Новини

         В изпълнение на решение на Управителния съвет на СПБ от 28 юли 2017 г. Съюзът на преводачите в България обявява конкурс за заемане на длъжността „главен редактор“ на издателство и списание „Панорама“.

         Кандидатите трябва да представят автобиография и концепция за дейността и развитието на „Панорама“ (насоки в проектната дейност, работа със сътрудници, критерии при подбора на заглавия). Документите се изпращат по електронната поща на следните адреси: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

         Краен срок за подаване на документи – 30 септември 2017 г.

         Събеседването с допуснатите до конкурса кандидати ще се състои в първата половина на октомври 2017 г.

Главният редактор отговаря за:

- литературната стратегия и политика на „Панорама“;

- изработването на издателските планове;

- изготвянето на график за кандидатстване по проекти за субсидирани издания и избора на екип за направата им;

- осигуряването на преводачи, редактори, коректори, художници, специалисти по предпечата;

- производството на изданията и взаимоотношенията с печатниците;

- промоцията и рекламата на изданията;

- изготвянето на договори със съответните изпълнители.

Уважаеми доц. Генов,

От името на Управителния съвет и на Комисията по прфесионална етика на Съюза на преводачите в България, изразявам нашето недоумение във връзка с недопустимото представяне на значителна част от предговора на г-жа Яна Букова към книгата „Стихотворения“ от Гай Валерий Катул (изд. „Стигмати“, 2009, 5–19) като Ваш авторски текст в личния Ви блог: http://ggenov.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/06/23/katul-prezentaciia-na-doc-geno-genov.1275638. Освен това, Вие съпровождате теоретичния текст за Катул с няколко стихотворения в превод на г-н Борислав Георгиев (но в случая посочвате името му), докато талантливият и новаторски превод на стиховете на големия римски поет в посоченото издание също е дело на г-жа Букова. Това прави заслугите ѝ за българската рецепция на Катул и на античната поезия като цяло особено значими. Доц. Генов, Вие сте познат сред академичната и преводаческата колегия като дългогодишен специалист в областта на античната и западноевропейската литература, който познава добре първичната и вторична литература на български език в тези области. Както Ви е известно, научните текстове следват принципа на цитирането и позоваването на чуждия творчески и изследователски труд. Затова, доц. Генов, в качеството си на професионално-творческа организация, сред чиито основни цели е защитата на авторските права, Ви призоваваме да отстраните незабавно от блога си текста на Яна Букова за Катул или, ако авторката е съгласна, да сложите незабавно под нейния текст нейното име като автор.

София, 20.07.2017 г.

С уважение: доц. д-р Иво Панов, Председател на СПБ

 

За един нов случай на плагиатство

Тигре, тигре,
кой коварно  зачерта
твойта дива красота!

 

Съюзът на преводачите в България (СПБ) отново е свидетел как се заимстват преводи от големи български преводачи, без имената на тези преводачи да станат достояние на широката публика. Това явление, което литературните специалисти и читателите обичайно наричат литературна кражба или плагиатство, не отминава и високите сфери на поетическия превод.

Малко след като се запозна с  прякото заимстване от проф. Владко Мурдаров на преводи на проф. Ана Димова из белетристичното творчество на големия австрийски писател Йозеф Рот, преводаческата колегия се сблъсква с нов случай на плагиатство.

Самият факт, че за реклама на кола като новия скъп и красив бранд на „Инфинити“ се използват стихове от световноизвестния британски поет Уилям Блейк, не буди възражение. В българския вариант на рекламата (https://www.youtube.com/watch?v=4kXKjTNyaG4) обаче изобщо не се разбира чий е преводът на използваните в него стихове.

У нас литературният превод е поставен под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права. Литературният преводач е носител на редица имуществени и неимуществени права, сред които е упоменаването на името му, взимането на съгласие за използването на труда му със съответстващото възнаграждение, запазването на целостта на труда му и др. Нито едно от тези права не е зачетено при използването на български превод за находчивата реклама. Мощната романтическа фантазия и вихреното философско послание от стихотворението „Тигър“ на британския поет и художник Уилям Блейк на български е предадено чрез недопустимо смесване на  части от преводите на трима български преводачи, които са сред най-добрите интерпретатори не само на Блейк, но и на други представители на англоезичната литература: Кръстан Дянков, Спас Николов и поетесата и преводачка Теменуга Маринова. Големите Кръстан Дянков и Спас Николов не са вече между живите, но именно на Теменуга Маринова дължим насочването на вниманието към този сложен случай на литературно плагиатство. Дължим го и на точната и интелигентна реакция на журналиста Николаос Цитиридис в авторитетния сайт за политика, наука и култура OFFNews (https://offnews.bg/razsledvane/skandal-s-reklamata-na-infiniti-dzhon-snou-govori-na-balgarski-v-krad-658301.html).

Случаят с тройното плагиатство е описан коректно и в детайли от Николаос Цитиридис. В заключение г-н Цитиридис пише: „Рекламата е много хубава. В нея вероятно стотици хиляди за пръв път са чули стихотворение на Уилям Блейк и вероятно това ще остане единственият им досег с прекрасната му поезия. Но тя е достигнала до нас благодарение на Кръстан Дянков, Спас Николов и Теменуга Маринова и техният труд заслужава уважение“.

Прилагаме трите забележителни оригинални превода на стихотворението.

 УС на СПБ

Във връзка с публикуваната в „Литературен вестник“ (бр. 11/22– 28.03.2017) статия на проф. Ана Димова „(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис“ Комисията по професионална етика към Съюза на преводачите в България се самосезира и запозна подробно с изнесения от авторката случай за заимстване на нейни преводи.

Въз основа на извършения съпоставителен прочит на отделни откъси от четири новели и шест разказа на Йозеф Рот, преведени от проф. Ана Димова през 1986 г., и от проф. Владко Мурдаров през 2015 г., Комисията по професионална етика стигна до заключението, че отликите между двата превода са незначителни и че именно съвпадението, а не различието, се налага като преобладаваща тяхна черта. Комисията запозна с тази констатация издателство Black Flamingo и проф. Владко Мурдаров и възложи на д-р Гергана Фъркова-Ангелова – германист, литературен преводач и познавач на творчеството на Йозеф Рот, изготвянето на експертно становище по случая. То бе представено пред Управителния съвет на СПБ с категоричното заключение за наличие на пряко заимстване на преводи от проф. Владко Мурдаров, преводач на два сборника с разкази и новели на Йозеф Рот, публикувани от издателство Black Flamingo.

Воден от уставното задължение да защитава правата на преводачите и да работи за престижа на професията, след като се запозна обстойно със случая, Управителният съвет на Съюза на преводачите в България категорично заявява, че е налице директно заимстване на преводи, което иначе се нарича „плагиатство“. Управителният съвет на СПБ остро осъжда това явление, както и нарушаването на авторските права на проф. Ана Димова от страна на проф. Владко Мурдаров.

Съюзът на преводачите в България е убеден, че българската културна общественост няма да остане безразлична и също ще осъди най-остро тази несъответстваща на етическите норми проява. Всеки авторски труд изисква уважително отношение.

 

Управителен съвет на Съюза на преводачите в България

Комисия по професионална етика на Съюза на преводачите в България

 

Управителният съвет и Комисията по професионална етика на СПБ изказват своята благодарност на д-р Гергана Фъркова-Ангелова за професионалното отношение при изготвянето на експертното становище.

Напусна ни Владимир Ганев (1929–2017) - член-основател на СПБ, изключителен професионалист най-вече в областта на превода на научнотехническа литература, но успешен и продуктивен преводач също на художествена литература, хуманитаристика и на документи. Активен и ведър член на нашия Съюз, носител на множество награди, включително на Наградата за цялостна дейност на СПБ. Ще ни липсва, светла да е паметта му!

Опелото ще се състои на 17.06.2017 г., от 13.00 ч. в храм "Възнесение Господне" (срещу Румънското посолство).

Уважаеми  издатели, критици, ценители на добрия превод,

Съюзът на преводачите в България Ви кани да направите своите предложения за годишните награди на СПБ за превод.

За Ваше улеснение и в услуга на журитата по-долу прилагаме формуляр за заявка.

Наградите на СПБ се връчват на 30 септември всяка година по случай Международния ден на преводача.

Период на издаване на номинирните произведения: 01 юли 2016 – 30 юни 2017 г.

Според чл. 3 (6) от Правилника: Носител на награда за конкретен превод може да бъде предлаган отново за такава след период от три години.Информация за носителите на награди от предишни години е налична на сайтовете на СПБ:, за 20142015 и 2016 г.

Краен срок за подаване на заявки: 31 юли 2017 г. на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Изискване: Заявката следва да е придружена с един екземпляр от номинираното произведение в електронен вариант (pdf) или като книжно тяло, предоставено в офиса на СПБ и мотивировка за номинацията: свободен текст в рамките на 15–20 реда.

За всяко номинирано от издател заглавие следва да се внесе такса от 30 лв. за рецензирането му (на сметката на СПБ: IBAN: BG 63 STSA 93 00 00 239 600 90, BIC: STSABGSF, при БАНКА ДСК, основание: „Такса Годишни награди 2017 + номинирано заглавие“).

 

За въпроси и уточнения: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., 0877 150 993 (офис на СПБ),

0899 637 419 (Н.Панова-Димитрова, секретар).


З А Я В К А

ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСА ЗА ГОДИШНИТЕ НАГРАДИ ЗА ПРЕВОД НА

СЪЮЗА НА ПРЕВОДАЧИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Информация за номиниращия:

Организация / Издател:

Адрес:

Лице за контакти:

Информация за изданието:

Автор:

Заглавие:

Език на оригинала:

Преводач:

Издателство / Редактор:

Област на превода:

  1. Превод на художествена литература;
  2. Превод в областта на хуманитаристиката;
  3. Превод на научна и техническа литература;
  4. Синхронен и консекутивен превод;
  5. Превод на заклет преводач;
  6. Теория, история и критика на превода.

Категории:

А. За конкретно произведение:

  1. За ярки постижения;
  2. Специална награда (за изключително високи постижения);

Б. За цялостна дейност (присъжда се само на членове на СПБ);

В. За млад преводач – „Елена Мутева“, награда на СПБ за художествен превод.

Мотивировка на номинацията (може да бъде прикачена и като отделен документ):

 

Заявки се подават на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. до 31 юли 2017 г.


 

 

         ДО

Г-н Александър Велев,

Генерален директор на БНР

 /Копие до г-н Румен Радев, Президент на Република България/

/Копие до г-н Димитър Главчев, Председател на 

Народното събрание на Република България/

/Копие до г-н Бойко Борисов, Министър-председател         

на Република България/

/Копие до г-н Максим Минчев, Генерален директор на БТА/

/Копие до г-жа Снежана Тодорова, Председател на УС на София Прес/

 

Уважаеми г-н Велев,

Съюзът на преводачите в България (СПБ) изразява недоумението и тревогата си от решението Ви да закриете по-голямата част от предаванията за чужбина в БНР, по-специално – предаванията на езиците на държавите в Европа, като оставите, ръководен от конюнктурни съображения, единствено предаванията на английски, руски и турски език. В обосновката си за това свое решение изтъквате спорния довод, че програмите на европейските езици са отживелица от времето на комунизма и Студената война и са никому ненужна пропаганда.

Господин Велев, като оставим настрана „дребния“ факт, че закриването на програмите ще отнеме хляба на няколко десетки наши колеги, ценни преводачи от български на съответния език, бихме искали да насочим акцента към Вашата логика. Отживелица от времето на комунизма беше не съществуването на програмите на „Радио България“ на чужд език, а съдържанието на тези програми, чиято единствена цел беше да обясняват посредством множество езикови клишета предимствата на социалистическия строй. Ценното беше, че дори при недомислията на идеологическата пропаганда, предаванията говореха за България, съобщаваха на света, че България съществува, че родината ни се гордее с просветен, дружелюбен народ, с героична история, с древна, самобитна и ярка европейска култура, че българското образование и наука авторитетно стоят на европейската и на световната сцена. Излишно е да Ви припомняме, че това се осъществяваше най-вече благодарение на вещите и високо професионални преводи на нашите колеги, на които се налагаше да превеждат текстове, често написани на неправилен и беден български, по блестящ начин на съответния чужд език.

Така нашите колеги, преводачите, играеха крайно необходимата за времето си роля на журналисти и редактори, опазващи честта на България, и допринасяха тя да не бъде разглеждана единствено през призмата на налаганата по онова време идеологическа доктрина.

В наше време, след политическите промени в Източна Европа, програмите на „Радио България“ имат друга, още по-важна задача: да дават вярна и задълбочена представа за политическите, икономическите и културните процеси, които протичат в страната ни през последните десетилетия, да поставят държавата и народа ни на една нога с останалите в Европейския съюз. Дори само един французин, италианец, германец, испанец, да слушат програмата от България на родния си език, ползата за страната ни е огромна. Нека добавим към това, че предаванията на някои от европейските езици се слушат и в страни от други континенти, където почти няма възможност да се научи каквото и да е за нашата държава. В много от тях България има свои възпитаници – стотици студенти, получили висшето си образование у нас, които никога не бяха правилно „използвани“ като лоби, макар голяма част от тях да имат престижни позиции в своите общества. Много от тях навярно са позабравили българския, но се интересуват от предаванията на „Радио България“ на испански, португалски, френски и английски език. Нелепо е да се прекъсне един подобен канал за комуникация с установена традиция и вярна публика.

Господин Велев, изумени сме, че сте прибегнали до такава драстична стъпка и че за нея сте дали един фиктивен довод, който може да послужи пред определена наша  прослойка, но е оспорим от всяка друга позиция. Дори само един икономически мотив да бяхте привели, решението Ви щеше да бъде разглеждано в доста по-различна светлина, но едва ли щеше да го оправдае.

Господин Велев, Съюзът на преводачите в България остро протестира срещу решението Ви, защото го намира за необмислено, без стратегическа визия, извън рамката на днешните реалности. От гледна точка на Вашите сътрудници пък то е просто неколегиално.  Ето защо СПБ категорично настоява да преосмислите решението си!  Вярваме, че намесата на нашата професионално-творческа организация, а и на цялата ни колегия, ще бъде взета под внимание!

Доц. д-р Иво Панов,

Председател на СПБ

София,

05.06.2017 г.

Скъпи колеги, честит предстоящ празник на нашата просвета и култура и на славянската писменост!

Възхищението на читателите на нашите преводи и признанието, което получаваме от тях и от институциите, са нашата най-голяма радост и стимул за още по-добри постижения в преводаческия труд, така подобен на дейността на пчелите.

Съюзът на преводачите в България поздравява своите членове и скъпи колеги Аглика Маркова и Нина Венова за отличаването им от Министерството на културата на Република България с почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, Грамота за принос в развитието на българската култура и по повод 24 май.

Честито отличие Грамота и Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, за принос в популяризирането на българската култура и на колегата д-р Ленке Чикхеи, преводач българист и преподавател, подготвил мнозина преводачи унгаристи у нас и българсти в Унгария.

Съюзът на преводачите в България иска да сподели радостта си от вниманието към качествения превод и проблемите на преводачите, засвидетелствани по повод международното събитие „Нощ на литературата”.

На 10.05.2017 г. за шести пореден път България беше част от четящите в цял свят страни.

Представителството на Европейската комисия в България и неговата Генерална дирекция „Писмени преводи“ избра да представи като най-нобър превод на новоизгряващи автори в Европа издание на Съюза на преводачите – книгата на литовската авторка Лаура Синтия Черняускайте „Дихание към мрамора” в превод на члена на СПБ Антония Пенчева.

БНР, програма „Христо Ботев“ покани на разговор по проблемите на превода колежката Тодорка Минева. Разговорът може чуете на http://bnr.bg/hristobotev/post/100829183

Съгласно измененията в Устава на СПБ, направени от Общото събрание на СПБ на 17.12.2016 г. и одобрени и утвърдени от Софийския градски съд с Решение № 15 от 2017 г. Управителният съвет на СПБ е в следния състав:

  • Иво Панов, председател на СПБ
  • Веселина Райжекова, зам.-председател по Творческия фонд и административната дейност
  • Тодорка Минева-Праматарова, зам.-председател по проектната дейност
  • Рада Шарланджиева, зам.-председател по международната дейност
  • Аглика Маркова, зам.-председател по връзки с обществеността и рекламата
  • Емилия Коралова, зам.-председател по връзки с обществеността и рекламата
  • Лиляна Табакова, член на УС от квотата на ОС
  • Сабина Павлова, член на УС от квотата на ОС
  • Невена Панова, съюзен секретар
  • Теодора Цанкова, ръководител на секция Художествена литература и хуманитаристика
  • Светла Мутафова, ръководител на секция Научна и техническа литература и заклети преводачи
  • Недялка Чакалова, ръководител на секция Синхронен и консекутивен превод
  • Емил Басат, ръководител на секция Теория, история и критика на превода
  • Ивета Милева, председател на Контрония съвет
  • Анна Златкова, председател на Комисията по професионална етика.

Секциите се обединяват и стават четири както следва:

  • Художествена литература и хуманитаристика
  • Научна и техническа литература и заклети преводачи
  • Синхронен и консекутивен превод
  • Теория, история и критика на превода

Загубихме двама слънчеви и обичани от всички ни колеги:

Криси Лефтерова (1954-2017) и Ерика Лазарова (1954-2017)

 

Тоз, който е създал земята, и небето, и съдбата,

е вложил много мъка във скръбното наше сърце!

Безброй рубинени уста и ликове подобни на луна,

е сложил под земята, във ковчега на пръстта!

                            * * *

О, Небосвод, всички злини идват от твоята злост!

Несправедливостта е отколешна твоя черта!

Ох, Земьо, ако твоята жестока гръд я разсекат,

много камъни скъпоценни в нея ще открият!

                            * * *

Небосводът не ще сътвори дори цвете едно,

което да не погуби и отново да превърне на прах!

Ако облакът вместо влага този прах събере,

до Възкресния ден ще лее кръвта на погубената красота!

                            * * *

Ний кукли сме, а кукловодът е Небето!

Не е метафора, самата истина това е!

Тъй както си играем върху килимчето на Битието,

все в ковчега на Небитието падаме един след друг!

                            * * *

Дори Филизът на Вечността от корена на ориста ти да израсне,

дори върху снагата ти животът в дреха трайна да се превърне,

на шатрата на тялото, което всъщност твоят балдахин е,

не се осланяй ти, не са надеждни нейните подпори четири!

                            * * *

От недрата на земята черна до зенита на Сатурн

разгадах аз всичките тайни вселенски!

Възлите стегнати с прозорливост развързах,

и разплетоха се всички, освен този на Смъртта!

                            * * *

Сводът е гръб огънат от телата ни изнурени!

Джейхýн[i] е следа от пресъхналите ни очи!

Искра е Адът от безутешните ни въздишки!

Раят е миг от нашето време на покой!

 

                                                        Омар Хайям