло към въпроса за авторските права на преводачите, защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Уважението към авторския труд е задължителна характеристика на всяко демократично общество. 

             

               Управителен съвет на СПБ              Председател на СПБ,             

                                                                     доц. д-р Иво Панов                        

               Управителният съвет на Съюза на преводачите в България и Комисията по професионална етика на СПБ изказват своята голяма благодарност на д-р Гергана Фъркова-Ангелова за неоценимото професионално съдействие и за съгласието ѝ предоставеното от нея експертно становище да стане обществено достояние чрез публикуването му на официалния сайт на СПБ и в периодичния печат.

                    Експертното становище на д-р Фъркова можете да прочетете тук

                                    

В средата на месец ноември ни напусна Хуанита Линкова (1935-2017) - забележителен преводач, от и на испански език, и забележителен колега, според всички, които са имали честта да работят с нея или дори само да я познават; член-основател на СПБ.

Скърбим! Светла да е паметта й!

Ето само част от думите за г-жа Линкова на опечалените колеги:

„Не съм работила с нея, но я помня как идваше в Панорама - красива, достолепна жена и как всички я уважаваха и наскачаха, като я видеха. И как се държеше, интелигентно и с деликатен хумор“ (Емилия Коралова).

„Бог да прости Хуанита, така си отиват един по един колегите от младостта ми и ми е много криво!“ (Аглика Маркова).

„Отиде си един прекрасен човек, преводач и колега, лъчезарна, способна да говори от трибуната по-бързо и от най-ужасните скоропоговорки, но с отлична дикция и завършена фраза (твърдя го като „потребител“ на пилотажите ѝ от испански). Бог да прости Хуанита! Мъчно ми е, почти не остана колега от по-възрастното от нас поколение, много спомени имаме с нея. Да почива в мир!“ (Недялка Чакалова).

„Много тъжно и страшно.“ (Елена Поптодорова).

„Бог да я прости! На път за фестивала в Берлин (1973) разбрах каква душа беше, надарена и с умения на лечител...“ (Борето Парашкевов [проф. Борис Парашкевов]).

 

Уважаеми членове на Съюза на преводачите, приятели и ценители на добрия превод,

Каним Ви на вечер, посветена на преводаческите интерпретации на творчеството на Вирджиния Улф, дело на Иглика Василева, по повод тазгодишния юбилей на преводачката. С участието на: Иглика Василева, Владимир Трендафилов, Марин Бодаков, преводачи, преподаватели и студенти, гости. Разговорът ще продължи на чаша вино.

Заповядайте на 27 ноември 2017 г., понеделник, от 18.00 ч. в "Яйцето" в Ректората на Софийския университет.

 

УС но СПБ

На 12 октомври 2017 г. колегите Жоро Маринов, Добромир Григоров, Сабина Павлова, Светла Мутафова, Невена Панова и Олга Стоянова взеха участие като представители на СПБ в среща с делегация писмени преводачи от различни езикови отдели на Генералната дирекция за писмени преводи в Европейския парламент, превеждащи от български език, които гостуваха в София, за да се запознаят с българските държавни институции, но и за да усетят духа на нашата столица в навечерието на българското председателство на ЕС. Срещата се проведе в Информационното бюро на Европейския парламент в България на ул. „Раковски“ и протече в колегиална и приятелска атмосфера. Координатор и домакин на инициативата беше г-жа Таня Чунтова от Отдел „Връзки с обществеността“ към Информационното бюро на ЕП в София, а в нея активно се включи и г-жа Десислава Кръстева, представител на ГД „Писмени преводи“ на ЕК. Предварително оповестената тема на разговора беше „Предизвикателства при превода на неологизми в контекста на европейската интеграция и глобализацията“. Тръгвайки от нея, участниците в събитието обсъдиха разнообразни въпроси, свързани както с процеса на работа на писмените преводачи в Европейските институции, така и – покрай неологизмите точно – с различни проблеми и специфики на съвременния български език от различни сфери (които до голяма степен се оказаха общи и за други европейски езици), а още и с конкретни електронни и традиционни справочни издания и програми в услуга на преводачите. Вярваме, че тази среща беше не само приятна и ползотворна обмяна на личен опит, но ще има и продължение в следващи дискусии около превода за Европейските институции и за Европа в по-широк смисъл.